"Външният министър Ивайло Калфин коментира в Брюксел, че разследването (за спрените пари от ЕС) е резултат на силната активност на някои български политици и граждани, които тичали да се оплакват в Брюксел, наместо да поставят проблемите в София."

Радио "Дойче веле"

---

Външният министър Калфин се мръщи, но доносничеството в ЕС става похвално явление. За да не звучи лошо, Брюксел го нарича "whistelblowing" (англ. - надуване на свирката, изобличаване). Еврокомисията (ЕК) и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) очакват да им се докладва за всякакви нарушения на общностното право и особено за финансови злоупотреби и корупция. При желание гарантират анонимност, но не като българското МВР, което публично награди гражданина, посочил тайно двама подкупни служители в пътното.

Зрители сме на



най-големия "Биг брадър",



в който могат да участват 500 млн. души. Контролният механизъм в ЕС дава възможност на всеки гражданин на съюза не само да сигнализира за нередности, но и да предизвика чрез ЕК наказателна процедура срещу всяка държава или фирма, уличена в погазване на европейските правила. Българинът още не знае, че може да се обръща пряко към Брюксел, ако властите и свързаните с тях мафиотски структури газят законите. Той не подозира, че има силата да изправи собствената си държава на съд в Люксембург, както не подозираше преди десетина години, че може да съди България в Страсбург заради нарушените си човешки права.

Но все някой трябва да му отвори очите. Ролята на първопроходец в Страсбург изигра Андрей Луканов, който като по-информиран успя да осъди през 1997 г. (посмъртно) държавата, че го е подложила на прокурорски произвол. Сега пример му дава Бойко Борисов, който в качеството си на гражданин, а не на кмет или партиен лидер, алармира през 2007 г. Еврокомисията за екологичната заплаха от комбината "Кремиковци" и предизвика образуването на преписка за нарушение. След обичайната размяна на писма между ЕК и българското правителство до края на годината ще бъде отворен път към съдебно дело срещу България в Люксембург. Няма съмнение, че металургичният комбинат не отговаря на европейските еконорми, както и няма съмнение, че не може да се вмести в тях нито тази, нито следващата година. Той обаче продължава да работи без комплексно разрешително, което е грубо нарушение на европейското право, и държавата може да бъде съдена, че не го спира.

За разлика от делата в Страсбург, които най-често завършват с обезщетения от няколко хиляди евро, платими еднократно от държавния бюджет,



Люксембург налага чудовищни глоби,



които трябва да се плащат всеки ден до отстраняване на нарушението както от виновната фирма, така и от държавата, ако я покровителства. Глобите се определят според причинената щета и варират от десетки хиляди до милиони евро дневно. Българинът, чието чувство за справедливост бе дълбоко засегнато през годините на прехода, сега получава възможност за възмездие срещу властите, които забравиха, че му дължат отчетност, и срещу фирмите, които закон не ги лови.

В България започват процеси, които малцина са предвиждали в еуфорията до приемането й в ЕС. Държавата вече не е последна инстанция за народа си, защото отстъпи част от суверенитета си на съюза. Неговите органи могат да се намесват във вътрешните й работи, ако подозират, че нарушава общите интереси. На 8 март ОЛАФ финансира учредяването в Пловдив на Българска антикорупционна коалиция, в която веднага се включиха 35 неправителствени организации от 25 града. И МВР се примъкна, за да я държи под око. Тя ще прави разследвания за конфликти на интереси, за злоупотреба с европейски средства, за приемане на закони в нарушение на общностното право и пр. След това ще докладва направо в Брюксел. До приемането на държавата в ЕС това би било същинско национално предателство, защото с чужди пари българи биха изобличавали пред чужденци своята държава. Сега обаче не е така, защото европейското право е пряко приложимо в България и освен това след влизането в сила на Люксембургския договор, който Народното събрание ратифицира, българите ще имат от 2009 г. двойно гражданство - българско и европейско.

Обща тенденция в ЕС е да се насърчават



служителите да разкриват нарушения



в своите фирми и учреждения, ако знаят, че те вредят на по-широките обществени интереси. На 18 януари 1994 г. Европарламентът (ЕП) прие резолюция за "Конфиденциалността на журналистическите източници и правото на гражданските служители да разкриват информация". Тогава ЕП "приветства усилията на Комисията на ЕС за подобряване на обществения достъп до информация въпреки задължението за поверителност, наложено на собствените й служители". Пет години по-късно точно един служител в ЕК - холандецът Пол ван Буитинен - предизвика с разкритията си за шуробаджанащина оставката на Комисията на Жак Сантер. Същият Буитинен, но в качеството си вече на евродепутат, разтресе в началото на март 2008 г. и Европарламента, като засне и публикува в интернет поверителен доклад за злоупотреби с парите за наемане на сътрудници на евродепутатите. По правилника на ЕП той подлежи на наказание, но обществената нетърпимост към разкритите факти вероятно ще предотврати санкцията. Според неговата любима мъдрост, изказана от Алберт Айнщайн, "светът е опасно място не заради онези, които причиняват зло, а заради другите, които гледат и не правят нищо".

След спирането на парите за България по фондовете ИСПА, ФАР и САПАРД министри и други родни чиновници се разтичаха да проверяват кой е "натопил" държавата пред ЕК. Сякаш не самите злоупотреби, а разкриването им е голям грях. Наложи се Брюксел да обяснява, че не използва "тайни източници", и, разбира се, не посочи кои са. Те могат да запазят анонимност, а служителите в ЕС знаят, че огласяването им без съгласие би имало смразяващ ефект върху всеки следващ изобличител. Европейският дом е "прозрачна къща", в която нашите хитреци започват да лъсват като голи охлюви на слънце. Наивно е да се мислят за големи дяволи, защото там са се справяли и с по-големи, както показват почти всекидневните съобщения на ЕК за санкции и срещу стари, и срещу нови държави членки в ЕС.