Човек, ако рече да се вгледа в изминалите първи дни на 2008 г., за да ги сравни с изминалите първи дни на 2007-а, няма как да не отчете огромната разлика. Лето 2007-о тръгна с повишената еуфория у властта и умереното задоволство у гражданите, че въпреки всички усилия на управляващите 2001-2007 г. България да загуби шансове за влизане в ЕС, все пак то не беше отложено, а се състоя в срок.

Е, имаше малко ексцесии като онази с акциза за домашната ракия, но те не бяха фатални. И най-важното - по никакъв начин не засягаха властта, тя се оказваше отличник и дори мирен посредник между недоволните ракиджии и европейските чиновници. Тази идилия обаче бе прекършена още в първите дни на 2008-а: издъни се Емел Етем с падането на първия сняг, който блокира родината отвсякъде, след това дойде хладната за тройната коалиция вест, че се спират отпусканите средства по ИСПА заради добрите братски взаимоотношения между пътния шеф Веселин Георгиев и брат му, след това лавината помете ФАР и САПАРД. Горя влак, 9 души си отидоха мърцина, в "Кремиковци" също пламна недоволство, в Гълъбово се възмущават от отровите на "Марица-изток", докато президентът диша природосъобразно, тръгнал на лов за вълци през забранения сезон, а пък един заместник-министър на външните работи се оказа, че работи по почина на доктор Джекил и мистър Хайд - с раздвоено самосъзнание и самоличност(и), филмът за Могилино изправи на нокти уж националната ни гордост, да не говорим за институциите... Да не си на мястото на днешните управляващи: откъдето да ги погледнеш, целите са пъпчасали, сякаш ги е емнала едрата шарка.



Най-едрите циреи избиха във вътрешното министерство:



първо се оказа, че един сръбски трафикант на наркотици с предизвикателното име Куйович е покровителстван от най-високо място в МВР, после пък Иван Иванов, антимафиот № 2, се оказа "предател №1". С което доказа, че българската мафия ако не държава, си има полиция.

Вътрешният министър Румен Петков не казва нищо смислено по въпроса. Извинението му, че ще остави конкурентната служба ДАНС да си върши работата и затова ще мълчи, не му помага. Всъщност той и като се разприказва - пак нищо. Преди няколко дни говорил по запомнящ се начин за "Куйович, Муйович и ..." в Пловдив на пресконференция. Под носа му бяха стоварени микрофони на десетина телевизии и нито една не го пусна в новините си. И това е отношение към министъра на вътрешните работи! Някои успяхме все пак да се запознаем със случката в Youtube, преди да бъде унищожен файлът.

Констатацията е тъжна, наистина, но кой знае защо на мен - слушайки и гледайки всички тия позорящи не единствено управляващите, но и цялата българска общност събития,



ми става не тъжно, а весело



Чак ми идва да засвирукам с уста. Ще речете, мазохизъм ме някакъв гони или пък партизански страсти: колкото по-зле се представя в управлението тая отблъскваща тройна коалиция, толкова по-добре за всички, които са срещу нея и които - рано или късно - не защото те са големи политически играчи, а защото тия ще се издънят тотално, и ще дойде "нашият" ред във властта. Едно убеждение, което работеше доста добре в един двуполюсен модел, но при днешното положение май не е чак дотам истинно политическо поведение. Което веднага ме вади от тази наивна представа, вади ме също от представата за друсащ ме меркантилен мазохизъм и въобще всякакъв мазохизъм. Причината за доброто ми настроение, слушайки и гледайки скандалите, втресли родината, е напълно друга и тя се нарича ваксинация.

Знае се, че идеята за ваксинирането идва за пръв път в главата на Едуард Дженер, британски лекар, именно във връзка с едрата шарка. Принципът е следният: вкарваш в здравия организъм малко количество болестотворни микроби и вируси, организмът го втриса, може и да вдигне температура, да се поизпоти и да се почувства зле, но това е за малко - след като премине критичният период, организмът си изгражда имунитет срещу същите тези микроби и те повече не могат да му причинят никакво зло. Тоест малкото количество болест предпазва от голямото количество болест.

Да говорим, че пъпките, които изникнаха по лицето на властта, са малка болест, ще бъде прекалено оптимистично. В изобилие са и са доста големи, да не кажа огромни. Във вътрешното министерство пък са си направо циреи.



Въпросът е защо точно сега



толкова много пъпки избиха. И според мен причината е само една и тя се казва ЕС. По-точно ваксината ЕС. Правилата в обединена Европа са съвсем различни от правилата (ако има такива) в бандитска България, следователно няма как сблъсъкът между тях да не роди колизии. И колизиите са именно тази поредица от скандали, разтърсили управлението: ЕС действа като ваксина срещу едра шарка, държавата се разтриса, но става ясно, че ако иска да бъде не квази, а истински член на ЕС, трябва да се освободи от заразата, която я гризе отвътре и я обезобразява навън. В противен случай ще си отиде мърцина от инфекцията на близките връзки между престъпност, бивши репресивни служби, новобогаташи и власт. ЕС в момента ни е ваксинирал и заради тази ваксина инфекцията избива. Важното в случая е, че тази реакция ще доведе до оздравяване или поне ни дава надежди, че ще доведе до оздравяване. Защото на това оздравяване няма друга алтернатива - или ще сме здрави по изискванията на ЕС, или ще се гърчим болни, докато умрем от нагъл бандитизъм, всеобща корупция и вмирисана власт.