Управляващите са на път да прокарат наказателноправна екстравагантност, от която ползите (ако изобщо има такива) ще са в пъти по-малко от вредите.

Става дума за идеята за декриминализирането на предлагането, обещаването и даването на подкуп. Или иначе казано, за изваждането от Наказателния кодекс на това престъпление, което се нарича още активен подкуп.

Идеята бе лансирана от депутата от НДСВ Минчо Спасов. Наскоро той стана председател на една от най-важните парламентарни комисии - по вътрешна сигурност и обществен ред. Тази, която е призвана да контролира МВР, специалните служби, ДАНС, да дава задължителни мнения и становища по наказателните закони и изменения в тях, да инициира законодателни промени в нормативните актове по начин, по който примерно борбата с корупцията и организираната престъпност да стане по-ефективна. Под сурдинка той е подкрепян и от други народни представители от управляващото мнозинство.

Засега хубавото е, че предложението е само на фаза идея. По думите на автора й. И дано да си остане само такава.

Защото подобен ход не почива нито на някаква наказателноправна логика или практика, нито на която и да е от международните или европейски конвенции и директиви, още по-малко на някаква справедливост или пък на каквото и да е естествено човешко разбиране.

Аргументите към идеята са, че



"декриминализирането на активния подкуп ще даде кураж на



хората да съдействат за наказването" на подкупни длъжностни лица. На пръв поглед това звучи правдоподобно. Но само на пръв. Това предложение е не само неприемливо, но и ненужно. По няколко причини.

Даването на подкуп е поне толкова лошо нещо, колкото и приемането. И даващият е виновен поне колкото вземащия. Мнозина се научиха да си решават всички проблеми с рушвети. И отгоре на всичко говорят срещу корупцията на най-силен глас.

В крайна сметка възможността за разрешаване на проблем с подкуп ощетява другия честно играещ кандидат при обществена поръчка например, повишава потенциала на организираната престъпност, увеличава смъртността на пътя, обогатява нечестно хора, утвърждава сивата икономика, уронва устоите и демократичните механизми на държавата.

И сега чл. 306 от Наказателния кодекс предвижда хипотеза за наказателна неотговорност на даващия. Няма наказание за онзи, който е бил изнуден от длъжностно лице да предложи, обещае или даде подкуп, при условие че изнудваният незабавно и доброволно е съобщил на властта за деянието. Всеки случай на заловен с белязани пари е точно такъв. И никой от даващите не е подсъдим. Дори архитектът, който издаде двамата подкупни чиновници от пътния фонд, бе награден с кортик от МВР.

Проблемът е, че немалка част от хората предлагат пари, без никой да ги изнудва. Шофьори си носят пари в документите. Защо? За да могат да си пият и карат, да си минават на червено, да управляват колата без книжка?

Е,



няма как тези хора да не отговарят, като дават подкупи



Сигурно и самият Спасов е забравил как неговият лидер - Симеон Сакскобургготски, лансира, докато беше премиер, лозунга "Аз не корумпирам". И че може да е много важно "даден политик или държавен чиновник да има висок морал, но също толкова важно е за всеки гражданин да отказва да толерира корупционните взаимоотношения". Така си е.

Ако хората не дават подкупи, няма да има повсеместна корупция. Щом все се говори за гражданско общество, гражданинът да си поеме отговорностите и вините за несполуките във функционирането му. Нека си представим какво ще стане, ако хората спрат да плащат на митничаря, на катаджията, на полицая, на съдията, прокурора, лекаря, данъчния, учителя, банкера или чиновника, за да свърши по-бързо нещо, което всъщност му е работа. Обществото ще стане по-чисто. Или напротив - ще се разпадне държавата. Ами нищо чудно. Защото корупционната паяжина е оплела всичко. Държавата дори функционира така.

Ако отпадне и ефимерният страх от наказателна отговорност заради даден подкуп, значи го узаконяваме. Преди няколко дни се прокрадна и друга идея - да падне наказанието за провокация към подкуп, когато даването или обещаването е направено от страна на агент под прикритие. В момента в Наказателния кодекс има специален текст, който забранява това под страх от наказателна отговорност за провокатора - при това цели 3 години затвор.

Целта на този текст е да има баланс - да не може чрез провокация да се доказва престъпление. Това е защита от полицейски произвол.

Защото въпреки огромните налични правомощия на властта - агенти, подслушване, многохилядни служби, белязани пари, анонимни свидетели, милиони левове бюджет, фактически осъдените се броят на пръстите на ръцете. А само ефективни присъди могат да върнат вярата на хората, че в борбата с корупцията има смисъл.

Но с екстравагантни идеи и безсмислени дебати определено ще си останем прогнила от подкупи държава, с изкривени представи за справедливост.