Пожарното признаване на независимостта на Косово от българското правителство се случи в най-парадоксалния формат: България-Унгария-Хърватия. То изненадва със съзнателното пренебрегване от българска страна на един по-друг и по-логичен формат: България-Гърция-Румъния. На 22 декември 2007 г. в Атина външните министри на държавите, които българската дипломация определя като балканското ядро на Европейския съюз, огласиха, че Сърбия не трябва да се изключва от ЕС във връзка със статута на Косово, тъй като подобен акт може да има обратен ефект.

Всички официални изявления в София, които при добро желание и старание можеха да се композират в нещо като българска позиция по Косово, съдържаха все пак неприемливостта от едностранното обявяване на независимост на Косово, въздържане от независимост при липсата на осезаеми резултати в постигане на определените в Резолюция 1244 на СС на ООН стандарти, недопускане прекрояване на границите и създаване на моноетнически държави.

Впечатлението, че България прави "совалкова дипломация" между Прищина, Белград и Брюксел и че с това играе посредническа роля от позицията на "страна референт" в региона, не стигна по-далеч от т.нар. "Процес Арбанаси" и не повлия за постигането на съгласувана позиция на ЕС по косовския статут. Тя не преодоля априорно зададения вариант на САЩ: независимост на всяка цена. За да се създаде в крайна сметка база на САЩ с държава (или на държава с база на САЩ), беше пренебрегната уникалността на Косово. За какво става дума?

Ситуацията в осемте години след военната интервенция на НАТО в Сърбия разсея



илюзиите за устойчива многоетническа общност



Политическите организации на албанците в Косово са етнонационални по своята идеология. Демократичните традиции са непознати в Косово. Самите партии са политически крила на военизирани, противопоставени една на друга формации. Те компенсират липсата на икономическа програма и стратегия с абсолютизиране на независимостта, прикривайки по такъв начин острите екзистенциални проблеми на населението и радикализирайки настроенията му. Започнатата под международно наблюдение приватизация се изроди в разграбване на публично имущество и обществена собственост, градена със средствата на дългогодишните фондове за неразвитите области на бившата югославска федерация, в узурпиране на частна собственост, притежание на сърби и не-албанци. Всичко това създаде благоприятна среда за развитие и укрепване на мощна мрежа на организираната престъпност и "интегрирането" й с международните криминални структури, господство на сенчестата икономика и нейните тесни връзки с управляващите кръгове.

Въпреки многогодишните усилия на ООН в Косово не можаха да се създадат стабилни институции. Налице е извънинституционален потенциал, който се фокусира върху отделни личности, частни разузнавателни и полицейски агенции в рамките на косовските политически партии или около техните лидери, военизирани групи, свързани с политическите партии. Вашингтон, а и самият ЕС така и не пожелаха да обвържат статута на Косово задължително с решение на Съвета за сигурност на ООН. Прибързаната независимост обаче, недоговорена и нелегитимирана в ООН, насърчи екстремистките претенции на албанците на Балканите, а отговорът ще бъде засилване на сръбския и хърватския иредентизъм за сметка на усилията на международната общност да стабилизира ситуацията в Босна и да запази нейната цялост. Ще постави под въпрос и демократичните процеси в Сърбия.

Косовският въпрос е



част от т.нар. албански национален въпрос,



който стана особено актуален в последното десетилетие на миналия век и в първото десетилетие на сегашния. Той съдържа голям дестабилизиращ потенциал, което го прави пряка заплаха за сигурността на България и нейните национални интереси, за регионалната сигурност на Балканите и за сигурността в Европа. В този смисъл статутът на Косово може със сигурност да предвидим, че ще стане модел за подобни нему казуси на континента и извън него.

Засилиха се екстремистките позиции на косовските политици. След смъртта на смятания за умерен политик Ибрахим Ругова временната изпълнителна власт в Косово се озова по същество в ръцете на една военизирана хунта. Политическата косоварска прослойка, обогатила се в периода след 1999 г., в голямата си част е свързана с регионалната и международната организирана престъпност и има сериозни интереси в сивата икономика. Политическата нестабилност е особено благоприятна среда за нея. В Косово, в самата Албания, сред албанското население в Македония, Южна Сърбия и Черна гора има солидни оръжейни арсенали. Освен във вътрешни конфликти те могат да послужат и за целите на тероризма. Това се потвърди и от миналогодишните събития в Македония.

Тезата, утвърждавана главно в САЩ, че независимо Косово не означава



създаване на Велика Албания,



не може да бъде аргумент за независимостта като единствено решение за статута на областта. Факт е, че към реализиране на идеята за Велика Албания са насочени усилията и на албанската държава, и на лидерите на албанците в Косово, Македония, Черна гора, Южна Сърбия (наричана в Прищина и Тирана Източно Косово) и Гърция. Има роля и голямата албанска диаспора в Европа и Америка, която финансово, организационно и морално подкрепя албанската кауза на Балканите.

През 1998 г. Албанската академия на науките (АНА) публикува стратегическа платформа за решаване на албанския въпрос на Балканите. В нея е записано, че "ААН, загрижена не само за статута на Косово, но и за бъдещето на цялата албанска нация, подготви тази платформа за цялостно решаване на албанския национален въпрос". В документа специално се подчертава, че "албанските етнически пространства в Република Македония имат териториален континюитет, който се простира на север и на запад от Дебър чак до Куманово". Сред албанския политически елит в Македония, който е силно повлиян от Прищина, битуват сериозни настроения против самото съществуване на македонската държава. Последната политическа криза в Македония говори за намерение да се осуети влизането на Скопие в НАТО, за да се подкопае нейната стабилност и в крайна сметка съществуването й. Идентична платформа по същото време в Тирана приема и Фронтът за национално албанско единение, афиширан като "организация за свободно и демократично обединение на политическите сили, неправителствените организации и интелектуалците от Албания и всички албански земи".



Центърът на паналбанизма



вече се е установил в Прищина, тъй като в решаването на косовския въпрос Тирана заема периферно място, докато изразител на обединителната "всеалбанска" платформа става Косово, върху което е фокусирано вниманието на великите сили и международната общност. Старателно се подхранва тезата за религиозната монолитност на албанците, намираща израз в исляма, въпреки историческите факти и статистическите данни.

Тезата за албанско единение по ислямска линия умело се използва чрез политиците в Косово, където над 90 % от населението изповядва исляма. В Прищина поеха щафетата от Тирана след приемането на Албания в Организацията Ислямска конференция (ОИК ). В началото на ноември 2007 г. премиерът на Албания Сали Бериша постави официално в Кайро въпроса Египет да лобира в ОИК членовете й да признаят колективно едностранно обявена независимост на Косово. Това направи преди две седмици и Турция, която председателства ОИК.

За съжаление



дипломацията на ЕС не си даде сметка,



че ключът към албанския въпрос на Балканите и в Европа сега не е в бързото определяне на окончателния статут на Косово, а в недопускане съживяването на политическия радикализъм и агресивен национализъм в Сърбия, Хърватия, Босна, Македония и в самото Косово.

Функционирането на Косово като обособена територия под надзора на ЕС трябваше да продължи, докато не бъде установен стабилен правов ред, ефективни административни институции, условия за устойчиво икономическо развитие и сигурност на гражданите и правата им на свободно движение на цялата територия на областта.

Независимо Косово - без излаз на море, с рушаща се инфраструктура, с безнадеждно остарели енергийни и промишлени мощности, с колосална безработица и все още ширеща се неграмотност - сега би било икономически неустойчиво териториално образувание. Помощите на международната общност от над 4 милиарда долара за 8 години не донесоха видими резултати. Косово стана най-скъпият проект на международната общност по вложени средства на глава от населението. Но икономическото положение днес е по-лошо, отколкото през 1999 г., особено в енергийния и производствения сектор и особено в трудовата заетост на населението.

Твърде интересно е как сега ще изглежда пълното и безусловно разоръжаване на нелегално съществуващата АОК, на всички други военизирани формирования и лица, особено след официалното вдигане на оръжейното ембарго от САЩ. За какво е нужно въоръжаване на Косово? Ще се деполитизират ли полицията и Корпусът за защита на Косово? Ще има ли кой да предаде на Трибунала в Хага всички бивши полеви командири на АОК и други лица, извършили военни престъпления? Кога ще бъдат ликвидирани на т.нар. партийни разузнавателни служби, прикрити като различни центрове и институти? България не смее да пита, а Брюксел и Вашингтон не смятат за нужно да й обяснят. Тя повтаря, но едва ли си вярва, че щом признава независимо Косово, допринася за стабилизация на Балканите.