Държавата агонизира... Това е накратко основното послание на политици от опозицията и някои коментатори. Има достатъчно аргументи за такива изводи. От месец и нещо трещят тежки скандали.

Но по-скоро положението е като в класическия афоризъм за чашата - тя наполовина пълна ли е или наполовина празна? Дали натрупването на критична маса от позорни разкрития не е всъщност моментът на катарзиса, след който може би ще последва оправяне? Такава дълга серия от скандали за кратък период май не се е случвала на нито едно правителство. Дали можем да кажем, че именно по тази причина то е най-корумпираното? Във всички случаи броят на скандалите не е основният признак, по който се мери корупцията. Предишни кабинети и премиерите им са се радвали на още по-безгрижен медиен комфорт, но от това не следва, че са управлявали прекрасно.

Но настоящите скандали откликват с много по-голяма сила в обществото, защото сегашната управляваща коалиция се намира в тежка криза на доверието към себе си. Просто сега излизат наяве разкрития, които обществото и без това е подозирало, че именно така стоят нещата. А сега получават само потвърждението.

Със сигурност напрегнатата ситуация от месец насам се катализира от факта, че страната е и член на ЕС. Изглежда, натискът от Брюксел е много по-сериозен, отколкото са можели да си въобразят нашите политици, повечето от които не са нищо повече от местни тарикати.



Петър-Феим-Бисер все пак си отиде



Това може да бъде повод за оптимизъм, но и повод за омерзение от самия факт, че системата допуска такава персона да бъде зам.-министър на външните работи.

Наскоро за първи път прокуратурата повдигна обвинение срещу шеф на държавно предприятие за укриване на данъци в особено големи размери - става дума за Христо Лачев, шеф на "Булгартабак". А във връзка с позорните новини от МВР все пак светъл факт е, че там има и такива, които се стараят да служат на закона. Но още не знаем те мнозинство ли са?

Както и липсва публична реакция на случващото се от страна на лидерите на тройната коалиция. Един човек, който не се притеснява лесно -



лидерът на ДПС Ахмед Доган, изглежда смутен



"Явно коалицията трябва да си направи една равносметка и от гледна точка на най-последните събития. Ние не трябва да си затваряме нито ушите, нито очите". Подобни констатации с привкус на самокритика Доган май прави за първи път. Внукът на Фердинанд Симеон, също наскоро притеснен, констатира, че хората гледат на политиците с презрение. Депутати в парламента говорят, че се е събрало много обществено напрежение и то няма как да не избие нанякъде, например да има промени в кабинета. Ако наистина има смяна на министри и зам.-министри, за да се уталожат малко обществените страсти, това определено ще е безпрецедентен случай. Общественото мнение никога не е било нещо, с което нашите политици са се съобразявали особено.

Обнадеждаващо е и, че дискусията в парламента за промени в изборните закони не се оказа мимолетна инициатива. Тя тече с пълна сила и вече води до конкретни резултати като съгласие между партиите за прочистване и актуализиране на избирателните списъци. Полагането на усилия за установяване на ред със сигурност е признак на стремеж за държавност. Може би все пак мъчително и с външна намеса държавата ни влиза в правия път. Въпросът е с каква скорост ще се движи по него.