Мурад и Муртлу са братя - на 9 и 7 години, но учат заедно във втори клас в основното училище в с.Ненково, Кърджалийско. Мурад твърди, че най-любимият му предмет е българският. Чете звънко и отчетливо. Иска да стане адвокат. А брат му - полицай.

Двете братчета всеки ден изминават по 6 километра пешком в едната посока, за да отидат на училище. Затова и баща им ги оставил в един клас. Учителите ги изпращат до края на селото, а там ги чака бащата, с когото поемат по горските пътеки.

В бараката на училището пък се е настанило друго семейство с ученици в 7-и и 3-и клас. В родното им село Дойранци нямало ток и вода и е останала само една обитаема къща.

В училището в село Ненково учат 31 деца и само в 7-и клас не са в смесена паралелка. След въвеждането на делегираните бюджети то е обречено, защото парите за 31 деца не стигат даже за заплатите на учителите. Тук идват ученици от пет села и ако закрият училището, поне половината няма никога повече да стъпят в клас, твърдят учителите. Политическите сили в Кърджали са единодушни, че това училище трябва да бъде предложено за защитено. Макар че според лидера на социалистите Милко Багдасаров смесените паралелки и мизерията в образованието са елементи от Средновековието.



Село Ненково наистина живее в друг век



То е на края на света. Няма магазин. Петимата учители, които всеки ден изминават 30 км в едната посока с училищен микробус, снабдяват селяните с продукти от първа необходимост. "Нося какво ли не, олио, лекарства, кафе, цигари. Последно донесох разсад", казва учителката Севгинар Феим. Колегите й всяка сутрин носят и закуските на децата до 4-ти клас, които са единствената им храна през деня. До селото и съответно до училището се стига по 40-метров люлеещ се въжен мост. Мирише на говежда тор, защото по този мост минават и животните. Миналата година се скъсало едно от въжетата, мостът се наклонил и учителите направили пропускателен пункт за учениците. Пропускали по едно дете, защото иначе имало опасност да рухнат в реката.

През 2007 г. в Ненково и петте села наоколо са се родили две деца, а през 2006 г. - едно. В община Кърджали 7 училища са в подобна ситуация и са предложени за защитени.

В другия край на общината се намира с. Широко поле. То е на 5 километра от града и в училището учат 79 деца. Събират се от пет съседни села. И неговото съществуване е поставено под въпрос. "Предоставени са ми 92 000 лв. по делегирания бюджет и всички ще отидат за заплати", казва директорката Димитрийка Петкова, която вече 33 години е училищен директор. За издръжката на училището не достигат 78 000 лв.

Не само тя, но всички директори в Кърджалийска община са принудени спешно да започнат да мислят мениджърски, ако искат школото им да оцелее.

Ситуацията в общината е доста критична и няма как да се мине без закриване на училища. За последните 12 години са били закрити 23 училища и в момента са останали 31. Сега техният брой драстично трябва да бъде редуциран, защото парите не достигат. За 7480 ученици държавата дава 7 861 480 лв. Издръжката на един ученик е 1051 лв. Само разходите за течно гориво за училищата в общината са 948 727 лв. За твърдо гориво отиват 36 330 лв. 111 паралелки в общината са под нормата от 10 ученици, а 25 са слети.

"С тези 7 млн. лв. много трудно можем да изкараме финансовата година", казва Нели Попова, главен експерт в дирекция "Образование" в общината. Разчетите сочат, че с отпуснатите пари 10 училища ще успеят да покрият заплатите си до юли, а други 15 - до октомври. Нужно е общината да дофинансира издръжката с милион и половина, които няма откъде да вземе. Затова директорите по неволя започнаха да мислят как да оцелеят.

"Разделям се с два щата от помощния персонал, през юни съкращавам още трима възпитатели, махам един начален учител, защото сливам два класа, и още двама учители от прогимназията.



Така от 19 щата и половина оставам с 11 щата и половина,



пресмята директорката в Широко поле Петкова. Недостигът на средства се намалява от 78 000 лв. на 25 000 лв. "Ако се закрие училището в с.Орешница с 27 деца, което е на пет километра оттук, това ще подпомогне финансирането на нашето", казва още директорката. Сградата с четири работилници към училището тя ще предостави под наем на фирма. Наемът от училищната лавка от 35 лв. също ще постъпва в бюджета на школото. С тези пари ще си купуват хигиенните материали. "Разчитаме на училищното настоятелство да ни купи тебешир, хартия, консумативи за компютърните кабинети", казва още Петкова. Тя се надява от 1 юли Министерството на финансите да индексира единните стандарти. Най-силният й коз за запазване на училището е, че тук има демографски бум. За последните пет години в селото и три съседни кметства са се родили 140 деца.

Свой мениджърски план е направил и директорът на основното училище в с.Глухар Вълчо Вълчев. Там в момента имат 92 ученици и 17 учители. Вълчев е решил да увеличи заетостта на учителите и те да поемат и следобедните полуинтернатни групи. Маха двамата пенсионери, а щатът на огняря го прави половин щат и при това ще има само сезонна заетост. Предлага стола в училището да го даде под наем на фирма, която да готви за децата, но да обслужва и населението. Директорът на основното училище в с.Костино Иван Иванов пък предлага да намали разхода за течно гориво, защото сградата била слънчева и приветлива. Вместо по 4 цистерни сега щял да зарежда по 3. Той ще пенсионира един учител и също ще удължи работното време на останалите, за да запази полуинтернатните групи. В стола на училището се готвело и за детската градина, но досега двете заведения не са си поделяли разходите за електричество. Надявам се сега да спести по 1000 лв. за еленергия годишно.

Експертът от общината Нели Попова е категорична, че директорите нямат право да отдават под наем училищни помещения за търговски цели. Според нея нямало опасност фундаменталистки секти да се подредят сред най-активните спонсори на училищата. За това щели да правят чести проверки в региона.

Според правилата на делегираните бюджети директорите всеки месец ще се отчитат във финансовия отдел на общината. При нарушение на финансовата рамка с над 20% общината има право да иска санкция чрез работодателите им, които са регионалните инспекторати към МОН.



Закриването на училищата роди спорове в общинския съвет



и дори шефът на социалистите Милко Багдасаров и кметът Хасан Азис си разменили остри реплики. Политиката на ДПС е да се съхранят максимален брой училища там, където имат избиратели, и са поели ангажимент пред тях, обясни съветник. Багдасаров обаче настоява това да се прави прозрачно и принципно за всички училища в общината. По негови данни 90% от паралелките извън града били слети или маломерни. Към кмета Азис се обърнал с думите: "Г-н кмете, не става само с PR, трябва работа и акъл". Групата съветници на сдружението "За Кърджали" имаше възражения и срещу късното приемане на програма за оптимизация на училищната мрежа. Тя трябваше да бъде гласувана от общинския съвет до края на март, а още не е внесена. Но оцеляването на кърджалийските училища е въпрос не само на време, но и на държавна стратегия.