|
| Алексей Петров успя да извади Борисов "на светло". |
Бившата барета свърши една много хубава, оперативно интересна за цялото общество работа. Не само запуши теча в МВР (той наистина секна към медиите), но провокира и мисли откъде се взе оня буден гражданин, който съвестно прати по пощата скандалния диск на ген. Атанас Атанасов. След като Бойко Борисов се припозна като настойник на Ваньо Танов, то този гражданин със сигурност не ще да е случаен, а специален, който радее за европейско развитие на България.
Неволното замесване на Петров в скандала обърка един много добре премислен сценарий. Той предвиждаше каквито и бури да се разярят в МВР, баш генералът да излезе сух. Той - самият Бойко Борисов, поразяващата уста, човешката съвест и борецът срещу цялата земна неправда, седмица ни дума не обели. Екшънът се вихреше един такъв голям и красив - Атанас Атанасов в сутрешните блокове, Ваньо Танов в парламента, разкритие след разкритие.... От време на време формалният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов пускаше формални пожелания за падане на властта... Борисов - бившият главен секретар на МВР, стоеше встрани величав и добър, вглъбен както никога в кметските си дела и
размишляваше за маймуните и хората
Какво от туй, че Танов е бивш кандидат-кмет и настоящ шеф на русенските общинари на ГЕРБ, двамата с Атанасов уж не се понасят, а блеснаха на сладка раздумка? Нищо... До момента, в който Петров неочаквано заплаши, че "става опасно", и принуди Борисов сам да се освети. Питате, можеше ли при целия земетръс само земята под Борисов да не се разклати? Ами можеше, защо не? Борисов продължава да се ползва с невиждан медиен комфорт, знае си добре отговорите, а и въпросите. Какво да направи, след като маймуните са толкова интересни?
Алексей Петров очевидно знае много неща, които Валентин Петров например не знае. Едва ли Борисов се сепна по стар огнеборчески инстинкт, понеже командосът говореше и за кибрит, купа сено... Твърди се, че Петров държи компромати срещу Бойко Борисов, което генералът, естествено, отрича. Но може наистина да не държи, а всички да са едни добри и искрено загрижени за националната сигурност хора. Може Танов, Атанасов и сие да са честни и спонтанни люде, по подобие на президента и Борисов да не е бил информиран, а искрено да се е почудил от цялата тази помия. Може, виртуалният свят на българската политика продуцира всякакви "истини".
Действителността обаче е друга
Борисов стрелна поредния залп към властта, но за разлика от аферата с Овчаров се скри в ариергарда. Защо? Едва ли заради обещанието му да не говори срещу МВР. По-скоро прилича на "политическо узряване", тъй характерно по нашите географски ширини. Овчаров си бе спечелил много врагове, а Румен Петков е силен, много силен, работата е тънка... Утре туй МВР пак може да го управлява Борисов. Той явно се учи да употребява информацията точно, навреме и по правилния начин. В предизборната борба за местния вот "случайно" стрелна и Пламен Юруков - същия, с когото са големи политически приятели, канят се заедно да управляват.... Ей тъй, ненадейно, Борисов го набеди в контрабанда и рече, че "вносителите на кафе си купуват цели партии". Явно Юруков трябва да знае, че и генералът на народа поназнайва някои неща.
Ако кметът беше полицай, тези конспирации можеше да му бъдат простени. Но той вече, както сам твърди, е лидер на най-голямата политическа сила извън парламента, кани се да взема властта и да става премиер. Той е политическо лице и като такова не трябва да мълчи. Той ли няма какво да каже? Корупцията в МВР да не е от вчера, каналите, изтичането на информацията...? Нали винаги е твърдял, че в полицията работят "големи професионалисти"... Нали той издигна в йерархията Валентин Петров. Няма лошо бандитите в МВР да бъдат наказани, така трябва, браво на ГЕРБ. Но защо партията стои на тъмно?
Това в обществен интерес ли е?
Никой не иска от Борисов да издава оперативна информация. Но да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал... - тази работа наистина мирише, но не на лук.
Преди година атаката на генерала срещу Овчаров удивително съвпадна с някои "тактически действия" на лявото крило в БСП, ДПС, Румен Петков и президента Първанов. Сега мишената е вторият Румен, президентът нервно недочува, а приятелите на Борисов са ДСБ. Което никак не е чудно предвид доказано добрите бизнес взаимоотношения между Цветелина Бориславова и Славчо Христов. Все още драмата изглежда без развръзка. Поне на пръв поглед. Но на втори не може да убегне нетипичното за Атанас Атанасов изявление, че няма запис на президента върху прочутия диск. Да не би това да е информацията, която е очаквал Първанов? Ако е така, нищо чудно "добрите" около ГЕРБ пак да спечелят войната срещу "лошите".
Тактиката на Борисов е ясна. Иска властта, която уж се приближава, но все стои на една ръка разстояние. Колкото повече управлението се раздира от скандали, толкова повече дистанцията се скъсява. Доскоро изглеждаше, че дежурно настоява за предсрочни избори и е достатъчно далновиден, че такива няма как да има. Но може и наистина да е повярвал, че са възможни. Защото се държи точно като политик в предизборна кампания - хвърля други на амбразурата, за да спечели той.
Може би се чудите възможно ли е в 2008-2009 г. тези ченгеджийски истории да имат блестящ за сценаристите край? Може. По последно преброяване мишлетата в България са 7 640 240.
