Визитка:

Гълъб Донев е завършил УНСС и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски". Магистър е по финанси и специалист по бизнес и мениджмънт. От 2001 г. до ноември м.г. той ръководи дирекция "Условия на труд и управление при кризи" в социалното министерство, след което става директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".



- Г-н Донев, кои бяха най-честите нарушения на трудовите норми, които засичате?

- Анализът ни показва, че близо 40% от 190-те хил. констатирани нарушения през 2007 г. са свързани с неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателите. На следващо място - 28%, са нарушенията на трудовите правоотношения, т.е. тези, свързани с разпределението на работното време, междуседмичната и междудневната почивка, отпуските, заплащането на труда, оформянето на трудовите договори и др. Най-съществената част от жалбите и сигналите, които постъпват при нас от граждани, са свързани именно с нарушения на трудовите правоотношения. Все още се среща, макар и като малък относителен дял, и наемането на лица без трудов договор. Това са 0.4% от всички нарушения през м.г. Друго често срещано нарушение е нерегламентираното полагане на извънреден труд, който трябва да се заплаща допълнително. Като цяло обаче има тенденция за намаляване на жалбите и сигналите от работници. Това, между другото, е нормално, като се съпоставят тенденциите за увеличение на предприятията, които изпълняват изискванията на законодателството.

- Искате да кажете, че правата на работниците и служителите вече са по-добре защитени?

- Разбира се. Най-красноречив е фактът, че общият брой на трудовите злополуки намалява, като имате предвид, че спрямо 2003 г. броят на работещите у нас се е увеличил с близо 1 млн. души. Това е достатъчно показателно, че работната среда и условията на труд в българските предприятия стават все по-добри. Над 75% от предприятията в България отговарят на изискванията на законодателството в генерални линии, т.е. изпълнили са основните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, осигурили са обслужване на работниците си от служби по трудова медицина, извършили са оценка на риска на работните места, утвърдили са програми за минимизиране на рисковете на работното място, обучили и информирали са служителите по проблемите за безопасността и здравето при работа. Работниците и служителите вече са равнопоставени при преговорите си с работодателите за започване на работа. Говорим за две страни, които имат равни права и всяка една от тях може както да откаже да сключи съответния трудов договор, така и да изисква разписването в него на права и задължения, които да гарантират спазването на цялото трудово законодателство. Затова усилията ни ще бъдат насочени към това този добър показател да се пренесе към конкретните технически мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да предотврати рисковете за живота и здравето на служителите си.

- Трудовите злополуки намаляват, но смъртните случаи на работното място се увеличават. Как си обяснявате това?

- Действително има такъв парадокс. Но за да се обясни той, би следвало първо да се направи по-задълбочен анализ на причините за смъртните трудови злополуки. На пръв поглед мога да ви кажа, че увеличението на техния брой се дължи на това, че много от тях стават при пътнотранспортни произшествия, т.е. тогава, когато работещите отиват или се връщат от работа, или са командировани в друго населено място да извършат работа, възложена от работодателя. Именно пътните инциденти оказват голямо влияние върху увеличението на смъртните случаи на работното място. Но това ще бъде анализирано, след което ще бъдат проверени тези работодатели, които имат собствени транспортни фирми и осъществяват ведомствен транспорт - дали осъществяват всички мерки, за да намалят рисковете, свързани точно с такива пътнотранспортни произшествия. Вече започнахме такъв анализ на смъртните злополуки в строителството - през март и април ще предприемем масирана кампания за проверки в този сектор, за да бъде осъществена превенция и причините за смъртните случаи да бъдат предотвратени.

- Строителството ли остава най-рисковият сектор?

- Строителството винаги е било сред най-рисковите сектори по отношение на трудовите злополуки. Това е така и във всички страни-членки на ЕС, и в световен мащаб. Причините за това навсякъде са падане от височина, затрупване от земни маси, удар от падащи предмети... Което навежда на мисълта, че работодателите не вземат адекватни и действени мерки за безопасността на строителните обекти.

- Предвижда ли се увеличение на глобите за тях в такъв случай?

- На този етап - не. Но взискателността на инспекторите по труда към работодатели, работници и служители в този сектор ще продължи със същата настъпателност и строгост на закона. В строителството са и най-големият брой санкции и глоби, наложени на работници и служители, които не изпълняват правилата за безопасност на труда. Именно в този сектор са и най-много отстранените от работа работници поради това, че не са обучени, инструктирани и екипирани за безопасен труд. През 2007 г. например са спрени 1784 опасни машини и работни места.

- Поставихте си за цел да намалите трудовите злополуки през тази година с 10%. Реално ли е според вас това?

- Това е абсолютно реален индикатор, който и правителството си поставя в актуализираната програма до 2009 г. Това е и реална цел на ЕК за намаление на броя на трудовите злополуки на общностно ниво с 25% до края на 2012 г. За да бъде постигната тя, ще бъде предприет комплекс от мерки - не само организационни, но и технически мерки от работодателите и съответните контролни органи в страната. Целта ни е да обединим усилията си с останалите контролни органи с техническия надзор, строителния контрол, контролно-техническата инспекция на Министерството на земеделието, НАП и др. Освен това занапред ще акцентираме не толкова на броя на проверките в едно предприятие, а върху конкретни целеви проверки и търсене на по-голям ефект от дейността на инспекторите. Т.е. след като инспекторите са проверили едно предприятие и са констатирали определени нарушения, от работодателите да бъдат предприети такива мерки, че след период от време действително условията на труд в тези предприятия да бъдат подобрени.

- А как ще осъществите плана си да проверите 10% повече предприятия, отколкото през миналата година, със същия ресурс?

- Ресурсът ни действително е ограничен - в момента инспекторите в ГИТ са 350. Но в резултат на реорганизацията, която ще бъде направена в структурата на инспекцията по труда, колкото и парадоксално да звучи - с намалението на числеността, ще увеличим инспекторите със 100, така че от април да разполагаме с 450 инспектори. Ще използваме различни форми на аутсорсинг на дейности, които не са присъщи за инспекцията по труда, ще се прегледат всички експертни и технически дейности, които могат да бъдат решени по друг начин, така че да се освободи капацитет за наемане на още инспектори по труда.

- Смятате ли, че мерките за борба срещу сивата икономика са вече изчерпани и има нужда от нови?

- Не бих могъл да дам точна оценка дали са изчерпани мерките срещу сивата икономика, тъй като тя съществува навсякъде по света. Друг е въпросът какъв е относителният й дял от по-светлата икономика. Но мярката за задължителна регистрация на трудовите договор изигра и играе своята възпираща роля по отношение на неправомерното наемане на работна ръка. Тя всъщност даде и възможност за снижаване броя на безработните. Разбира се, в случая трябва да се отчетат и другите мерки в икономически и социален аспект, които помогнаха безработицата у нас да спадне с 10-12%.

- Възможно ли е инспекцията по труда да приложи някаква друга мярка в това отношение?

- Ангажиментите на инспекциите по труда и в България, и в Европа, са да гарантират единното прилагане на трудовото законодателство. На първо място това е защита на трудовите права на работниците - на здравето, живота и безопасността им. Не малка е ролята на инспекцията по труда за гарантиране на равнопоставеността и конкурентоспособността на българските предприятия и борбата с нелоялната конкуренция. Защото не е маловажен фактът, че един работодател, който изпълнява всички изисквания на законодателството и осигурява безопасни условия на труд, може да се окаже в по-неблагоприятна позиция от друг, който не изпълнява тези изисквания и пести средства за сметка на онова, което е задължен да осигури по закон.