Ако някой иска държавата непременно да не върви добре, един от най-лесните начини да се постигне това е да отреже правомощията на финансовите стражари. Ако те са на пост, са способни на чудеса, но у нас някой непрекъснато се опитва да ги държи слаби и да им затваря устата.

Когато се каже например "Сметна палата", възникват основно два въпроса - дали политиците ще й дадат да си свърши работата и ако това се случи, какво следва в резултат. Когато одиторите бъдат оставени да действат, обикновено се разбира. По страниците на вестниците излизат едни писания, от които гражданите с факти и цифри се убеждават за пореден път, че някой ги е лъгал и крал. Но и че въпреки това най-вероятно няма да понесе никаква отговорност. Защото все пак палатата не е нито прокуратура, нито съд, пък и повечето кражби в България, както отдавна е известно, са законни.

Само за сведение: през 2006 г. палатата е направила 160 одита плюс още 220 одита относно отпуснатите средства на общините за бедствия и 263 одита относно събирането и харченето от страна на общините на такса смет. От всички тези одити на прокуратурата по нейно искане са предоставени материалите само по 7 одита, а на Народното събрание - само 3. Макар коментарът да е излишен, все пак е добре да се каже ясно, че Сметната палата може да констатира и хиляди нарушения, но органите, от които зависи да направят нещо - прокуратурата и Народното събрание, предпочитат принципа "Кучето си лае, керванът си върви".

Как работи тази схема на практика и какво означава тя за обикновения гражданин? Човекът избира кмет и общински съвет на своето населено място. В продължение на години те извършват безнаказано действия, за които думата престъпление е твърде мека, и след още толкова години Сметната палата констатира техните "нарушения". В някои случаи се намесва съдът, който решава, че виновни няма.



Справка: Столична община



От одита за сделките с общинско имущество на София, който видя бял свят миналата година, официално се установи, че в продължение на 8 години, от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2005 г., общинският съвет се е разпореждал с имуществото без гаранции за защита на обществения интерес. Имало е заседания на общинския съвет, на които са одобрявани по 44, 50, 65 разпоредителни сделки, а веднъж е поставен абсолютен рекорд - 199 сделки за един ден. В доклада фигурират неизгодни апорти на общинско имущество в търговски дружества - "Бизнес център - Гурко 1" АД, "Воден свят - Банкя" АД, "Спортно-развлекателен комплекс "Корали" АД, "Централна автогара" АД, "Компания за луксозни хотели" АД, "Галатея", "Спортна София". За дружеството "Софийски имоти", в което за одитирания период са апортирани 683 имота, е излишно да се говори. Виновни няма.

Ето още няколко примера. Варна - в продължение на 8 години срещу всеки 1000 лв. свое имущество, което община Варна е апортирала с благородни цели в търговски дружества, в хазната са се връщали смешните 4 лв. дивидент. На година са апортирани средно имоти за над 48 млн. лв., срещу което в общинската хазна е влизал дивидент в размер на 0.19 млн. лв. 10-годишното участие на общината в "Търговски дом" АД не само че не е довело до изграждането на търговски дом, но общината е загубила имот в идеалния център за над 3 млн. лв. Хасково - през 5 от 8-те години, които обхваща одитът, в общинската хазна не е постъпил нито лев дивидент от никое от търговските й дружества. Пловдив - въпреки че общината е внесла имоти за 1.26 млн. лв. в "Увеселителен парк Тракия" АД, тя не е получила никакъв дивидент, нито пък е изграден увеселителен парк.



Какво следва от всички тези констатации на Сметната палата?



Препоръки. Сигналите до прокуратурата вероятно ще се окажат малко и през 2007 г., пък и колективна отговорност няма, нито се доказва лесно престъпление ли е една нецелесъобразна сделка. Единственият видим резултат от всички усилия е, че депутатите решиха да променят закона по отношение на заменките и апортите на общински имоти. Но дали това ще промени общинските практики, тепърва ще се види, защото част от народните избраници предлагат козметични промени, приличащи на измиване на ръце.

Пък и не всички одити са съвършени. Например докладът за сделките с имотите на община Благоевград, подписан от директора на териториалната структура на Сметната палата в София Валентин Гълъбов, не съдържа почти никакви забележки за апортите или замените, направени от Благоевград за 8 години. За това има две възможни обяснения - или общината е изключение от общата картина в страната и се грижи образцово за своето имущество, или докладът на палатата не е пълен.

Често будят недоумение и слабите доклади на палатата по темата "земеделие". Тук много ясно личи какво означава главният финансов стражар на държавата да не е независим. Отделението, отговарящо за земеделието, се ръководи от бившия депутат от ДПС Хюсеин Чауш, а министърът на земеделието е в ресора на същата партия. Самият Чауш, по-точно 21-годишният му син, има интереси в земеделието. Младият Ниязи дълго време бе в управата на бившето дружество на "Булгартабак" "Исперих БТ" заедно с бизнесмена и земеделец Бейхан Сопен. И понастоящем Ниязи е съдружник на Сопен, но в "Исперих Табак". И ето резултатът: по болната за обществото тема "замени на земи" в доклада от одита на земеделското министерство за периода 1998-2005 г. е записано само, че не е направен регистър на извършените замени, поради което не може да се направи анализ. Странно как медиите успяха да направят анализ на сделките, които след доста упорство от страна на Нихат Кабил бяха публикувани в интернет в края на 2006 г., а одиторите не успяха.

За всекиго е ясно, че това



колко силна ще бъде Сметната палата зависи главно от парламента



Че са необходими по-големи гаранции за независимостта на институцията, са изтъквали нееднократно и чужди партньори на ведомството в свои анализи. Друг е въпросът какво следва от одитите на палатата и защо депутатите и прокуратурата толкова рядко се вслушват в тях.

Но другият ключов финансов стражар - бившият държавен вътрешен финансов контрол, има далеч по-незавидна съдба. Там през 2006 г. стартира една реформа, провокирана от европейските практики, която обаче в български условия значително отслаби системата.

В едноименната агенция, която бе прекръстена на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), от 1235 души останаха едва 192. Повечето от останалите станаха вътрешни одитори на ведомствата и общините. Те обаче се назначават от министъра или кмета на общината, която трябва да следят, и предварително е ясно колко реален контрол осъществяват. Хора от ръководството на системата признават, че на практика вътрешният одит в общините не работи. Около 150 от одиторите още нямат дори необходимия задължителен сертификат и ако не го придобият до юни, няма да могат да работят. В някои страни тези одитори са независими и са към Сметната палата. У нас има идеи да се върнат към финансовата инспекция или да минат поне към общинските съвети, а не хлябът им да зависи пряко от кмета, когото трябва да съветват и контролират.

Финансовата инспекция не само че има малко хора, но с тях трябва да изпълнява и нови задачи - да разследва злоупотреби със средствата от ЕС. Това значи за пръв път инспекторите да влизат на проверки в частни фирми, което не е ясно как ще се случи при сегашното статукво.

Проблем е също, че обновената агенция работи само по сигнали, не прави планови и цялостни проверки на държавните органи. Открива куп нарушения при провеждането на обществените поръчки, като единственото й правомощие е да налага глоби. И докато АДФИ констатира нарушения в обществените поръчки за десетки милиони, в същото време се вършат нови. Сама по себе си агенцията не може да спре порочните практики. Трябват и промени в законите.

Друг е въпросът, че функциите на ведомството понякога се припокриват с тези на Сметната палата. Първо, палатата влиза в общината и установява нарушения в обществени поръчки. След това сигналът се подава на АДФИ, която прави втора проверка и налага глоба, но не разваля незаконния договор. Това може да поиска от съда единствено Агенцията за обществени поръчки. Тя обаче често събира информацията от АДФИ само за статистически цели и трябва да бъде изрично подсетена да си свърши работата. Така резултатът от контрола върху обществените поръчки в крайна сметка се губи, защото държавата е предпочела да действа по формулата "Много баби - хилаво бебе".

Финансовите стражари у нас могат да вършат много полезна работа, но зависят от политическата воля да им се даде зелена светлина да действат. Сметната палата се нуждае от повече гаранции за независимост, а финансовата инспекция - от цялостно преосмисляне на реформата.