Заместник главният прокурор при Върховната касационна прокуратура Валери Първанов е роден в Плевен през 1954 г. През 1978 г. се дипломира в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и следващата година влиза в съдебната система като стажант-съдия в Плевенския окръжен съд. В прокуратурата е от началото на 1980 г. Преминава през цялата й йерархия. Бил е зам. районен прокурор на Плевен, военен следовател там, прокурор във Военната прокуратура, завеждащ отдел "Следствен" в Прокуратурата на въоръжените сили, прокурор от първия състав на ВКП, работил е в различни отдели там. За 3 месеца през 2001 г. е командирован и като градски прокурор на София.





- Г-н Първанов, как бихте коментирали скандалите, които тресат МВР, а и държавата? Работата на прокуратурата е тясно свързана с тази на МВР и би трябвало да имате ясна картина за причините за това, което се случва.

- Трудно е да се отговори с едно изречение. Определено има проблеми в органите, които трябва да осигуряват правовия ред в страната. Този проблем е на всякакво ниво - като се започне от законодателно, мине се през организационно и се стигне до кадровия състав и професионализма на лицата в МВР.

Да вземем например законодателните промени от последните години. В Закона за МВР (ЗМВР) от 2006 г. не беше предвидена организационна структура за разследващите органи. А НПК даде над 97% от разследванията на дознанието.

Сега чувам, че се предвижда генерална или главна дирекция "Дознание" като отделна структура в рамките на МВР, която да е централизирана, да има поделения на централно и на териториално ниво. Аз си спомням, че когато от прокуратурата давахме становище по законопроекта на настоящия ЗМВР посочих, че ме притеснява липсата на организационна структура на дознанието и че правната уредба не е достатъчна. Дознателите бяха дефинирани като служители на МВР, без да е посочено в каква структура работят, дали са на подчинение на оперативните служби или на местните началници на РПУ и т.н. И затова сега отчитаме, че дознанието започна да проявява недостатъците на предишното следствие - удължаване на сроковете за разследване, неприключване на дела, кадрови проблеми, голямо текучество.

- На мен обаче ми се струва, че в МВР има по-скоро криза на личности отколкото криза на закони...

- Кризата на личностите се предпоставя от липсата на коректна, точна и функционираща правна рамка. Липсата на коректни закони във всички случаи спомага и за криза на кадрите.

- Лош закон, но закон... Проблемът е, че законите не се спазват.

- Законите трябва да отразяват и регулират обществените отношения. Не можем да се крием зад тях, но и не бива да мълчим, когато пречат.

- Законът за специалните разузнавателни средства пречи ли? Напоследък се отвори дебат за промяната му.

- Пречи, разбира се. И това, което в момента става, е именно илюстрация на приложението на този закон.

- А дали ако имахме идеален закон, нямаше да се злоупотребява? Той се прилага от хората все пак.

- Аз съм определен от главния прокурор да участвам в консултативния съвет по наказателна политика към министъра на правосъдието и съм участвал в негови заседания. Самият факт, че е създаден такъв съвет говори, че има нужда от формулиране на идеи и на принципи, които да се оформят като закони. В част от законите, за които говорим сега, има генерални недостатъци, които не могат да бъдат поправени с действията на отделни личности.

А що се отнася до Закона за СРС, в сегашния си вид той е страшно остарял. Със седемте му изменения е направена една компилация, от която не са ясни идеите на законодателя и се създава предпоставка за допускане на сериозни закононарушения.

- Това законодателна некомпетентност ли е или предвидливо оставена вратичка?

- Това е, да речем, опит да се запазят практики на един минал период. Но така или иначе те продължават да съществуват и то в регламентиран вид.

Да вземем член 3, който е основният текст на ЗСРС. В него се казва, че СРС се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на НПК. Тоест изрично се предвижда, че основната функция на СРС-тата е чрез тях да се събират доказателства за наказателен процес. А в досъдебното производство водещата роля има прокурорът. Той упражнява и надзор за законност, върху него лежи доказателствената тежест. А органите, които могат да искат използването на СРС са подредени така - ДАНС, Национална служба "Полиция", главните и областните й дирекции, службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, НРС, НСС, следствените служби. Едва на пето място е господарят на досъдебното производство - прокуратурата. Сякаш е включена от неудобство. Къде отива ръководната и основната роля на прокурора?! И още нещо - всички останали органи директно контактуват със съда, искат разрешение и го получават, събират информация, не докладват на прокурор. Къде са тия доказателства, които се събират?

- Явно се държат по каси, за да се вадят в определени моменти...

- Случайно ли е според вас това, че 1% (ако не и по-малко) от СРС изпълняват задачата на закона - предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на НПК, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.

- Това са тревожни факти. Но положението не е такова от вчера. Подобни цифри изскочиха и след проверката около "Бръмбаргейт" с разкритите подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев през 2000 г.

- Тогава от 10 000 разрешени само 160 бяха влезли в съда. Същият закон е действал и тогава. Каква е целта?! Прокуратурата няма никакъв поглед върху използването на СРС. В закона не пише, че прокурорът упражнява надзор и контрол върху разрешаването. След като прокурорът е този, които трябва да каже какви доказателства са му необходими и как да бъдат събрани, защо други органи, с изключение на ДАНС, имат правомощия извън наказателния процес.

- Вие как си обяснявате тези постановки в закона?

- С това че не се иска прокуратурата да има реална информация за това, което се събира със СРС. Оттам нататък ние не сме в състояние да изградим и докажем съответните обвинения. Организирана престъпност без СРС никъде по света не се доказва. Не става само с разпит на свидетели и с огледи.

- Това означава ли, че 99% от информацията се складира с някакви задни, ако не и користни цели.

- Това са ваши съждения. Аз мога да кажа само, че събирана информация със СРС в по-голямата си част не е предназначена и не се използва според целите на ЗСРС. Защо например в случаите, когато се изисква спешност, СРС да не се разрешава от прокурор, а от вътрешния министър, след като цели събиране на доказателства в един процес?!

Значи прокурор може да задържа за 72 часа, за да сезира съда, но прокурор не може да разпореди СРС без разрешение на съда. Защо е това разминаване? Ами тогава министърът на вътрешните работи, независимо кой е той, да разрешава и задържане за 72 часа!

Аз не виждам основание министърът да разрешава и контролира използването на СРС. Не може сам да си разрешаваш и да се контролираш.

- Трябва ли да има промени в професионалното или политическото ръководство на МВР?

- Не мога да коментирам тази тема. Прокуратурата работи добре с всяко ръководство на МВР, стига да се изпълнява законът.

- А няма ли нужда изцяло от преструктуриране на ведомството. Вече се чуват гласове за закриване на ГДБОП, на която бяха възлагани такива надежди...

- Не съм аз този, който да поставя рамката на МВР. Важното е да няма срастване с икономически или други интереси.

- Доколко е дълбоко преплитането на другите интереси? От скандала наяве изскочиха страшни неща.

- Не искам да правя генерални заключения. В МВР работят и много честни и съвестни хора. Но, както се казва, една лъжица катран разваля цялата каца с мед... Надявам се, че това, което става в МВР в момента, ще го оздрави.