Народът е казал: "Пет пъти мери, един път режи". Затова сега, когато управляващите се готвят за нов експеримент с осигурителната система, е хубаво да направят точни сметки, за да не се получи познатият ефект "да избодем очи, вместо да изпишем вежди". Ясно е, че за бизнеса всяко намаляване на осигурителната тежест е сбъдната мечта. Но в системата има още поне 3 страни - работници, пенсионери и държава. И ако ще се прави нова осигурителна формула, добре е от нея да печелят всички.

Смелият скок, за който се готви тройната коалиция този път, е чувствително съкращаване на осигурителното бреме за бизнеса - до ниво 10%. Това естествено върви ръка за ръка с прехвърлянето върху държавата на задачата да вади повече пари от хазната, за да покрие дефицита на Националния осигурителен институт (НОИ). Най-ясна е формулата в главата на икономическия гуру на ДПС Йордан Цонев: "Укриването на доходи е бомбата на сегашния модел. Затова намаляваме осигурителната тежест, временно увеличаваме дефицита на НОИ и го покриваме от бюджета. Правим този експеримент, като разчитаме на изсветляване на доходите. Ако то не се случи в достатъчна степен, след 1-2 години отново вдигаме осигурителната вноска".

Според Цонев, който твърди, че в коалицията има консенсус по въпроса,



се обсъжда основно формулата 10:10:10,



което означава сваляне на общата осигурителна тежест от 33% на 30%, като 10% от тях се поемат от бизнеса, 10% от работниците и 10% от държавата.

Само че ако консенсусът, за който говори Цонев, изобщо го има, той по всяка вероятност е доста крехък. Защото ако левицата все още не е скъсала съвсем със социалния си образ, вероятно си дава сметка за проблемите, които може да създаде по-сериозното сваляне на осигуровките. А те не са за подценяване, както излиза от сметките на НОИ, на финансовото министерство и на синдикатите.

Първо, осигуровки на ниво 10% са жест основно към бизнеса, който сега понася около 20% от социалната тежест. Гражданите биха спечелили около 2-3% по-ниска вноска за тяхна сметка, макар че и това не е съвсем сигурно. От НОИ са изчислили, че ако промяната се осъществи от 1 януари 2009 г., в джоба на работодателите ще останат 326 млн. лв., а работниците сумарно ще загубят, защото трябва да се бръкнат за допълнителни 17 млн. лв.

Най-големият проблем обаче е с колко ще трябва да се бръкне държавата. При сегашното положение, преди евентуалната промяна годишният дефицит на фонд "Пенсии" се равнява на внушителните 2 млрд. лв. Специалистите са сметнали, че за да работи НОИ без дефицит, вноската само за пенсии трябва да е не 22%, както сега, а 38%. Ако освен всичко, което покрива сега, държавата поеме и 1/3 от осигурителната тежест, то нейните разходи съвсем ще ескалират. Така за 2009 г. тя ще трябва да плати допълнителни 1.4 млрд. лв. само за 10-те процента, които ще поеме. Отделно от това дефицитът няма да изчезне, а държавата ще продължава да плаща и осигуровките на заетите в бюджетната сфера.

В тези сметки изобщо не влизат евентуални извънредни увеличения на пенсиите. Ясно е, че огромните допълнителни суми, с които ще се натовари бюджетът, ще дойдат основно от данъци. И тъй като преките налози като данък печалба и ДОД (данъка върху личните доходи) у нас вече са на минимално равнище, тежестта ще се стовари върху ДДС и акцизите. Последното означава по-скъпи цигари и евентуално алкохол, но също така и по-скъпо гориво, което неминуемо ще напомпа инфлацията. Всичко това бърка в джоба на обикновения гражданин.

И все пак главният въпрос е



ще излязат ли на светло огромните скрити доходи,



за да бъдат осигурявани хората на реалната си заплата. Цонев е уверен, че това ще се случи при 10% осигуровки за сметка на работодателя - както се случи, след като данък печалба също бе свален на 10%. Не всички специалисти обаче споделят оптимизма на депутата.

Вярно е, че приходите от данък печалба през миналата година, когато той стана 10%, са с 40% повече в сравнение с 2006 г. Вярно е обаче също и че приходите от данъка върху личните доходи по отношение на трудовите договори също са с 40% повече, при положение че не е имало намаление на налога нито през 2006 г., нито през 2007 г. Не може да се отрече, че при по-ниски данъци или осигуровки изсветляване на доходите има, но въпросът е дали то е в очакваните мащаби. Когато през 2006 г. например вноската за пенсии падна от 29% на 23%, се очакваха загуби в размер на около 630 млн. лв., а те бяха към 430 млн. лв. Какво изсветляване трябва да се случи според Йордан Цонев, за да покрият огромните разходи за пенсии, които ще вади държавната хазна и които при това ще се умножават на фона на тревожната демографска картина на България?

И защо трябва да се отхвърлят административните мерки за събиране на повече пари от осигуровки? Те естествено не са панацея, но понякога вършат добра работа. Например когато през 2003 г. бе въведена задължителна регистрация на трудовите договори в НОИ и на минималните осигурителни прагове, броят на осигурените се увеличи с внушителната цифра от 300 000 души, а приходите за пенсии нараснаха с 450 млн. лв.

Има и друго - икономики като нашата, които са в период на растеж и в бюджета се образува излишък, трябва да предприемат сериозни стъпки сега, за да гарантират пенсионната си система в бъдеще. Това може да стане чрез създаване на резервни фондове, заеми, развитие на втория стълб на системата, т.е. задължителното осигуряване в частни фондове и т.н. Защо например управляващите се ослушват със създаването на сребърния фонд, в който следва да влизат пари за пенсионерите? Законът за него още не е приет, а следва и да се помисли за по-стабилни приходоизточници на фонда от приключващата вече приватизация и бюджетния излишък.

Управляващите много добре знаят, че



пенсионната система е горещ картоф,



от който винаги могат да се опарят. Особено преди избори. Интересно е, че Йордан Цонев предлага, ако експериментът с ниските осигуровки не се окаже достатъчно успешен, след 1-2 години вноските пак да се вдигнат. Но тогава на власт ще е друго правителство, на което идеята да вдига данъци и осигуровки едва ли ще му хареса.

Така че, ако ще свалят революционно осигурителната тежест, управляващите е добре да включат в сметката всички минуси, които съпътстват радикалната стъпка. Добрата новина в случая е, че властта не смее да прави промяната без обществен дебат. Лошата е, че засега разногласията са толкова големи, че до изборите промяна може да няма в нито една посока.