Сирена



Всички тия деления - 10:10:10, 60:40, 50:50 са вятър и мъгла. В края на краищата цялата сума се плаща от работодателя (инвеститора). Това делене е само счетоводна гимнастика и влияе единствено върху разпределението на това за кой данък колко пари да отидат (ДОД и осигуряване). А простата истина е, че в момента, за всяка чиста сума, която получава един работещ, работодателят трябва да дава на държавата още 43% от тази сума (ДОД + осигуровки). Т.е. за 1000 лв. чисто възнаграждение на работник работодателят трябва да осигури 1430 лв. паричен ресурс. Предлаганата схема не променя особено нещата по същество. Разликата е единствено, че държавата се включва с 10%. Което не е малко наистина, но е недостатъчно. Практиката показва, че психологически приемливото ниво е 10%. Ама реални 10%, а не 10+10. Или ако наистина искат изсветляване, трябва да отпаднат и 10-те процента, които се водят платими от работника. Тогава наистина ще може да се каже, че осигурителната тежест е 10%. И аз съм готова да се обзаложа на една годишна заплата, че ще има изсветляване на доходите!





malechko



Нещо ме тревожи!

Във форума започват да се прокрадват мнения, че трябва да се повишава производителността на труда, като по този начин се повишават заплатите, осигуряват се постъпления от осигуровки, данъци, такси и пр.

Според мен поне на този етап това е невъзможно - и поне още две десетилетия също! Сега печалбите се изнасят или се инвестират в недвижими имоти за рентиерство. Никой не инвестира в нови технологии, конкурентни продукти и завладяване на нови пазари.

Впрочем, това според мен е напълно естествено развитие в капитализма - на Запад този процес е отнел поне 150 години. Така че - стягайте се за още 50 години недоимък на големи маси от населението.



DobriBozhilov__

В България държавата никога не е сваляла данъците. Тя само ги трансформира от един вид в друг. Последното намаление на осигуровките с 3% беше последвано от вдигане на базата, върху която се изчисляват с 15% средно. Като цяло се плаща повече. Въвеждането на 10% плосък данък беше съпътствано от увеличение на акцизите. Пак бъркат просто в различните джобове на един и същи човек. Общото ниво на държавно преразпределение в България е над 60%. 40% са през бюджета и останалото е чрез държавните структуроопределящи монополи. За сравнение - при комунизма нивото на преразпределение е било 70%. Всеки да си прави извода какво сме променили, имало ли е поне една реално дясна партия до момента и за какво да гласува...



БирникЪ

Нашата система на осигуряване е разходнопокривна и е взаимоосигурителна. И точно в това е проблема. Разходопокривността най-просто се изразява в това, че за бюджета на осигуряването за необходими Х средства, които са предварително известни и зададени. Остава да се намерят приходите, а те са от три основни източника - осигурителните вноски от работодател, от служителя и субсидия от държавния бюджет. Ако се намалят приходите от единия източник, например от работодателите, то следва да се увеличат приходите от другите (от работещите или държавния бюджет). Ако се увеличат осигуровките за сметка на работниците при запазване равнището на заплатата, ще намалее покупателната и способност и това ще доведе до свиване на потреблението, а оттам и на производството. Т.е. онова, което работодателите ще спечелят от намалените вноски, ще го загубят от свиването на производството и предлагането на услуги. Ако се тръгне на увеличаване на приходите чрез участие на държавния бюджет, възниква въпросът откъде ще дойдат тези пари в бюджета. А начините за повече пари в бюджета са два - увеличаване размера на данъците или по-добрата им събираемост. И в двата случая потърпевши са пак работодателите. Има и други начини, например съкращаване на бюджетни разходи, но не трябва да се забравя, че бюджетните разходи създават потребление, което пък от своя страна стимулира производството.

Взаимоосигурителността означава, че днешните платци на осигурителни вноски издържат днешните пенсионери. Просто казано, колкото вноски плащаш, толкова пенсия вземат родителите ти.

Това, което се дебатира в момента, не може да се нарече реформа.

Истинската реформа е преминаване от разходнопокривна и взаимоосигурителна система към застрахователна инвестиционна система. Най-просто казано, всеки да се осигурява за своя сметка и по своя сметка по начин, който прецени. Но възниква големият въпрос: Как ще се осигуряват днешните пенсионери и ония, които ще се пенсионират утре ?



Manrico

Такава реформа направиха успешно например в Чили, така че как се прави, е известно. Но за да я направиш, ти трябва политическата воля на Пиночет и икономическата мисъл на Харвард.



Heat

Вече не е модерно да се цитира Чили като пример за пенсионна реформа, защото с наближаването към края на около 40-годишния преходен период, когато тази система щяла да покаже пълния си блясък, тя наистина започнала да го показва. Все повече данъкоплатски пари започват да се използват за пенсии въпреки рекламата за обратното. Има и по-близък пример на тази тема, с Великобритания, но цитирането му от неправителствени "пазарни икономисти" изглежда се приема за лош тон.



Manrico

Досега се видя, че нито държавата може (поради безхаберие и некадърност), нито частниците успяват (най-вече поради алчност). Така че въпросът е открит (поне за мен).

За мен оптималният баланс и за пенсионно, и за здравно осигуряване е държавата да осигурява някакъв еднакъв за всички минимум, финансиран от данъци или от еднакви за всички вноски. Така никой няма да остане гладен или без животоспасяващо лечение. Оттам нататък - личен избор и лична отговорност - който иска, да се застрахова или осигурява, който иска, да си спестява и инвестира сам, който иска, да си изяжда и изпива парите.