Играта на развален телефон, в която български министри и висши чиновници се опитват да разиграват Брюксел, вече се превръща в опасен фарс. Дълго време Европейската комисия изчакваше новобранците в ЕС да натрупат опит и да започнат да се държат отговорно - поне когато става дума за харчене на общите пари на европейските данъкоплатци. София обаче разбра криво брюкселската толерантност и роднинско-партийните кръгове продължиха да точат.

Дори когато ЕК започна да спира едно по едно кранчетата с евромилиони и да праща ултиматуми и списъци със спешни задачи, в България продължават да се правят, че не разбират инструкциите и не разчитат посланията. Така се стигна до острото писмо на Майкъл Лий, шеф на Генерална дирекция "Разширяване", за лошото управление на евромилионите по програма ФАР. В пет страници със забележки мистър Лий използва десетки пъти "неадекватно", "нарушения", "нередности", "недостатъци", "слабости", "закъснения" и т.н.

Българските министри, зам.-министри и висши чиновници първо пробваха изпитаната тактика "проблемозамазване". Потекоха оправдания, че спирането на пари не било замразяване и че просто се явили смущения с комуникацията по трасето София - Брюксел. Едва след като еврокомисията смрази тона си и в рамките на 2 месеца замрази средства и по трите предприсъединителни фонда - ИСПА, ФАР и САПАРД, играчите на "развален телефон" в София се постреснаха.

Министърът на финансите предложи на колегите си 16 "коригиращи" мерки за излизане от критичното положение с усвояването и контрола върху евросредствата. В следващите дни премиерът Станишев не спря да хвали корекциите като мощно оръжие, с което ще сразим недоверието на Брюксел, а в края на март правителството ги одобри. Но какво всъщност има в прословутите 16 поправителни мерки? Ето някои от тях:

№ 4. Деклариране от страна на всички служители от управителни органи и изпълнителни агенции, че са надлежно запознати с правилата и принципите за работа по предприсъединителните и структурните фондове на ЕК и притежават необходимата техническа и управленска компетентност за изпълнение на вменените им задължения.

№7. Изпълнителните агенции да подобрят системите си за управление на архивите с досиета по проекти.

№ 11. Подобряване на комуникацията - секторна, хоризонтална и вертикална, вътре във ведомствата и между тях.

Излиза, че според кабинета пътят за възстановяване на доверието, а оттам и на паричния поток от Брюксел минава през попълване на декларации от чиновници, заети с еврофондовете. Ако съдим обаче по случките с бившия пътен началник Веселин Георгиев или с подалия оставка зам.-министър с повечко имена, от писането на декларации в България няма особена полза и смисъл. Други мерки на МС пък предвиждат попълване на незаети бройки, назначаване на повече контрольори и поверяване на проверките на външни фирми, понеже администрацията очевидно не се справя. Нищо че точно чиновниците, заети с европроекти, получават двойни заплати.

Впрочем темата за кадрите я има и в писмото на Майкъл Лий, но той сочи като проблем не липсата на опитни чиновници, а "неадекватно в качествено и количествено отношение съставяне на персонала на изпълнителните агенции, което оставя впечатлението за умишлено премахване на опитен персонал от ключови контролни позиции". А по-ясно казано от това, здраве му кажи.

Като бяла лястовица сред 16-те мерки се отличава №12 - "публикуване на списъци с всички бенефициенти на средства по предприсъединителните фондове и Оперативните програми с цел гарантиране на публичност, прозрачност и обществен контрол".

Но дори и тази мярка е плаха и половинчата. За да има истинска прозрачност и обществен контрол, трябва да се публикуват много други съществени данни освен имената на ползвателите.

В момента например няма сайт, на който да откриете цялата информация за проектите по ФАР от старта на програмата до момента - колко са приключени, колко са в ход, кога трябва да завършат, кой е работил или действа по тях, какви пари са похарчени, колко още трябва да се изразходват. Не знаем колко и кои схеми са провалени поради мудност на администрацията, рушвети, грубо лобиране, жалби и изпуснати срокове. Дори и в Брюксел не знаят и това личи от писмото на мистър Лий. Във въпросното писмо има и друга забележка - че в България не се дават публичност и видимост на европейската помощ.

Няколко депутати вече иззеха инициативата от изпълнителната власт и внесоха законопроект, който може да възцари бленуваната прозрачност. С допълнения към Закона за устройство на държавния бюджет от ДСБ предлагат данните за усвояването на европейските пари да се обнародват в интернет. Идеята е в електронен регистър да се публикуват всички получатели на средства от ЕС - фирми, фондации, сдружения, общини, ведомства, неправителствени организации, физически лица, като за всеки ползвател се посочват наименование, срокове, бюджет и цели на проекта.

Спомнете си скандала по САПАРД за източените 7.5 млн. евро, заради който Брюксел наказа България със замразяване на десетки милиони евро. Европейската служба за борба с измамите разкри, че няколко фирми са представяли стари пребоядисани машини за нова техника, за да присвоят субсидии от европрограмата. Темида се зае със замесените бизнесмени, но така и не се разбра кои чиновници и кога са проверявали машините и документите и защо са проспали измамата. Ето защо депутатите от опозицията предлагат да се публикуват и резултатите от проверките на контролиращите органи. И още - онлайн данните да се актуализират всеки месец, за да е ясно как се движи всеки проект.

Това вече са адекватни мерки. Но дали мнозинството ще ги подкрепи? Как да очакваме зряло поведение от власт, която не спира да си играе на развален телефон?