БНБ трябва да затегне кредитирането, като увеличи минималните задължителни резерви. Този съвет решила да даде една чуждестранна банка с амбиции на лидер в българската финансова индустрия. Тъй показал анализът на банката за последиците от световната банкова криза върху българския пазар.

Съветът е направо потресаващ, защото със сегашните 15% задължителни резерви България държи европейския рекорд по този регулативен параметър, считан за най-репресивното оръжие, с което централните банки усмиряват кредита. Тъкмо поради очаквания внос на кризисни процеси в нашата икономика аз съм убеден, че е нужно да се направи точно обратното: трябва час по-скоро централната банка да се върне към по-умерено ниво на задължителните резерви, за да облекчи очакваното покачване на лихвите в страната. Още повече, че през последния месец и вълната инфлационни рекорди у нас изглежда стихна, ако съдим по колебливото спадане на някои от най-буйно щръкналите цени.

Какви ли аргументи са намерили икономистите на въпросната банка, та предлагат ожесточаване на натиска върху кредитния пазар? Аргументи за такъв извод просто няма. Трябва да се знае, че банките усърдно ползват



икономически анализи като рекламно средство



Така и така се хвърлят луди пари за натрапване на банката в съзнанието на клиента - далеч по-хитро е да се плаща за популяризиране на институцията като мозъчен център, който ражда авангардни съвети по икономическата политика, отколкото да се пускат отдавна втръснали карета и спотове. Рекламата чрез анализи изкарва банката някак по-умна, по-задълбочена. Но и за този жанр, както за всеки друг вид ПР, първа повеля е да те забележат, да те запомнят! Истината и логиката отдавна не са приоритети за рекламистите. Само желанието на банката да изпъкне и привлече вниманието обяснява драматичния "съвет" за затягане на паричната политика. Инокомическата мотивация е вяла и поднася само



отдавна предъвкани аргументи,



изляти преди години в калъпа на МВФ: "лесният" кредит бил главна причина за инфлацията и дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Няма съмнение, че надпреварата между банките да си откъснат максимален дял от пазара доведе до масирана кредитна експанзия и свали лихвите до нива, дето от 20 години не бяхме виждали. Но това беше преди. Преди драстичното вдигане на задължителните резерви. Преди световната банкова криза. Отдавна обаче имаме съвсем различна ситуация, която наложи на централните банки да хвърлят милиарди свежи пари на пазара в подкрепа на банковата система, която понесе сериозни загуби от американските вземания, от падащия долар и от стагниращите борси. Въпреки инфлацията. Но инфлацията не е най-голямото зло, обяви шефът на Федералната резервна система на САЩ проф. Бърнанке в началото на годината. Оттогава щатските централни банкери постепенно свалят основния лихвен процент, тъкмо защото



кризата тласка лихвите нагоре



Новите кредити навсякъде в Европа се свиват и поскъпват. В България поскъпването на кредита е още по-бързо. Само за 1 година основният лихвен процент се качи с 1.32 пункта и от 1 април вече е 4.85%. Това всъщност означава, че цената на "свежите пари" е скочила с 37.4%. Месечният СОФИБОР сочи поскъпване на междубанковите депозити с близо 50%, лихвите по новите кредити са нараснали приблизително със същия темп и са с 25% до 40% по-скъпи. Автоматично поскъпват старите кредити с плаваща лихва, догонват ги заемите, ужким дадени с фиксиран процент, който обаче се "преразглежда" при съществени пазарни промени. Банките вече предлагат до 8% годишно по левови депозити, усърдно се рекламират лихви, нарастващи до 12% (ама не веднага и ще се плащат не за дълго; нивото 12% обаче вече е анонсирано). Естествено, че кредитната експанзия е отдавна пресечена. Повече от кризата, отколкото от мерките на централната банка. Нищо че статистиката още не засича новия тренд: отчетите се "движат" с над месец забава и отчитат отпускането на последните договорени "предкризисни" заеми. Но вече е реална



опасността от прекомерни лихви



и свързаните с нея "реални отговори" (real response) на икономиката - отлагане на инвестиционни проекти, забавяне на развитието, влошаване на обслужването на заемите. Такова развитие е нежелателно, разбира се. Затова дълг на централната банка е да противодейства, доколкото й позволява бордът. Логичният начинът е намаляването на безлихвените резерви. И дума не може да става за "затягане" на паричното предлагане, което от гледна точка на днешния ден означава само усилване на рецесивните процеси. Това не са "теории"! Повишаване на лихвата значи 60% от домакинствата да вадят повече от джоба си за лихви, значи и износ на национален доход (дори чужди банки, които губят в родината си, тук печелят здраво и ще печелят още повече).

За съжаление у нас се насади уплахът от действие. Отгоре на всичко витаят изключващи се икономически идеи. Едни вече говорят за подпомагане, други повтарят рефрена за затягане на кредита. Резултатът най-вероятно ще е отлагане на всякакви решения. За жалост така губим момента на развитието.