Хиляди иракчани работеха като преводачи за американците след инвазията в Ирак. Стотици продължават още да практикуват тази рискована професия. Те обаче нямат завидна съдба - повечето биват използвани, забравени и в крайна сметка дори изоставени от бившите си съюзници. Мнозина иракчани - военни, полицаи или преводачи на американските сили, държат в тайна своята месторабота и слагат маски, за да не бъдат разпознати. Защото ако това стане, те със сигурност по-късно ще бъдат убити от сунитските бунтовници или шиитските милиции, които смятат войските на коалицията начело със САЩ за окупатори.

Откакто САЩ превзеха Ирак, голям брой преводачи бяха застреляни, докато се возеха в колите си, вървяха пеш към работа или дома, други станаха жертви на атентати с крайпътни бомби. Мнозина трябваше да избягат от домовете си и да потърсят подслон при американците или да се преместят да живеят в други квартали или дори градове. Много от преводачите попадат под обстрел, докато работят с американски патрули, превеждат на строителни обекти, финансирани от американците, или на журналисти или учени, пристигнали на посещение в Ирак. Според официални данни за пет години около 80 преводачи са били убити. Предполага се, че цифрата може и да е по-голяма.

"Работата ми като преводач не продължи дълго", казва иракчанин, пожелал да остане анонимен. "Работих с янките една година след нахлуването", допълва той, като уточнява, че е напуснал, защото е искал да остане жив заради децата си. Маи Садала, която е завършила английска филология в университета в Багдад, казва, че би предпочела да работи като държавен служител, отколкото като преводач на американците. Тя признава, че много би искала да превежда на чужденци, но споделя, че приоритет за нея е безопасността. "Ще ми е приятно да усъвършенствам английския си, като разговарям с хора, за които той е матерен език", казва тя.



Думата "преводач" почти винаги е била табу в Ирак.



Някои американски военни и медии се опитаха да я избегнат в длъжностните характеристики на техните иракски служители и им дадоха други длъжности. Американските новинарски агенции и вестници често пъти наричат преводачите "асистент-журналисти" или "фотографи", а понякога дори "журналисти".

Иракската асоциация на преводачите - организация, обединяваща около 10 000 иракски преводачи, изготви длъжностни характеристики, в които длъжността "преводач" е прикрита под друго наименование. Преводачите в Ирак не са само хора с диплома от филологическите факултети. Те могат да бъдат учители, професори, инженери, лекари или да упражняват каквато и да е била друга професия, която изисква добро владеене на английски език. Много от тях всеки ден се редят на опашки на входа на строго охраняваната Зелена зона в Багдад, за да си намерят работа.

Заплатите на преводачите са нараснали пропорционално на рисковете на професията, която упражняват. Твърди се, че тези от тях, които работят с американските военнослужещи, сега получават по 1000 долара на месец. През първата година от нахлуването на САЩ в Ирак заплатите им бяха едва 350 долара месечно. Преводачите на свободна практика си докарват до 100 долара на ден, ако работят като водачи или превеждат на журналисти или учени. Този доход е доста висок в сравнение с дневните надници за други професии.

Бунтовниците наричат преводачите "сътрудници", което е дори по-лошо от "чужденци" или "окупатори". Някои получават заплахи и напускат работа, други загиват, озовали се на неподходящото място в неподходящото време, като например близо до кола бомба. "Няма нищо лошо да работим с чужденци. Силите на съпротивата трябва да разберат по-добре естеството на нашата работа", убедена е иракчанка, която работи като преводач за чужда новинарска агенция. "Човек може да придружава чужденци и да остане верен на родината си", допълва тя.

Историята на преводача Омар Сатар Хюсеин е наистина уникална, дано и по-нататък съдбата остане благосклонна към него. Американците го наричат с прякора "Лъки"(Lucky) - "щастливец". Той е оцелял по време на 37 престрелки, 30 бомбени атентата и 11 нападения с минохвъргачки. Омар е единственият преводач в Бакуба, провинция Дияла, който не носи маска, за да скрие самоличността си. В тежката си работа той се осланя на музиката. Любимите му групи са АББА, Браян Адамс, Лайнъл Ричи и други. Най-любимата му песен е на Bee Gees "Да останеш жив" (Staying Alive). "Това в е най-важното тези дни в Ирак", шегува се Лъки. Той не смята да остане завинаги в родината си. Омар кандидатства да получи американско гражданство, за да може да се измъкне колкото се може по-бързо от Бакуба.



Редица водещи медии в САЩ разкритикуваха двойния стандарт,



който Вашингтон прилага спрямо своите преводачи в Ирак. "Америка има задължения към иракчаните, които са се изправяли пред невероятни опасности, работейки съвместно със силите на САЩ като преводачи, гидове или доставчици", коментира в. "Ню Йорк таймс". Бунтовници и милиции ги смятат за предатели, преследват тях и семействата им, отбелязва вестникът. След всички грешки от епохата на виетнамската война, повтаряни след това, най-непростимо е безразличието към бежанците. Администрацията на САЩ може да започне работа по проблема, като увеличи квотите за приемане на бежанци от Ирак. Военните преводачи, работили за американските войски, участват в специална визова програма, но дълго стоят в списъка на чакащите, пояснява "Ню Йорк таймс".

От 2003 г. над три милиона иракчани напуснаха страната си заради насилието там, само една малка част от тях успя да се добере до САЩ. През м.г. Вашингтон е приел официално само 1600 иракски бежанци. За целия период Швеция, чието население е само 3% от това на Америка, е приела над 20 000 иракчани.

Великобритания избра друг вариант за решаване на проблема. Иракчаните, рискували живота си, работейки за Лондон, получиха разрешение да се установят в Обединеното кралство и първите семейства вече пристигнаха. Първата вълна включи седем бивши преводачи, които отговарят на стриктните изисквания и са избрали да се заселят във Великобритания. Мнозина други са приели пари в брой, за да останат в Ирак, или пък са решили да се установят в съседни държави като Йордания или Сирия. Почти 160 от поканените да се преселят са избрали еднократна сума пред преместване във Великобритания в рамките на съдействието от страна на правителството, обявено от външният министър Дейвид Милибанд през октомври м.г.

Някои преводачи обвиниха британското правителство, че прави процедурата за кандидатстване твърде сложна и бавна и така кара хората да изберат по-простия вариант, като приемат пари. "Те не ни искат в Обединеното кралство по много причини", казва пред в. "Таймс" един от преводачите. Разочарованите са стотици, от общо 775 поискали помощ иракчани 360 са отхвърлени. Кандидатите трябвало да докажат, че са работили за британците поне 12 поредни месеца. От 273 обработени досега молби за преселване във Великобритания са одобрени 110. Преди да стъпят на британска земя, преводачите и семействата им първо трябва да пътуват до трета страна, Йордания или Сирия, за да кандидатстват официално за бежански статут. Вътрешното министерство поне ще се погрижи за тях, като им осигури жилище и финансова помощ.

Дания евакуира миналото лято тайно около 200 иракчани, повечето преводачи и сътрудници на датските сили в Ирак и техни семейства. Те вече се намират в скандинавската страна и се очаква повечето от тях да потърсят убежище там.