Представете си, че сте хотелиер и сте наели на срочен трудов договор барман, който да работи при вас до края на лятото. Сезонът обаче се удължава с месец и човекът ви трябва за повече от предвиденото в договора време. Какви са вариантите? Сегашното законодателство позволява да сключите втори срочен договор с него, но за минимум 1 г. В противен случай трябва да се простите и с бармана, и с допълнителните приходи.

Подобни казуси в трудовото ни законодателство тормозят отдавна бизнеса. Новите реалности на пазара на труда у нас, сред които хроничният дефицит на кадри, накараха работодателите и държавата да заговорят за нуждата от по-гъвкави мерки за привличане на рисковите групи на пазара на труда - дългосрочно безработни, младежи, възрастни, майки с малки деца и др. Всъщност става дума за това как да приложим на практика формулираните от ЕК принципи на т.нар. "гъвкава сигурност". С други думи - как хем да либерализираме законодателството си и служителите да могат бързо и лесно да се наемат и уволняват, хем да има максимална сигурност за работните им места.

Както се и очаква,



синдикати и работодатели са на противоположни мнения



Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян среден път няма. По думите му тоталният недостиг на работници във всички сфери вече е премахнал условията за злоупотреба от страна на работодателите - например с познатите отпреди 8-9 г. верижни срочни трудови договори. Затова според него изискванията за сключване на втори трудов договор съвсем спокойно могат да се облекчат. "Същото може да стане и с регистрацията на трудовите договори - вместо тя задължително да се прави преди постъпването на служителя на работа, работодателите да получат срок от месец, за да свършат това", предлага Тебеян. Строгото законодателството би могло да бъде "разхлабено" и чрез отмяна на забраната за извънреден труд. В момента той не е разрешен у нас, но пък масово се полага, вместо да се узакони и да се плаща двойно.

КНСБ обаче отъждествява подобни желания с апетита на вълка, който примамва в кошарата си агънца. "Всичко е в интерес на капитала, който иска да сключва предимно срочни договори, да ги прекратява без особени затруднения и финансови тежести и да определя работното време според интересите си", казва Чавдар Христов, ръководител на правния отдел в синдиката. Същия натиск на бизнеса той съзира и в лансирания три пъти, но така и неприет, закон за агенциите на временна заетост. Спорът за това дали да се регламентира дейността на въпросните агенции, които и сега съществуват, но без законова уредба, у нас се води от години. Наскоро стана ясно, че статутът им ще се уреди в Кодекса на труда до юли. От КНСБ обаче имат сериозни



възражения срещу подобни "триъгълни" правоотношения,



от които според тях печеливши ще са единствено агенциите, поради което именно те проявяват най-голям афинитет към идеята.

Чавдар Христов вижда в този модел няколко аномалии. "От една страна, работникът ще сключва трудов договор с агенцията, която ще му плаща. Той обаче няма да полага труд при нея, а при втория работодател, наречен "ползвател", с когото пък няма да има никакви правни отношения", обяснява той. Това според него крие много рискове за служителите при евентуално нарушаване на правата им - не е ясно например как ще си търсят обезщетенията от агенцията, на която на практика нищо не са дали. От друга страна, при подобни отношения се отнема правото на човек да преговаря за заплатата и работното си време директно с работодателя, какъвто е принципът на трудовоправните отношения, защото с това ще се занимават агенциите. Според Христов временната заетост и фигурата на посредника и сега съществуват в законодателството ни и няма защо те да се уреждат по паралелен начин. Синдикалистът настоява, че узаконяването на агенциите за временна заетост цели единствено да се заобиколят условията за сключване на срочни трудови договори. А като страничен ефект ще бъдат засегнати и много други права на работника - на сдружаване, стачка и колективно трудово договаряне.

"За какво колективно договаряне става дума, ако човек е нает временно за 1-2 месеца", контрира Дикран Тебеян. Според него временно наетите ще имат същите права и възнаграждения като тези на постоянна работа. Работодателите пък ще могат бързо да намират хора при спешни поръчки, без да трябва да регистрират трудовите им договори, тъй като това вече ще е направено от агенциите за временна заетост. "Регламентацията им ще направи по-гъвкав трудовия ни пазар и ще повиши заетостта", смята още Тебеян. По думите му строгото законодателство за защита на заетостта намалява броя на съкращенията, но снижава и процентното равнище на преминалите от безработица към работа. Освен това то може да има отрицателно въздействие върху рисковите групи и да доведе до сегментация на пазара на труда, срещу която гъвкавата сигурност се бори.

Според Чавдар Христов обаче аргументът, че агенциите ще повишат заетостта у нас, е фалшив. "Дори в ЕС още спорят как да уредят статута им ", казва той и прозира в натиска да се бърза с узаконяването им скрити интереси, свързани с наближаващия у нас внос и износ на кадри. "Защо са ни два договора между агенцията и служителя и между агенцията и работодателя при положение, че навсякъде в света се говори за икономии на средства?", недоумява той. "Законодателството ни действително има нужда от модернизиране по отношение на работното време, възнагражденията, обезщетенията, длъжностните характеристики на служителите, но това не трябва да става за сметка на тяхната сигурност", казва Христов. Според него сигурността може да се постигне чрез закона, а гъвкавостта - чрез колективното трудово договаряне, което трябва да се усъвършенства.

И тук обаче двете страни се разминават коренно. Според Тебеян разпоредбата в КТ, според която работодателите трябва задължително да водят преговори за сключване на колективни трудови договори, е унизителна, освен това противоречи на европейска конвенция, която сме приели. "Некоректните работодатели изобщо не преговарят, а дори да го правят - не приемат условията на работниците", казва той и настоява изискването да е по желание. Друга несправедливост той вижда и в имуществената отговорност, която в момента носи бизнесът, ако даден служител претърпи злополука вследствие на непреодолима сила - наводнение, земетресение и др., или поради груба небрежност от негова страна. "С какво е виновен работодателят, ако служителят му пострада например, ако запали цигара до варел с нафта, въпреки че това изрично му е забранено?", пита той. "В същото време,



ако некадърният работник счупи машина за милиони,



глобата за него е само една работна заплата", коментира Тебеян.

Подобен проблем зам.-председателят на БСК вижда и при обезщетенията за пенсиониране, които според него незнайно защо се наричат така, след като в случая човек не понася вреди. Според него не е логично при пенсиониране всички служители, работили над 10 г. при работодателя си, да получават по 6 работни заплати, без значение дали са били перфектни в работата си или са били калпазани. Недостатък в КТ според него е и липсата на основание за уволнение на некадърен служител или поради задлъжнялост на фирмата, която просто иска да свие производствените си разходи. Същата закостенялост той вижда и в изискването за изрично получаване на съгласие от синдикатите при желание на работодателя да намали работното време, дори когато самите служители са напълно съгласни. "Трудовото ни законодателство бе разработвано в условия на недостиг на работни места, сега е обратното - има излишък на такива. Така че няма опасност заради либерализирането му човек да си губи работата. Всеки, който е кадърен, може да си намери място за 3-4 месеца", казва още Тебеян.

Според Христов обаче през последните 18 г. се е натрупало



много недоверие и омраза в системата работник - работодател.



"През цялото време се облекчава бизнесът - намаляват се осигуровките, данъците, държавата отслаби контрола си, време е най-после да се помисли и за социалния фактор и защитата на работниците", казва той. По думите му синдикатите нямат нищо против интересите на бизнеса, но те не следва да са в основата на ремонта на законодателството ни. Като че ли засега профсъюзите имат съюзник в лицето на социалното министерство. Макар да готви поправки в КТ за регламентиране на агенциите за временна заетост, ведомството на Емилия Масларова не е склонно да се заема с по-мащабен ремонт на кодекса и да отвърже ограниченията за уволнение. И в момента в Кодекса на труда има 52 основания за прекратяване на трудовите правоотношения, напомни наскоро зам. социалният министър Лазар Лазаров.