Когато избухне глобален скандал - с размерите на този, който разтресе МВР и изпълнителната власт, подробностите бързо избледняват. Още по време на труса публиката забравя детайлите. Накрая цялата картина потъва в мъгла, в която се губят имена на хора и дори цели институции. Само няколко примера - митниците, герой и като структура, и като конкретни личности в онова СРС, от което почна скандалът, направо бяха изчезнали от хоризонта и въпреки опитите на Ревизоро сигурно пак ще се скрият от полезрението ни. Страничният наблюдател, който следи разправията от чиста проба любопитство, вече съвсем е забравил кои са Халваджиев и Манукян, Петров и Радков, Павел и Атанас. Дори и ролята в скандала на по-публични хора като Виктор Вълков, Любен Гоцев, на братя Маргини, Мая Манолова и т.н. вече е смътно осезаема.

Странно или не този поглед върху картината -



омъгляването на замесените



в скандала, бе еднакво удобен и на атакуващата страна, и на защитниците. Първите подходиха политически и PR-ски, като съсредоточиха огъня върху Румен Петков - стигайки до любопитни твърдения като това, че той е капо ди тути капи, че той е едва ли не шеф на тройната коалиция. Другата страна по скандала също бе доволна - този ракурс им позволи да оформят защитата на Петков.

Скандалът бе сведен до въпроса за оставката на министъра заради срещата му с братя Галеви. И всичко показваше, че прибледнелият в началото Петков губи мача. МВР и Партията изпаднаха в смешната ситуация да градят основополагащи защитни версии за отрицателно време. Историята на онази разходка на Р. Петков до басейна "Спартак" бе подпряна с толкова много крехки летви, че очевидно е мислена на крак в тесен кабинет със слаба вентилация. По едно време Петков и Станишев твърдяха абсолютно уверено различни неща за един и същ факт - примерно кой е разрешил на министъра да се среща с оперативно интересните дупничани. Имаше някакви откровено смешни хрумки - от ДАНС съвсем сериозно искаха да повярваме например, че през декември 2006 г. е било заплашено членството ни в ЕС и заради това Р. Петков се видял с "братята". Имаше и други "летви", примерно, че разговорът е бил толкова ясен и прозрачен, че даже е и записан. После записът се стопи, изчезна някъде, унищожен се оказа. А малкият син на Петков, дето бил на срещата? Каква мила подробност... После се оказа, че седял в колата горкият. Сигурно Мая Манолова го е пазела.

Разбира се, най-голямата пелена бе спусната с тезата, че МВР ще се реформира... от Румен Петков... на третата година от мандата... Кой е против реформата?

Една важна подробност - още със старта на скандала Петков почна рязко да губи политическа подкрепа. Коалиционните партньори на червените го изоставиха. Приятелите му започнаха да се ориентират към следващия министър на вътрешните работи - Младен Червеняков. Даже перушината на Сокола настръхна. Така съдбата на Петков остана в ръцете на човек, който със сигурност не изпитва най-топли чувства към него - в ръцете на премиера.

И



малко преди да се появи Фортинбрас,



за да изнесе труповете на хората от МВР воглаве с министъра, Петков оцеля. Защо?

Защото в последния момент атаката отново се разконцентрира. След като извадиха на масата всичките си козове срещу Петков, атакуващите заговориха в пряк текст, че "правителството подкрепя мафията", че "кабинетът подслушва масово и нерегламентирано". Да, Петков е правителството, няма спор. Но едно е да искаш главата на Петков, друго е да искаш оставка на правителството. Стратегически безумен ход, който накара тройната коалиция да избегне преговорите за съдбата на Петков и да се брани ан блок. Тогава се появиха съшитите версии, тогава ДАНС започна да праща доклади, които никой не й е искал, тогава принципната парламентарна вътрешна комисия започна да си трие констатациите.

Въпреки целия патос по осветяването на МВР, Атанасов, Танов, Илиев и всички, които се криеха зад тях, така и не разбраха, че Петков е достатъчно голяма жертва. Не, те разшириха удара към кабинета и така превърнаха проблема от криминален в чисто политически - за необходимостта от падането на правителството и предизвикването на предсрочни избори. В България тези неща не се случват по този начин - след краха на Филип Димитров не е прието кабинетът сам да си прави харакири.

Няма спор -



Петков остава, но в никакъв случай не като победител



Рейтингът му се срина още по време на скандала. От силен играч той се превърна в мажоритарно неизбираем кандидат. Ще му трябват години, за да се върне там, където беше преди три месеца. В нашата история е пълно с десетки примери на хора, които са залязвали безславно, и само 2-3 (Бисеров, Цонев), които са се връщали на сцената след подобен скандал.

По-важното е как скандалът ще се отрази на БСП в краткосрочен план и на изборите през юни 2009 г. Безспорно - негативно. Клеймото падна не само върху Петков. Оставете приказките, че партията се е сраснала с престъпността - всеки може да люпи семки и да разбира от политика. Важното е друго - че партията и доминираното от нея правителство е удобна почва за скандали. Че тя няма имунизация срещу проблемите. Че тя не може да се справи с отговорностите си на управляваща сила. Кой ще гласува за партия, която излъчи кабинет, който успява да роди по 1 скандал на седмица!? Днес БСП мина през онази точка, след която земното притегляне не действа. Това не е "началото на края". Това е фазата, в която нямаш добри ходове, за да избягаш от лошите резултати.

След този скандал и, разбира се, най-вече след този начин на практикуване на власт БСП няма как да вземе 1 129 196 гласа, колкото взе през 2005 г. Това е ясно. Но и друго трябва да е ясно.



БСП няма да се удари в дъното,



така както се удари СДС през 2001 г. след големите скандали в края на 1999 г. Тогава Костов директно разби СДС - в опит да се съобрази с общественото мнение и да разчисти вътрешната опозиция. Засега БСП все още действа като отбор.

В този текст стана дума за няколко важни проблема. За размитата граница между власт и престъпност. За продължаващото разграбване на държавата; за големите гърла, които трепетно очакват еврофондовете; за стрелбите по улиците и за новата вълна от грабежи. За огромния скок на цените и кретащите заплати. Нали не си мислите, че няма връзка между слабата власт, калпавата опозиция и покупателната ни способност?



Още статии от автора -

http://petyotsekov.blog.bg