Потресаваща по агресивност, наглост и разрушителна сила кална буря се вихри в България. Въобще нямам предвид политполицейските раздори. Те са само вълнички в плиткия парламентарен купел, сравнени с цунамито, което удари фирмите. Новинари и анализатори изглеждат омаяни от постния скеч на политическата сцена, та не виждат още, че



вулканът от клевети тресе икономиката:



Един цял търговски отрасъл - граничната търговия, бе заклеймен за "генератор на корупция", бе осъден по бързата процедура на смърт чрез забрана. Доказателства не бяха искани и не бяха давани. Абсолютен реприз на модела "Козлодуй". Коалиционерите чинно обещаха да задраскат частни инвестиции, оценявани на около 400 млн. лева, с плоското обявление "тъй иска Европа". (А "Европа", както в козлодуйския случай, нито е решавала, нито е искала нещо, макар да приветства готовността на кабинета в София да съсипе бизнес, който носи годишно около 250 млн. евро приходи.) Полицейските доноси, с които се замеряха в парламента и - не случайно - "изтекоха" в пресата, дамгосаха като престъпни фирми ("Пещера", "Селект") с капитализация над половин милиард, едни от първите платци на ДДС и акцизи. Изгряха



свръхнови звезди на клеветата;



един германец най-смело настани Кръстника на мафията на "Дондуков" 2, набеди една от водещите икономически групи на България (ТИМ) в две убийства, един побой, рекет и ги обяви за "най-висшата форма на организирана престъпност". Някакъв консултант изпълзя във фокуса на камерите със злостни обвинения, прозрачно адресирани връз лидера в българската енергетика. Бяснословни "обвинения": убийство на конкурент, комплот за налагане на монопол и петорно по-високи цени на енергийните проекти и за пиперец накрая - подготовка за държавен преврат. Някой би помислил, че тези двамината са болни за връзване, но според мен са



най-евтини шоумени



Басирам се, че господата са напазарувани от недалновидни специалисти по черен ПР да намачкат набелязаните политически и икономически конкуренти. Цената им е нищожна, направо смешна в сравнение със загубите, които ще понесат атакуваните фирми. Аз никога няма да повярвам, че столичният кмет и лидер по обществено доверие е "български политически събрат на Ал Капоне", нито че вътрешният министър е трафикант на амфетамини, нито че фирми със стотици милиони евро капитализация са "организирани престъпници", контрабандисти и държавни превратаджии. Не само защото познавам лично набедените (нямам нито лев вложен в нито една от фирмите, за които става дума), но и защото трудно ще накарат човек със здрав разум да клъвне на толкова евтина въдичка. Но целта не е да се убедят здравомислещите. Връткат ни с елементарно



пране на клевети



по мухлясалата метода "микрофония на лъжата" (плащат се публикации и изяви на изпълнителите в "местните медии", пошлата история се захапва и преразказва от винаги жадните за "разкрития" водещи световни медии, после се препечатва у нас като "анализ" на неоспорим авторитет). Лично съм изпитвал това и знам, че единственият начин за противодействие е всеки клеветник да бъде съден. Веднага. Знам, че процесът е чист разход за жертвата. Макар да не съм бил барабана (защото не е никаква победа), аз вече осъдих българската държава в лицето на нейна агенция, разпространила пошли лъжи. Но така се налага ред. Милият немски любител на разследвания например трябва да бъде осъден насред фатерланда си. Процес в София само ще му направи реклама. Процес в Германия - също, но поне резултатът ще е безспорен за "западните" медии и власти. Човекът тръпне от желание да го съдят (печели внимание, реклама). Не се страхува. След 5 до 10 години наистина ще го осъдят, тогава ще се окаже, че не притежава и гащите на задника си. Или пък ще си покаже жълтата книжка и ще го оправдаят по невменяемост. Търговецът на кал все печели.



Жертвите носят всички щети



Проверете сами с колко са падали курсовете на публични компании, станали жертви на черен ПР. Вземете "Самсунг", "Сименс", "Дойче телеком"... Веднага след атаката падат и акциите, и продажбите на ударената компания. Атакувани фирми са губили до 40% от капитализацията си. Това са милиарди, ако компанията е достатъчно голяма. Някои дори не се съвземат. Потребителят инстинктивно се отдръпва от продуктите на фирми, които са набедени в престъпления. Партньорите се спотаяват, договори пропадат. Vae victim. Калното торнадо удари едни от най-мощните стопански субекти в България. Някои от компаниите им са публични, при това измежду най-активно търгуваните на борсата, т.е. губещи ще бъдат и финансовите инвеститори в техни акции, косвено губим всички, защото всички до един в българския бизнес сме обявени за мафиоти (или потенциални жертви на мафиоти, ако някой би дръзнал да се противопостави на "мафията"). И в двата случая сме свръхрискови субекти, от които "нормалният", "западен" бизнес трябва да бяга като от чумави. Струва ми се, че общите загуби от клеветническите атаки за последните три дни ще достигнат 2 до 3 млрд. лева капиталов еквивалент. Още по-ужасно ще е, ако набедените днес отвърнат по същия начин. Страшно е да отговориш на злото със същото зло. И не трябва, защото злото винаги се връща върху онзи, който си е послужил с него. Знаете къде пада накрая калта, която рие волът.