Имаме си правителство на малцинството, прогласи опозицията след последния вот на недоверие срещу правителството за връзките му с организираната престъпност. И беше права. Както и да го погледнеш, 117 гласа в подкрепа на кабинета от общо 240 си е чисто малцинство. Коалицията стана жертва на последната ширеща се политическа мода - "приятелски огън". Този път ударът дойде от проповедника на "коалиционната култура" и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Силата му бе прецизно изчислена - хем да се покаже несъгласие с толерирането на Румен Петков, хем кабинетът да не падне.

И упорството на царя успя. Благодарение на този жест, повлякъл оставката на Румен Петков,



царистите героизираха образа си



и със сигурност спечелиха някой и друг симпатизант в повече. Защитиха и реномето си на "европейското лице" на България, като станаха проводник на гневните послания на ЕС срещу срастването на държава и престъпност у нас. Но и дадоха повод да бъдат упрекнати от партньорите си в некоректност и нелоялност. И най-вече - поднесоха на БСП и ДПС чудесен повод да преразгледат съотношението на силите в коалиционното споразумение.

Още с разцепването на партията преди десет месеца НДСВ бе наясно, че скоро ще му се наложи да преотстъпи власт. Царските лоялисти се утешаваха с мисълта, че ще търпят щети само при бъдещи кадрови назначения, но ще запазят непокътнати министерските и заместническите кресла. Към днешна дата това не изглежда толкова сигурно. "Трябва да се отнасяме към нашите партньори, както те се отнасят към нас, за коректност - коректност", отсече преди два дни премиерът Сергей Станишев. А за некоректност? Отговорът се подразбира. Затова с дръзкото си поведение покрай вота НДСВ побърза да изконсумира последните политически и етични дивиденти от участието си във властта, преди неизбежното преразпределение на портфейлите.

Покрай многозначителните изказвания се подразбра и друго. Че



царската партия свърши мръсната работа на ДПС,



което също показа неприязън към вътрешния министър, но остави на отслабения коалиционен партньор да изкаже собствените му настроения. В началото хората на царя се съпротивляваха, до последно не желаеха да формулират директно искането за оставка на Петков. "Нека да го кажат от ДПС", реагира в зората на скандалите виден царски довереник. Доган обаче спечели играта на нерви и на НДСВ не му остана друга възможност, освен да прибегне до спасителната политическа алхимия - като се опита да превърне слабостта си в сила. В партията на Доган очевидно така разбират либералния бартер. "Царят нямаше друг избор", заключиха Догановите хора с известно разбиране.

Това обяснява и факта, че



революционният патос на НДСВ изветря



още с натискането на бутоните. Към днешна дата царските глашатаи обявяват повсеместно, че нямат намерение да излизат от коалицията и занапред ще се държат като един възпитан и предвидим партньор. Сиреч каквото ни поискат - ще дадем. Драмата се оказа едноактна.

Оттук нататък са възможни всякакви спекулации и взаимно изключващи се версии. Че НДСВ ще се раздели с министерството на отбраната, но в замяна може неочаквано да получи здравеопазването поради нескритите симпатии на Доган към една "огън жена". Че преразпределянето на власт ще стане със създаването на нови ведомства. Че е възможно да си тръгне и госпожа "Бедствия и аварии". Че БСП напира към земеделското министерство, белким спаси най-твърдото си електорално ядро - хората по селата. Че не Антония Първанова, а Асен Гагаузов ще поеме здравните грижи за нацията в ролята си на мениджър. И прочее, и прочее.

Но независимо от кадровите аргументи, независимо от мнението на БСП и ДПС, независимо от истинските мотиви за царското въздържание по време на вота, от гледна точка на хората и обществения интерес НДСВ се държа най-адекватно. Да защитаваш тезата, че държавата не се е сраснала с организираната престъпност, когато отвсякъде валят скандални разкрития за обратното, е



равносилно на политическо самоубийство



Подобна провокация може да си позволи само ДПС, чийто електорат изглежда не се влияе от подобни морални проблеми, макар че самият Ахмед Доган показа недвусмислено погнусата си от ставащото. И БСП, разбира се, която от началото на мандата се бори с комплексите на своето минало в ущърб на бъдещето. До степен, че се вкара в дълбоко суицидно разстройство.

На този фон поведението на жълтия Минчо Спасов, който пръв призна, че на мястото на вътрешния министър би си подал веднага оставката, изглежда съвсем адекватно и даже похвално. При толкова старание да се изкриви истината, при толкова лицемерно снишаване от добре платена лоялност, се иска смелост да извикаш, че все пак "Царят е гол!". И независимо от това какви интереси се скриха зад гърба на доблестния царски депутат, той върна на нормалните хора крехкото усещане, че все пак истината има шанс.