Как трябва да изглежда историческият център на София? Разумно ли е до храм-паметника "Св. Александър Невски" да се извиси модерна сграда от стъкло и метал, или е по-добре да се разположи духовно здание в старинен стил? Около тези въпроси архитекти и интелектуалци не просто спорят през последните 1-2 години, но са влезли в открита битка. Поводът е, че между храма и сградата на Народното събрание, в сърцето на София, ще се строи новата сграда на Националната художествена академия. Засега надделяват онези, които предлагат модернистична стилистика на зданието, макар че поддръжниците на традиционния стил все още не са се предали.

Интересите около сградата на Националната художествена академия са големи по две причини. Първо, тя се намира в сърцето на духовния център на столицата, и второ - тук стойността на земята е огромна, казва арх. Димитър Младенов. Той бе член на журито, което в рамките на национален конкурс за идеята за новата сграда на Художествената академия избра през 2005 г. колектива, който ще разработи проекта. Победител се оказа арх. Стефан Добрев, с когото НХА сключи договор за проектиране на стойност 2 млн. лв. без ДДС. Идеята на Добрев е за модерна, мащабна стъклена сграда с панорамен ресторант. Тя ще е с площ 20 000-22 000 квадрата и ще разполага с ателиета за художници, зали, кабинети за преподаватели, кафенета, галерии, офиси на еврочиновници и др. Комплексът се очаква да струва около 25 млн. евро.

Заради съществени нарушения на Закона за обществените поръчки обаче



в края на 2007 г. договорът бе развален



До този момент на архитекта вече бяха изплатени около 600 000 лв. Агенцията за държавна финансова инспекция установи, че законът е погазен, защото ръководството на академията начело с тогавашния ректор проф. Божидар Йонов изобщо не е обявило обществена поръчка за въпросните 2 млн. лв. Тя е обявила само малка обществена поръчка, чиято цел е да се избере най-добрата идея за визията на бъдещата сграда. Тя бе за 20 000 лв., но в задачата се казваше, че победителят ще изработи и конкретния проект на новата сграда. Така се заобикаля законът, защото на практика за проектирането, което струва 2 млн. лв., не е обявен конкурс.

Според финансовата инспекция законът е категоричен, че академията е трябвало да спази Закона за обществените поръчки. Според него е необходимо да се проведе процедурата "договаряне без обявление", при която се изпращат покани за участие на всички класирани участници. Така цената на поръчката можеше да излезе по-ниска. И до момента противниците на проекта, но също и независими проектанти твърдят, че 2 млн. лв. е двойно по-висока от нормалната цена, дори като се вземе предвид сложността на проекта. Финансовата инспекция изпрати констатациите си до прокуратурата, а на бившия ректор и академията бяха наложени глоби.

Ръководството на НХА отдава нарушенията на разминаващи се интерпретации на закона и подчертава, че конкурс за идеята така или иначе е организиран и на него са се явили 26 колектива. Тъй като победителят арх. Стефан Добрев е носител на авторските права, според условията на конкурса академията е поела задължението да сключи договор с него. Това е станало в началото на 2007 г., но след констатациите на финансовата инспекция контрактът е развален. Въпреки това новият ректор на академията доц. Светослав Кокалов се зарече пред "Сега" да сключи ново споразумение със същия архитект, този път обаче по правилата. Това вече почти е факт - на 28 март НХА откри процедура "договаряне без обявление", като покана за сключване на договор е отправена само към колектива на Стефан Добрев, пише на сайта на Агенцията за обществени поръчки.

Опонентите на този проект обаче критикуват и самата идея до храм-паметника "Св. Александър Невски" и Галерията за чуждестранно изкуство в София да изникне



модернистично архитектурно творение



Те смятат, че на това място трябва да се реализира проектът "Смирнов", създаден преди около 100 години, защото той ще запази историческия и духовния облик на площада. Тук позициите "за" и "против" модерна сграда в сърцето на София се изправят една срещу друга като в руски дуел.

"Проектът на арх. Смирнов, който е правен преди 100 г., не е бил съобразен с днешните нужди, пък и никой не го предложи за участие в конкурса. Имаше един проект в конкурса - на арх. Любомир Панчев, който беше озаглавен "Смирнов XXI век" и беше една парафраза на предишния проект, но отговарящ на нуждите. Но този проект изглеждаше като манастир - затворен отвън, с вътрешен двор, с пространства, които не предразполагат връзка с околните обществени пространства. Затова проектът на арх. Панчев не беше награден. Той беше и почти единственият проект в конкурса в класически вид и в духа на старата архитектура", разказва арх. Димитър Младенов, член на журито и представител на Камарата на архитектите.

Според Младенов една съвременна сграда трябва да отговаря на новото време. "В архитектурата има най-различни стилове. Ако се каже, че едно нещо трябва да се повтори през всичките векове, би било смешно. Всяка сграда, направена в съответния стил, се различава и всичко това се наслагва в града", казва той. В световната практика има най-различни примери за съвременни сгради, които са изградени в сърцето на историческите части на градовете. Например разширението на музея Прадо в Мадрид. "Там арх. Манфреди Николети в една исторически обусловена среда третира нещата абсолютно футуристично - с остъклени обеми, с форми, които са контрапункт и имат самостоятелно звучене", обяснява Младенов.

На противоположното мнение е арх. Андрей Михайлов, който е сред 26-те участници в конкурса. "Мнението на голямата част от обикновените хора, които са виждали проекта на арх. Стефан Добрев, е, че той наподобява автогара, болница, бизнес център, а от птичи поглед - гигантски перфоратор. Основният въпрос дори не опира до качествата на предлаганата архитектура като "модерна" или "старомодна". Това, което журито трябваше да разбере, е, че какъвто и архитектурен съвременен шедьовър да беше предложен и одобрен, мястото му не е тук", смята Михайлов. Според него да се издигне точно там - в духовното сърце на столицата -



подобна стъклария е не само нелепо и грозно,



но и в разрез със Закона за паметниците на културата. В него фигурират т.нар. защитени територии. В тях има пълна забрана за ново строителство и се допускат само реконструкции, реставрации и сходни на тях художествено-оформителски дейности. Територията, в която попада Художествената академия, е точно такъв архитектурно-исторически резерват, казва Михайлов. Според него журито на конкурса е проявило изключително незачитане на историко-художествената памет на площад "Ал. Невски". Класираният на първо място проект разбива на пух и прах цялата елегантна градоустройствена ос на симетрия по ул. "Оборище", смята архитектът.

"В контраст с класическата рамка на площада сградата от наградения проект на арх. Стефан Добрев би стояла случайно, натрапващо се, лишена от всякаква ориентация, суховата и лъскава. По подобен начин се поставят основите на "стъкленизация" на софийското духовно ядро - нещо, което е много опасно. То представлява сриване на всякакви традиции и унищожаване на символите на столицата, които определено не са модерните бизнес и търговски центрове", смята арх. Андрей Михайлов.

Къде е истината в спора за новата сграда на Художествената академия, всеки сам може да прецени. Едно обаче е сигурно - по този въпрос трябва да се чуе и мнението на широката общественост. Все пак става въпрос за сграда, която ще бъде символ за София и за цяла България.