Шефът на Асоциацията на българските села е роден в Търговище и е завършил аграрна икономика в Свищов. Има специализации в областта на земеделието в Германия, Франция, Англия и др. От лятото на 2006 г. оглавява управителния съвет на асоциацията.





- Г-н Борисов, фермерите вече заявиха, че готвят цени над 300 лева без ДДС за житото от новата реколта. А през миналата сушава година почнаха от 270 лева. Защо сега, когато се очаква добра реколта, фермерите отново искат такава рекордна цена?

- Знаете, че на световните пазари цените на зърнените храни се повишават непрекъснато. Засиленото търсене се дължи на факта, че площите с пшеница намаляват, защото фермерите в ЕС и САЩ засаждат повече култури за биогорива за сметка на зърното. Първата ни година в ЕС показа, че наистина общността има свой пазар и затова цените вървяха нагоре във всички членки. У нас отглеждането на енергийните култури е все още ограничено, но незапомнената суша доведе до недостиг на суровини.

Цената на слънчогледа например хвръкна с над 100% до 850-950 лв. миналото лято, като в момента вече е стигнала до рекордните 1100 лева. Оттам съвсем закономерно и цената на олиото стигна 4 лв. на дребно.

Стартиращите изкупни цени от новата реколта са нормални, защото горивата поскъпват, същото се отнася за торовете, препаратите, семената, за земеделската техника, а и по световните борси цената на житото не спира да расте. Фермерите от нашата асоциация ще предложат новото жито по 340-350 лв.

- Да, но преди месеци земеделците получиха първите евросубсидии за обработваема земя. Тези помощи няма ли да намалят поне леко цената?

- Да, земеделците получиха от ЕС по 14 лева, затова че обработват земята си, а за 2008 г. тези помощи се очаква да нараснат до 21-22 лв. за декар. За българското растениевъдство и животновъдство за разлика от ЕС тези субсидии не компенсират разходи, те са спасителен кораб. Истината е, че през последните години страната ни нямаше никаква регулаторна и защитна политика за зеленчукопроизводството и овощарството, затова и пазарите ни са пълни с продукция от Гърция, Турция, Полша и т.н. Виновни са и фермерите, които не успяха да се обединят в организации и да се възползват максимално от САПАРД, а и от новите евросубсидии, които се полагат на подобни организации. При животновъдството различните субсидии на ЕС биха могли да спасят стопанствата и те да прераснат във ферми, които да покриват изискванията на ЕС. Заради всичко това не бива да се чакат по-ниски цени от тези субсидии, защото те ще бъдат инвестирани в спасяването на поминъка.

А специално за житото всичко ще зависи от цялостната конюнктура в ЕС, поскъпването на горивата и най-вече от размера на инфлацията у нас. Фермери от асоциацията споделят, че цената на тон пшеница догодина по същото време няма да надхвърли 220 евро/тон без ДДС. Това е един своеобразен таван на прогнозите, които имаме според очакваната нова реколта, а в момента сделки се правят на 470 лв. без ДДС.

- Зимата бе белязана от протестите на млекарите, които искаха помощ за изхранването на животните си. Не бе ли по-резонно те да искат пари не само от държавата, но и от мандрите, защото фирмите изкупуваха млякото им само с 10 ст. повече, а сиренето и кашкавалът поскъпнаха от 25 до 80%?

- Не смятам, защото кризата бе в липсата на фураж заради сушата и трябваше навременна реакция от държавата. Министерство на земеделието трябваше още през април м.г. да поиска разрешение за помощ от ЕК, защото още тогава предупреждавахме, че Украйна няма да даде нито кило царевица, защото и тя има дефицит. На много места животните бяха изклани, за да не измрат от глад, и това бе двигателят на протеста, а не политическите интереси на някого. Крайно некоректни бяха и твърденията на ветеринарите, че фермерите се отнасят нехуманно към животните си. А що се отнася до пазара - наистина е скъсана връзката между производители и преработватели.

- Какво имате предвид?

- Истината е, че камионите, които минават и изкупуват млякото по селата, не са на фирмите преработвателки, а на прекупвачи и ще трябва време да се изчисти тая верига. Това междинно звено също допринася за формирането на по-високи цени на млечните изделия.

- А няма ли ефект от стартиралите първи мерки на програмата за развитие на селските райони?

- Те стартираха само за медиите, които написаха с големи букви, че започват първите мерки по новата програма на ЕС, чрез която земеделието ни ще се подпомогне до 2013 г. с 3.2 млрд. лв. Истината е обаче, че реално тези мерки още не могат да започнат, защото, макар да има множество кандидати с проекти, в областните служби по земеделие все още липсват формуляри, декларации по образец, които трябва да съпътстват всеки един проект.

- Преди време асоциацията алармира, че над 1000 села няма да могат да получават пари за инфраструктура по програмата за развитие на селските райони?

- Ако трябва да сме точни, 1084 села в България няма да могат да се възползват, и то не само за инфраструктура, а и за развитие за създаване на микропредприятия, основни услуги за населението, подобряване на туристическите дейности и т.н. Питахме още през ноември м.г. ЕК и оттам ни отговориха, че тези села не влизат в определението за селски район. Според него за селски общини се водят всички с население до 30 000 души. Или казано по-ясно, отрязани ще останат селата от общините, които са и областни центрове, като В. Търново, Плевен, Ловеч, Варна, Монтана и т.н. Има и две изключения - община Пловдив отдели всичките околни села в община Марица, а Ямбол - в община Тунджа. По този начин те няма да изтърват нито едно евро.

Разбира се, властта намери оправдание - тези 1084 села могат да участват по оперативната програма "Регионално развитие", но това ще е почти непосилно. За да се кандидатства по нея с проект например в туризма, трябва да се покрие определението за микропредприятие - оборот от 200 000 лв., минимум 15 души персонал и т.н., което е непосилно за предприемачи в селските райони.