Близнаков завещава 210 сделки с имоти



Диян Николов



Бившият военен министър Веселин Близнаков оставя добро наследство на "Дякон Игнатий" 3. Новият военен №1 Николай Цонев ще трябва да финализира през следващите месеци договор на стойност 220 млн. евро, който е за изграждане на "Тактическа комуникационно-информационна система на БА". Комисия под неговото ръководство ще трябва да избере измежду десетина компании.

210 пък са обявените сделки с недвижими имоти, които трябва да извърши министерството до края на годината. 180 са терени, казарми, магазини, които са определени за продажба. Близнаков обаче побърза да включи в списъка за замени 30 суператрактивни места - по морето, големи туристически места, както и магазини в централните части на големите градове. Досегашната практика в МО е тези имоти да се дават срещу малък брой апартаменти на близки хора или фирми.

Цонев ще има възможност да изпълни и амбициозната си програма да строи нови имоти. Доскорошният директор на агенция "Социални дейности" в Министерство на отбраната още в началото на мандата на Близнаков искаше да вдигне нови хотели по морето. В бившата му агенция са всички почивни бази на МО. Военни вече се шегуват, че за всеки боец ще има хотел и СПА център, а по един път в годината всеки ще почива на екзотичен остров.

Логично е Цонев да продължи политиката на масови строежи върху военни имоти. Те ще се извършват от частни фирми, които ще дават част от новите жилища на военните. Новият военен министър най-вероятно ще има радостта да открие и Националния военен комплекс, чието строителство е почти приключило. Той се издига до НДК, а в. "Сега" вече втора година води съдебно дело срещу МО, което категорично отказва да съобщи кои фирми са участвали в конкурса за строежа и колко точно пари са дадени за масивната сграда.

Всъщност Веселин Близнаков ще остане във военната историята с най-безумните заменки на военни имоти срещу апартаменти. В свои разследвания "Сега" изнасяше факти за десетки неизгодни сделки. Само един от примерите за това е замяна на огромен магазин в центъра на София срещу два панелни апартамента в крайните квартали.

При Близнаков бе въведено за пръв път и кетъринговото хранене в армията. Така министърът отне правото на военните сами да сключват договори с фирмите за доставка на хранителни продукти. Даде обаче храненето на четири фирми, две от които се оказаха на един и същ човек.

Близнаков обяви, че ще работи за пълна приемственост - и спази обещанието си. Финализира всички сделки по модернизацията на армията, започнати от Николай Свинаров. Близнаков подписа дори договора с израелската "Елбит системс" за ремонт и модернизация на руските ни хеликоптери Ми-24 и Ми-17 въпреки предупрежденията на експертите, че тази фирма се е провалила в няколко държави. Сега хеликоптерите гният в двора и халето на ТЕРЕМ "Летец" в София.

Спецзвеното на Софийска градска прокуратура започна разследване на три от сделките на МО - за провалената с "Елбит системс", за контракта с "Еврокоптер" за 18 нови транспортни хеликоптера и за учебно-бойните самолети "Пилатус". Две години по-късно прокуратурата заяви, че е открила само административни нарушения, но сроковете за санкции били изтекли.

Близнаков имаше щастието да работи със сговорчив началник на Генералния щаб, който не му създаваше проблеми. Предшествениците му обикновено влизаха в дълги и драматични спорове с генералите.

Близнаков успя да влезе и в един от най-помпозните скандали, също разкрити от "Сега" - заедно с още няколко министри бе на луксозен воаяж в Монако на разноските на Българската федерация по мотоциклетизъм. В замяна "спонсорът" получи солиден дял от бюджетния излишък.

Министър Близнаков може да се гордее само с факта, че по негово време беше премахната наборната служба. Но и тук нещата не са съвсем розови - той не не успя да извърши качествено и пълно професионализацията на армията. Военната професия стана все по-непривлекателна, а дефицитът на кадрови войници - все по-голям. Точно затова премиерът Станишев обяви, че иска да засили "социалния вектор" в армията.

Честта да се заеме с тази задача се падна на Николай Цонев. Издигането му за министър говори колко добри контакти и солиден опит е натрупал през годините офицерът. Само за няколко часа той успя да парира всички възражения около своята кандидатура, която изненада неприятно дори царските депутати. Най-сериозни са съмненията около бизнеса, към който Цонев продължава да е съпричастен, макар от 7 години да е служител на МО. Поредица от разследвания на "Сега" го уличиха в конфликт на интереси, но Веселин Близнаков не предприе нищо, за да прекрати порочната практика. Едва сега, когато бе номиниран за военен министър, Цонев обеща да продаде дяловете си в частните фирми.

Цонев е съсобственик с 31% в "Нилана" ООД - една от най-големите фирми за хляб и хлебни изделия, която доскоро снабдяваше армията с хляб. От 1993 до 1999 г. е бил неин управител. Само преди няколко месеца Близнаков награди с плакет фирмата, тъй като тя давала много хляб на бивши военни.

Пред "Сега" преди време Цонев заяви, че иска пари от "Нилана", а не инвестиции, защото човек живее на момента. Той се опита да обясни, че няма конфликт на интереси, тъй като в МО не познава дори пагоните на военните, камо ли да има връзки в "Управление на доставките", която е избрала "Нилана" да снабдява с хляб армията.

Новият министър е съсобственик и с 33.333 % в "Булпапер" ООД, фирма за производство на санитарна и тоалетна хартия. Има участие и във фирмите "Пакпейпър"- 0.689 %, и "Чехия консулт" ООД - 0.02 %. От 1998 до 1999 г. е председател на СД на "Винпром "- Дупница.





Ще има ли лов на мишки в дупката МВР?



Денислав Цонев



Новият министър на вътрешните работи няма много време, за да оправдае очакванията. Политикът Михаил Миков ще види доста зор при хаоса в министерството, който стигна дотам, че се заговори за неговото закриване. Управляващите уж търсеха експерт, а заложиха на политик, пък бил той и юрист по наказателно право. А Миков трудно би се ориентирал в ченгеджийските хватки, които така допадаха на Румен Петков.

От началото на годината МВР се тресе - бившият министър Румен Петков се срещал с оперативно интересни лица от Дупница, главният му секретар мина през ареста, където се засече със зам.-шефа на антимафиотите, а сегашният главен секретар Валентин Петров бе обвинен, че покровителства трафика на наркотици и получава дарове от бизнесмени... Ако и една малка част от всичко това е вярно, МВР го чакат тежки дни. Всичко това показва, че Миков се нуждае от сериозен професионалист до себе си и от здравото рамо на ДАНС, за да прочисти Авгиевите обори.

Малко преди да склони на оставка, Румен Петков си призна едва 3 кусура. Първият бе кадровата политика. Не уточни кои кадрови решения са му били грешни, но внушението май беше само за Ваньо Танов и Илия Илиев? А Петков имаше публични несполуки и с други приближени, с които не пожела да се раздели. Така бе с бившия шеф на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев, който трябваше да си отиде още заради неразкритото по некадърност убийство на сестрите Белнейски. Стоицев обаче си тръгна едва след като подопечните му застреляха невинен гъбар от село Дорково посред визитата на еврокомисаря Франко Фратини. Малко по-късно обаче тихомълком бе назначен за шеф на една от най-секретните служби на МВР - ДОИ.

Покрай скандала "Куйович" пък Петков имаше възможност да предотврати собствената си оставка, като не прави шефа на полицията Валентин Петров главен секретар на мястото на подалия оставка Илиев. Но той твърдо подкрепяше компрометирания си заместник, като доста грубиянски обяви, че застава зад него "отпред и отзад".

В МВР има натрупани доста кадрови грешки - видими са само големите началници, но очевидно подборът и по ниските нива е ставал не по професионален принцип, а по силата на регионални, партийни и икономически обвързаности.

Другите два признати гряха на Петков са симптоматични за манталитета на шефовете в МВР. "Успехите на правоохранителните органи не са разяснени достатъчно добре на гражданите, а работата с медиите е слаба", посипа си главата министърът в оставка. Общо взето, виновни излизаха журналистите - наши и чужди, и евроекспертите. И всеки упрек и критика от медиите и Брюксел бяха посрещани с арогантен коментар. Когато през 2006 г. преди приемането ни в ЕС германски криминалист разкритикува МВР за недостатъчна активност, за работа на парче и липса на разкрити случаи за пране на пари, Петков здраво си изпусна нервите. И стигна дотам да дава оценки за възпитанието и квалификацията му.

Когато ни спряха парите за пътища след корупционния скандал и конфликта на интереси в пътния фонд, Петков се изрепчи, че Брюксел е несправедлив, защото в случая нямало злоупотреба с европейски, а само с наши пари.

Когато Би Би Си излъчи разследване за трафик на деца от България, Петков и екипът му публикуваха в сайта на МВР досиета и лични данни на британските журналисти.

Петков и управляващите, които говорят за необходимост от радикална реформа в МВР, пропускат да признаят други доста по-сериозни грехове и дълбоки кризи. Въпреки новия закон за МВР за три години на "Шести септември" не успяха да изградят солиден екип от дознатели, които да доведат до обвинителни актове и присъди. Проблемите с липсата на подготвени юристи можеха да бъдат решени при силна воля на министъра и крепящата го до последно управляваща коалиция. В МВР обаче предпочитаха да отчитат разкриваемост, спад на показните убийства и нагло прибягваха до аргумента, че в Германия и Великобритания престъпността била в пъти по-висока. Полицаите по ниските нива с охота започнаха да демонстрират тази наглост по улиците.

Борбата с корупцията в собствените редици също не достигна високи върхове - действаше се избирателно, кампанийно и до едно ниво. Най-големият заподозрян - зам.-шефът на ГДБОП Иван Иванов, бе арестуван след операция "Диск" на опозицията.

Екипът закъсня много и с подобряването на материалната база - създаде се усещането, че за успешната работа на полицията най-важни са колите. Очевидно липсваха достатъчно инвестиции в обучението, подобряването на квалификацията и техниката, с която да се разкриват бандити. Та дори един ДНК профил не можаха да изкарат, за да заловят убийците на Белнейски. В същото време близо 80 процента от бюджета от около 1 млрд. лева продължават да потъват за заплати.

Логично последните скандали извадиха на показ стария и вероятно умишлено нерешаван проблем с контрола и ползата от прилаганите Специални разузнавателни средства. С нова сила избуяха подозренията, че се подслушва и следи по всякакви причини, но не и за да бъдат заловени и дадени на съд престъпниците. Сега новият министър ще трябва да сложи ред в хаоса и злоупотребите. И да излови мишките първо в дупката МВР.





Здравният министър - неизбежната жертва



Янина Здравкова



От 3 правителства насам съдбата на здравния министър е да бъде сменян. Такава беше и ориста на министъра на образованието, но кабинетът "Станишев" проби статуквото. Тези двама министри са обичайните заподозрени, защото отговарят за двете най-болезнени и забатачени сфери, които затъват с всеки изминал месец пропорционално на нежеланието на властта да осъществи реформа в тях.

Точно затова министър Даниел Вълчев оцеля, а проф. Радослав Гайдарски - не. За добро или лошо юристът от НДСВ започна да върши това, за което предшествениците му само говореха. По училища и университети нищо реално не се е подобрило, но ако никой нищо не прави, е сигурно, че няма и да се подобри.

На именития хирург обаче не му достигнаха доста неща - хитрост, политически усет, добър PR, подкрепа от коалицията и добра визия. Поводът Гайдарски да си отиде са непремереният му език (за 3 години той роди стотици бисери, от които на другарите им настръхваше косата, последният беше, че братя Галеви са "симпатични хора") и липсата на реформа в здравеопазването на фона на огромните очаквания на лекари и пациенти. Причината обаче е друга - здравната система не може да бъде реформирана, а всеки, който повярва в обратното, е политически самоубиец. Който и да беше на мястото на професора, щеше да бъде жертван, за да обере общественото недоволство. И нямаше как да свърши нещо повече от това, което този министър направи, дори и да беше добронамерен. Има и друго - за нещата, които не направи, Гайдарски заслужава адмирации.

Истината е, че освен пациентите и шепа лекари никой няма интерес от здравна реформа, т.е. от въвеждане на ред и контрол в системата. Нито докторите, свикнали да изкарват нелоши доходи под масата, в коридора и "на ъгъла до рентгена" и паралелно в частния кабинет, нито директорите на болници, които крадат на поразия от подопечните им лечебни заведения, а още по-малко политиците, депутатите и чиновниците в МЗ, които са на върха на същата тази хранителна верига. Сам един министър няма как да промени тази прогнила от години система, особено ако - подобно на професора - няма капчица административен и политически опит. Нужни са ново население, нови доктори, нови политици и нови чиновници. И минимум 10 години.

Нещо повече, управляващите постоянно напират за "реформа", но под това понятие имат предвид смяната на осигурителния модел и по-точно - задължаването на населението да внася пари в частни здравни каси. И коалиционните партньори, и от самата БСП натискаха Гайдарски за подобна промяна, от която единственият сигурен ефект би бил обогатяване на близки до управляващите фондове. Министърът и екипът му потрошиха много време и усилия да оказват отпор на частните фондове. С което може и да си навлякоха допълнителни черни точки в коалицията, но поне свършиха услуга на населението.

Гайдарски опита да сложи малко ред в кражбите - забрани на болниците да трупат дългове от прескъпи ремонти и консумативи, постабилизира финансово системата, оряза небивалата корупция в доставките на лекарства. Истински контрол обаче така и не успя да наложи, нито да преструктурира болничната мрежа. Тоест не можа да спре изтичането на и без това недостатъчните средства от системата, нито да удържи прогресивния спад на качеството на медицинските услуги. Пациентите са все по-недоволни, а лекарите - все по-демотивирани и дехуманизирани. Гайдарски оставя двора все така разграден, но поне е сложил тук-там колчета за новата ограда.

Въпреки че твърде малко неща зависят само от здравния министър, Гайдарски трябваше да си иде. Защото е ясно, че нищо повече не може да направи, а общественият му образ е твърде похабен. Нужно е ново лице, но въпросът е какво ще донесе то.

Ортопедът с два спорни кметски мандата зад гърба си Евгений Желев е това, което професорът не е - човек с голям политически и административен опит. В настоящата ситуация той е оптималното решение. Това, че отдавна няма особен досег със здравната система, не е фатално. Не е особено важно и дали премиерът ще махне някой от заместниците му в министерството. Желев обаче има едва година да свърши това, което Гайдарски не успя за три. Но вместо да заговори първо за контрол, той започна от това, което всеки нов министър иска - повече пари. И въпреки че са крайно необходими, никога не получава, защото не е въвел контрол. Дано на Желев не му отнеме цяла година да го разбере.





И на Брюксел му писна от батаците на Кабил



Драгомир Николов

Един от тежките дарове, които ще получи Валери Цветанов от предшественика си Нихат Кабил, са замразените 40 млн. евро по предприсъединителната програма САПАРД за хранително-вкусовата индустрия. Цветанов ще вземе и горещия стол на председател на УС на фонд "Земеделие", който от година насам не спира да се тресе от скандали. И до ден днешен фондът и самото министерство на земеделието увъртат за точната причина за спирането на парите и препращат към прокуратурата с обвинения, че бави разследването по аферата с източените 7.5 млн. евро по САПАРД. Става дума за 7-те български фирми, замесени в международна схема за измами чрез представяне на стари машини за нови с цел получаване на субсидии. Българските чиновници не видяха разликата в машините. Ако Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ не бе съобщила за престъпната схема, у нас и до днес никой нямаше и да знае за измамата.

Всъщност Нихат Кабил има и друг принос за драстичната мярка на ЕК - по негова вина миналата година програмата САПАРД бе блокирана 6 месеца. Всичко започна на 8 март м.г., когато съдът отстрани бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев заради сключени три неизгодни договора за наеми на офиси за Разплащателната агенция, ощетили държавата с 500 000 лв. Оказа се, че Друмев (човек на ДПС) е наел помещения за агенцията в Разград в сграда, която е собственост не на кого и да е, а на зам.-шефа на областното ръководство на ДПС Хамза Чакър. Същият Чакър е спечелил по САПАРД цели 5 проекта, като вече е получил субсидия от 1.135 млн. лв. и чака още 284 306 лв.

Изненадващо министър Кабил предложи на УС на фонд "Земеделие" за временен шеф съпартийката си Ализан Яхова. Министърът обаче "забрави" да съгласува кандидатурата с премиера. По тази причина част от управата на фонда бойкотираше заседанията и изборът се забави. Кабил бе принуден да се допита до Станишев и в крайна сметка постът бе поверен на Димитър Тадаръков.

Размотаването оттогава и сега има свои последствия. Само преди дни Тадаръков заяви, че някои проекти няма да бъдат приключени през т.г., когато завършва плащането на субсидиите по САПАРД, и затова ще настоява пред Брюксел за отсрочка до средата на 2009 г. Ако ЕК откаже, проектите, изпълнени по-късно, ще останат без субсидии.

Преди дни ексшефът на фонд "Земеделие" Асен Друмев бе обвинен, че е одобрил неправомерно 15 проекта за пазари на производители за 48 млн. лв. Въпросът е защо за всички тези обвинения Нихат Кабил "мина метър", при положение че като министър именно той бе шеф на УС на фонд "Земеделие"?

Доста трудно новият министър ще намери общ език с млекопроизводителите. Цяла зима те търсиха храна за животните си, които заради сушата измираха от глад. Кабил "видя" техния проблем едва когато фермери стовариха умрели от глад крави на прага на ведомството му. Още по-лошо си изпатиха зърнопроизводителите, които от лятото молят за помощ за изгорелите ниви. Кабил им обещаваше помощи от ЕС за природното бедствие, въпреки че бе наясно, че такава подкрепа не е предвидена в еврорегламентите.

Кабил ще остане в историята и с многобройните скандални заменки на земя и гори, чрез които частни лица, и то не "случайни", получиха от държавата безценни парцели по морски и планински курорти срещу трънаци и шубраци във вътрешността на страната. "Сега" се бори дълго с многобройните писма за достъп до информация за прозрачност на тези сделки и след близо година натиск ведомството освети част от замените до 2006 г. Грифът "строго секретно" обаче остана за сделките през 2007 и 2008 г.