България смая Европа - създаде министър (при това вицепремиер) по усвояването на европейските пари. Всеки министър си има колега по ресор в другите европейски правителства, а също и в Еврокомисията. Само новият български министър няма да си намери партньор.

Представяте ли си как той/тя отива в Брюксел и пита: "Кой тук отговаря за европарите?" На което му/й отговарят: "Ами, всички" - защото парите се разпределят по ресори. Комисията на ЕС ще трябва да свиква колегиуми, за да се среща с новия български вицепремиер по еврофондовете.

Но това е по-малката беда. По-голямата е, че България дава



сигнал за неразбиране



на главната философия на европейското финансиране чрез децентрализация. Неговата цел е хармонизацията, ускореното развитие на изоставащите райони, подпомагането на чувствителните отрасли (като земеделието). Паричните потоци не се централизират, а се насочват точно към структурите и лицата, за които са предназначени.

Премиерът Сергей Станишев сигурно е забравил, че забавянето на акредитацията на Разширената децентрализирана система за изпълнение (ЕДИС) бе една от заплахите за отлагане на приемането на България в ЕС от 2007 за 2008 г. Ако е забравил, Европарламентът (ЕП) му го напомни точно в деня, когато той предложи създаването на новия пост в правителството си. Но това не му направи впечатление.

В гласувания на 22 април доклад за изпълнението на бюджета за финансовата 2006 г.



ЕП повтори недоволството си от България,



че бави въвеждането на ЕДИС. В документа пише: "Депутатите отново изразяват своята загриженост и настоятелно призовават Комисията и българските органи да засилят своето сътрудничество и да увеличат усилията си с цел да се гарантира наличието на подходящи структури за управление и контрол, както и на административен капацитет за ефикасното функциониране на ЕДИС". Документът подкрепя отправените от Европейската сметна палата препоръки към Комисията да следи отблизо за ефективното функциониране на националните надзорни и контролни системи, по-специално подготовката и управлението на обществените поръчки в България. Усуканият "брюкселски" език всъщност казва, че и сега усвояването на европейските пари е твърде централизирано. Създаването на нов суперцентър сигурно ще бъде оправдано след време в София (както обикновено) с "грешка в комуникацията".

Паниката в правителството след спирането на някои еврофондове води до



спешни имитации на промени,



а не до същински промени. Така се държеше Тодор Живков в края на управлението си, когато правеше безкрайни реорганизации, за да създаде впечатление, че участва в Горбачовата перестройка. Както признаваше самият той, целта му бе снишаване, докато отмине бурята. Сега на правителствените реорганизации се казва структурни реформи, но целта им е същата. Брюксел настоява България да промени поведението си (например да изобличи корумпираните и да ги вкара в затвора), а тя му играе административна гимнастика, за да печели време.

Максималното, което може да желае прясно ремонтираното правителството, е да доизкара мандата си, т.е. да издържи още година. То има и програма за протакане. Схемата е желязна: На първо време се обявява нов вицепремиер. Той/тя няма да има не само портфейл (министерство), но и ясни пълномощия. За целта ще му/й трябва специален закон. Това иска време. Брюксел вече се е уморил от залъгване как първо трябва да се промени българската законова база и след това да се чакат резултати. Управляващите обаче си вярват, че номерът би минал още веднъж. "За мен основното е да има закон за европарите, за еврофондовете, защото този министър (по еврофондовете) така или иначе трябва да работи на някаква законова база", каза по БНР Георги Кадиев, член на Висшия съвет на БСП и бивш заместник-министър на финансите. И допълни: "Такъв закон няма в момента. Ние, в Министерството на финансите, сме го обсъждали много отдавна, още през 2006 г. Така или иначе, не беше направен." И защо?

Отговорът е много прост: защото е безсмислен и никой не иска подобно нещо от България. Министерството на финансите упорито отказва да разбере, че



Брюксел не дели парите



на европейски и национални, когато става дума за злоупотреба с фондове и корупция. България пък за пореден път се опитва да го убеди чрез новия вицепремиерски пост, че би спазвала някакво приличие с европарите, щом ЕС е толкова чувствителен, но иска да бъде оставена да си точи родните фондове както намери за добре. Новият вицепремиер ще трябва да убеди ЕС, че българските пари не са европейски. Както и че Брюксел не бива да си пъха носа как ги харчим. На практика България ще има двама финансови министри - на "нашите" и на "техните" пари. Разделянето има дълбок смисъл - да покаже на Брюксел, че сме схванали разликата между "усвояване" и "присвояване" на фондове. За европарите даваме гаранция, че ще се усвояват, а за българските... Пак "грешка в комуникацията".

Управляващото триглавие се надява, че като назначава за вицепремиер по европарите посланичката ни в Берлин Меглена Плугчиева, ползваща се с добро име там, ще ограничи критиките на Германия, които са най-острите в ЕС. Това е наивно, а и времето за хвърляне на прах в очите изтече. Вторият годишен доклад на ЕК за България е почти готов и ще бъде огласен след два месеца. Гюнтер Крихбаум, председател на Комисията по европейските въпроси в Бундестага, който участва в дискусия за ролята на България в ЕС, заяви в началото на седмицата пред радио "Дойче веле": "Корупцията трябва да бъде осъждана навсякъде, но в България тя е с размери, с каквито не можем да се примирим. Затова натискът отвътре и отвън трябва да се запази. Когато в една страна има неуредици, очаквам докладът на Европейската комисия за нея да не звучи като поздравителна телеграма за рожден ден, а да бъде честен в оценките си". След ремонта на кабинета си Станишев не би трябвало да чака поздрав "Честит ремонт!", защото в Европа не се поздравяват така.