"Все повече предприятия биваха закривани, хората ги уволняваха. И така един ден се озовах, седейки на скала край морето, поставена пред голяма въпросителна: в безизходица ли съм? Нямаше повече детски градини, където бих работила като мениджър, нямаше нужда от мен като учител. Беше ужасно трудно да си кажа на глас - бях безработна и толкова безполезна, че можех да остана на тази скала цял живот."

Думите са на 61-годишната Урве Меренди, избрана за "Учащ на годината" за 2004 г. на Естония. Принудена от обстоятелствата, тя завършва курс по туристически мениджмънт, после втори - по опазване на околната среда, трети - по счетоводство... Докато накрая се квалифицира като екскурзовод. Днес Меренди заявява: "Поне още 2 или 3 върха трябва да бъдат покорени може би тази година, ако не - догодина. Пък и кой знае каква гледка може да се разкрие отвъд тези върхове? Ако нямах това, което обучението ми даде, сега щях да съм под онази скала".

Историята е една от многото, публикувани в книгата на Института за международно сътрудничество към Сдружението на германските народни университети и показващи на практика какво може да направи стряскащото на пръв поглед "учене през целия живот". У нас обаче смисълът на този израз все още масово се разбира погрешно. Ученето през целия живот съвсем не се покрива със слушането на безинтересни лекции, четене по нощите и явяване на десетки изпити.

"Това са всички дейности, които повишават знанията на човек в лична, гражданска, социална или трудова перспектива", казва Мария Тодорова, директор на института. Тя например посещава курсове по турски, макар да не знае дали изобщо някога този език ще й потрябва. "Мисля си, че някога може да работя по общи проекти с Турция, но и да не стане така, пак ще съм доволна от себе си", споделя Тодорова. Защото основното в случая е начинът на мислене - човек да се отвори за нови идеи, решения, умения или поведение.

Преди няколко години 42-годишният днес общински съветник в Пловдив Яшар Хасан бил само с основно образование. След обучение в училище "Втори шанс" в Столипиново обаче взел и диплома за средно образование. "Беше удоволствие да се върна назад във времето, когато зарязах ученето. Освен това изобщо не ми беше трудно - на тази възраст съм по-зрял и мъдър и възприемам по-добре нещата", казва Хасан. Психологията и историята му станали любими предмети за разлика от математиката, която изобщо не му била на сърце. Затова сега планирал да кандидатства с история в Европейския колеж в Пловдив заедно с петима свои "съученици" - все членове на ДПС. "Исках да докажа и на себе си, и на по-младите, че човек може да продължи да учи и в зряла възраст", обяснява той и със съжаление отбелязва, че от 800-те ромски деца от училище "Пенчо Славейков" в Столипиново поне 200 не влизат въобще в клас.



Европейската практика познава куриозни случаи на хора,



преобърнали съдбата си на 60-70 г. само с това, че са започнали обучение в нещо, за което цял живот са мечтали, но все не им е стигало време. В Европа вече се смята за необходимо на всеки 5 г. човек да сменя не просто местоработата, а дори професията си. У нас подобни неща са екзотика - само от време на време чуваме за учителка, станала управител на хотел, за дърводелец, който учи икономика, или пък за счетоводител, започнал работа като мениджър на фирма. И в повечето случаи преквалификацията е по принуда.

36-годишната Елисавета Димитрова например се е включила в обучителен курс, предложен й от бюрото по труда, след като - след 9 г. работа като счетоводител - останала без препитание. Проектът по програма ФАР бил в сферата на предприемачеството и се организирал от Центъра за професионално обучение "Знание". В продължение на 5 месеца заедно с още 30 "съученици" Димитрова ходила всеки ден по над 6 часа на занятия, на които изучавала основите на маркетинга, начините за започване на собствен бизнес, кой при какви условия отпуска заеми и др. Макар да придобила допълнителни знания и увереност, в крайна сметка Димитрова осъзнала, че сумата, с която разполага, е твърде малка за започване на бизнес. "Курсът ми спести едно разочароващо начало. Освен това ми даде възможност за допълнително самообразоване - вече знам откъде мога да търся информация и как да продължа да мисля предприемачески", казва тя. И е готова да се запише на друг курс със собствени средства.

Малцина са обаче безработните, склонни и имащи възможност да започнат усвояването на нови знания на зрели години, камо ли да учат през целия си живот. Затова и средствата, които държавата отделя за квалификация, за пръв път тази година са значително повече от предходните. По данни на Агенцията по заетостта през обучение по програми и мерки през 2007 г. са минали над 50 000 души.



Над 15 000 безработни са намерили препитание след изкарана квалификация



или преквалификация. През тази година с пари на бюджета е предвидено през курсове за ограмотяване, обучение и преквалификация да минат близо 74 хил. души. Специални програми ще има за обучение на помощник-машинисти, стрелочници и маневристи за БДЖ, фермери животновъди, аниматори и др. От т.г. бе въведено и обучението на работното място, или т.нар. чиракуване на ниско образовани и безработни лица, под ръководството на наставник, на който от ведомството на Масларова ще дават по 120 лв. месечно в рамките на 2 г. Отделно по оперативната програма за развитие на човешките ресурси до края на 2008 г. трябва да минат през обучение 38 хил. души.

Според неправителствения сектор обаче мерките на пазара на труда не са достатъчни. Необходима е и промяна в методите на обучение, за да стане образователната система по-гъвкава. Мария Тодорова дава за пример предприятието за производство на гуми във Видин "Баба Вида". То отдавна не работи за разлика от техникума, създаден именно да задоволи нуждата от такъв тип работници. Професионалното училище продължило да съществува още дълго, а десетки ученици излизали с професия, която нямало къде да упражняват. Според специалиста училищата у нас трябва да станат и отворен тип институция, т.е. да могат да организират курсове за възрастни според потребностите в даден град.

"Сигурно е плашещо да учиш през целия си живот, но само за тези, които са с нагласата, че знаят всичко", казва още Тодорова. По думите й да твърдиш, че имаш две висши образования и нямаш нужда от повече знания, не може да бъде печеливша позиция в днешно време. Освен това ученето е като верижна реакция - веднъж като почнеш, няма спиране. А рано или късно човек обира плодовете на труда си.



КОНТРАСТИ

Докато по света вече се приема, че 50-60-годишните са в най-активна възраст и потенциалът им трябва да се използва без значение дали за 2, или за 5 г., при нас промяната на нагласите върви по-бавно. Пенсионираните експерти в Германия например са обединени в сдружение, което ги изпраща на работа в други държави. Т. нар. "безплатни експерти" са идвали и у нас и са помагали на работещи в хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, търговията, строителството, та дори и със съвети как по-лесно се преминава от активен живот към пенсия.

У нас няма традиция и в образованието след излизане от студентска възраст. Участието на населението над 30 г. във формалната образователна система през 2003 г. е било само 0.4%, докато в ЕС е възлизало на 2.5%.

Инвестирането в обучение на персонала от страна на бизнеса се затруднява от редица фактори, показват и анализите на социалното министерство. Това са трудното оценяване на нуждите от обучение, липсата на информация за доставчиците на обучение, концентрацията им в големите градове, липсата на квалифицирани обучаващи на възрастни и на регулярно оценяване на компетенциите им, недооценяване от работодателите на ролята на инвестициите в човешкия капитал и др.