Всяка пушилка в днешната българска държавност започва, а най-често и завършва с отваряне на гардероба, където си държим скелетите. Излезе някой золум и - хайде да видим какво има между смокингите и фраковете на висшия ешелон. То смокинги и фракове в българската политика всъщност няма, а и да имаше - просто няма къде да се окачат в гардероба, толкова е претъпкан със скелети. Един огромен общобългарски гардероб, много по-голям в сравнение с гардероба на Коста Павлов, където бе скрит само един доносник.
Това е част от комфорта на всяка власт -
да брои скелетите и да посочва от кого са й в наследство. Скелетите са нещо като алиби, без тях е немислимо да се управлява. Затова и никой не разчиства гардероба - там скелетите белеят за... черни дни. При нужда ги призовават на сцената и всяко по-пиперлия разискване се превръща в преглед на скелетите. Броят ги сочно, с наслаждение и отмъстително, сочат ги и ги показват - между тях и онези, които сами са оставили при някой предишен мандат. Или дори още в първите мъгляви правителства, които главно това и правеха: сгъстяваха старите тоталитарни скелети, за да настанят своите. Още с идването си демокрацията схвана значението им за бъдещето си, както и баналната сила на традицията. Преди нея всички режими бяха просъществували по този начин и изглеждаше невероятно, че ще измисли нещо ново. Не измисли...
В българския гардероб скелетите се запазват дълго. Близо век при всеки конфуз са се позовавали на наследството от петвековното робство. Ако опитаме да си представим какви само екземпляри са се натрупали там за това време, съвсем ще му изгубим края. От Баязид и Сюлейман Великолепни до Митхад и Абдул Хамид там са затваряли скелетите гробокопачи на българското бъдеще. Затваряли са ги железни везири и развратни бейове, далновидни ходжи и всякакъв идеологически и религиозен башибозук. И дори не са ги много-много затваряли, защото ориенталщина, рушветчийство, предразсъдъци и тарикатлък са се разхождали в обществото на всяка крачка. Впрочем една особеност на българските скелети е, че не си седят в гардероба. А с наследството от робството се обясняваха кусури и кривици дори през цялото изминало столетие.
Докато народната власт не разпечати темата за буржоазните остатъци...
Пак скелети, но какъв асортимент! Мързеливецът и кръшкачът, пияницата и женкарят, бюрократът и дерибеят, крадливият магазинер, кварталният мърморко, клюкарката и консуматорът, кариеристът и подмазвачът, интригантът, критикарят, гнилият интелигент, както и боксовата круша на пропагандисти и карикатуристи бяха скелетите, с които капитализмът бе заредил новия живот. С тях воюваха, разобличаваха ги, громяха ги. Но свалената буржоазия така ги беше внедрила сред масите, че цялата идеология на социализма се сражаваше с тях и никога нищо не постигна. Защото макар скелетът в живота (всъщност в смъртта) да се води за част от тленните останки, скелетът в гардероба е практически нетленен.
Междувременно се оказа, че скелети не достигат. Строят почна да си произвежда скелети: вината се възложи на идеологическата диверсия. Западното влияние и западният начин на живот бяха новите скелети, съсипващи процъфтяването системата. Те поработиха кратко, но добре. Докато гардеробът премина в други ръце.
Той бе подредено и запазено наследство на новата политическа класа. Тя си го реституира и умело борави с него и до днес. Във всеки момент, когато корабът на властта се наклони, тя взема като противотежест малко "пътници" от гардероба и продължава да пори вълните. В трудни моменти всяка партия, независимо дали е на власт или не, призовава скелетите на помощ. Всеки вот на недоверие например почва с преглед и проветряване на гардероба. Дружно ровят в него и всякой знае какво ще намери. Някои скелети освен в него имат място и в парламента - вече от друга политическа сила. Сочат самите себе си и самите себе си обвиняват, но номерът минава.
В България всички гадни номера минават
Между останалите участници в нашия политически живот скелетите се оказват най-перспективни. А и най-ангажирани. Дори не е ясно защо изобщо го слагаме това "в гардероба", когато те са си непрекъснато на сцената. Без тях почти нищо интересно не се случва. Те са неизбежен инструмент на българската политика. Не напразно един кандидат за властта вече започна да изброява онези от тях, които ще намери в гардероба, когато я вземе. А откъде може тъй добре да знае това, ако предварително сам не ги настани вътре?
Но млъкни, сърце...
