Странно нещо е българската Темида. Целият Европейски съюз, САЩ и българското общество я скъсват от критики, че не издава присъди за корупция по висшите етажи и срещу организираната престъпност, а тя не само не чува, но и сякаш прави напук по по-леки случаи. Защото и в малкото случаи, в които дела стигат до съда и завършват с присъди, родното правораздаване прилича повече на благотворителна организация, отколкото на държавната машина, призвана да наказва подобаващо и справедливо всички, престъпили закона. По този начин нито престъпниците си получават заслуженото, нито има превенция, нито хората разбират по какви точно закони, правила, логика и морал действат магистратите.

Да вземем само няколко примера от последните дни. Онзи ден служителка на КАТ беше осъдена на 6 месеца пробация за това, че е



уредила 30 шофьорски книжки без полагане на изпит



Схемата била разкрита от областна дирекция на полицията, която я дала на военното правосъдие, защото засяга служител на МВР. По време на делото станало ясно, че тарифата й била по 500 евро. Служителката на КАТ помогнала на повече от 30 души - все роми, да получат книжките. По време на разследването се установило, че тя е комплектовала документите им с фалшиво признание, че са изкарали шофьорски курс в чужбина, но са загубили свидетелството за правоуправление. Прокуратурата обаче признава, че това няма как да се докаже, и сключва споразумение с признание за някаква неясна вина. Така се стига до присъдата от 6 месеца пробация, която е просто мижава - през първите два месеца например наказаната просто ще се подписва всеки ден при пробационен служител. Ако това е наказание - здраве му кажи. Ами ако тази жена е пуснала на пътя хора, които изобщо не могат да карат, и те утре убият дете или зачернят семейства. Тогава кой ще отговаря? Очевидно никой.

Пак онзи ден друг съд пък



присъди 1500 лв. глоба за хирург,



който получил 300 лв. подкуп от пациент, за да го оперира. Тук пък нещата са още по-забавни. Първо, въпросният доктор бе подведен под текст за лице, което е получило неследваща му се облага. Не за подкуп, защото не бил длъжностно лице. По първия текст максималното наказание е до 2 години, по втория - до 6. Фактът, че присъдата може да е до 2 години, обаче веднага даде възможност лекарят да се размине само с административна глоба. Или, иначе казано, лекарят ще плати 1500 лв., досието му ще е чисто, съдебното му минало ще си остане светло и все едно, че нищо не е станало.

Друг съд почти по същото време пък присъди пробация за катаджия, който взел подкуп от 117 лв. И забележете наказанието - редовна регистрация по адрес в продължение на половин година и редовни срещи с пробационен служител. Освен това той ще бъде дисциплинарно уволнен от полицията.

Бивша следователка бе призната за виновна за присвояване на веществени доказателства и бе осъдена на 3 години условно. Нищо, че съдът прие за доказано как тя си е прибрала общо 5611.60 лв., от които 5011 български лева и 420 щатски долара, връчени й да ги пази като веществено доказателство по разследване. Нищо, че срещу нея има дело и за незаконно притежание на оръжие и наркотици. Условна присъда стига.



Това не е правосъдие



Все пак основното наказание по българския Наказателен кодекс е затвор. Вярно е, че в закона има един принцип, който съдът е длъжен да спазва. При него не може да бъде издадена по-тежка присъда от административна глоба. Става дума за прословутия чл. 78 а. В него е записано, че когато е предвидено наказание до 3 години за умишлено престъпление или до 5 г. за непредумишлено, лицето е с чисто съдебно минало и е възстановило щетите, то задължително се налага само административна глоба. И как съдът да обясни на майката на загиналия във фонтана млад мъж, че животът му струва 1000 лв.? Няма как. Значи всеки може да си е абсолютно безотговорен. Затова е крайно време този принцип да бъде час по-скоро преразгледан.

Сигурно има логика и в това, по което се води законодателят - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, и да бъдат социализирани престъпниците. Но това не е достатъчна причина правосъдието да изглежда не само несправедливо и безотговорно, но и направо смешно. Как е възможно за убийства, въоръжени грабежи и изнасилвания да се четат присъди от по 3-4 години? Как е възможно за доказана корупция да се налага пробация? А за катастрофи с тежко ранени, извършени от пияни шофьори, да се налага административна глоба до 5000 лв.? Та това си е необявена амнистия, при това постоянна и безсрочна. Тя води до промяна на ценностната система и на разбиранията за справедливост. И няма да е чудно, ако съвсем скоро станем свидетели на раздаване на частно правосъдие.