Ако се каните да имате дете, вероятно това е дълбоко лично решение, което не се влияе от материални съображения. Ако обаче твърдо не искате да раждате, то по-скоро сред причините за отказа ви е именно финансовият фактор.
Как държавата насърчава нежния пол у нас да отглежда и възпитава гражданите й?
Майките получават еднократна помощ за раждане, която за първо дете е 250 лв., за второ - 600 лв., за трето и всяко следващо - 200 лв. Освен това имат право на 25-месечния платен отпуск - 45 дни преди и 270 дни след раждане, което е рекорд за Европа. Той се полага само на жени, които са осигурявани през предходните 6 месеца, и е в размер на 90% от техния среден осигурителен доход. Неосигурените имат право на месечна помощ от 100 лв. за отглеждане на дете до 1 г. Отделен въпрос е, че огромен брой от жените биват осигурявани от работодателите си на двойно, а понякога дори на тройно по-малка сума.
Ако желае, майката може да си вземе отпуск и след 315-те дни - докато детето й навърши 2 г. През този период тя получава минимална сума, която за 2008 г. е 220 лв. Ако пък реши да се върне на работа по-рано, ще получава 50% от обезщетението към заплатата си, докато рожбата й навърши 2 г. Законодателството у нас дава право и на още 6 месеца неплатен отпуск за всеки от родителите, който може да се вземе до 8-годишнината на детето. Той обаче не може да се прехвърля между майката и бащата.
Толкова ценна придобивка ли е обаче този тъй дълъг отпуск? Практиката показва, че той рядко се използва докрай, обикновено поради финансови причини. Повечето майки са принудени да се върнат максимално бързо на работа, за да не загубят позициите си. Напоследък държавата се вгледа и в този проблем и предложи насърчителни мерки. По

програмата "В подкрепа на майчинството"

жените могат да наемат безработна детегледачка - нейната заплата се поема от държавата вече за 3 г., а не както беше през 2007 г. - за 2 г., и е в размер на 220 лв. От началото на 2008 г. бе увеличено и възнаграждението, което получават детегледачките, които се грижат за близнаци - на 300 лв. Хубавото е, че детегледачка може да бъде роднина на майката или дори някой от собствените й родители, ако са безработни и се регистрират в бюрата по труда.
На близка до семейството детегледачка например случила Ива Христова. Тя наела леля си, за която случайно се сетила, че е безработна. "Въпрос на късмет е, едва ли иначе щях да наема чужд човек", казва Христова. За програмата тя разбрала от интервю на социалния министър Масларова и се подготвила с документите още преди старта й. "Необходимите документи не са малко, не е приятно да обиколиш всички места, за да ги събереш и представиш, но като юрист смятам, че това е оправдано", казва Христова.
Диана Иванова пък първоначално наела позната, която да гледа детето й, но след това се наложило да се обърне към бюрото по труда. Оттам веднага й пратили 52-годишна детегледачка, която имала стаж в детска градина. "Мислех, че трудно ще се доверя на непознат човек, но жената дойде на интервю с 12-годишния си син и ме спечели", споделя Иванова. Освен това частните агенции вземали скъпо, пък и не можела над 4 месеца да отсъства от работа. Диана обаче признава, че се налага да доплаща на детегледачката, за да стигне заплатата й 350 лв. "Макар и това да й е малко, жената е съгласна, защото детето е кротко", казва тя. Според Иванова явно програмата не е популяризирана добре, тъй като повечето майки, с които общува, изобщо не са чували за нея.
Данните също потвърждават бавното й прохождане - през 2007 г. по програмата

са били наети едва 612 детегледачки,

въпреки че от социалното министерство са планирали ресурс за 2000 души. Затова за тази година броят им е намален на 1257. От ведомството на Масларова обаче смятат, че това е добър резултат за пилотна програма, а и данните за първите три месеца на т.г. били по-добри. "Само до края на март са включени 210 души, като 17 са от тях са мъже, 5 - млади хора до 29 г., а 149 - над 50 г.", казва Живка Минчева, експерт в социалното ведомство. Според нея една от причините не всички майки да се възползват от програмата е фактът, че някои от тях получават възнаграждения, близки до обезщетението от 220 лв., т.е. няма стимул да се връщат кой знае колко бързо на работа. Според Минчева майките възприемат добре програмата, тъй като имат право лично да подберат детегледачка и да поставят изисквания за качествата й.
Таня Жоакимсман от сдружение "Настоящи и бъдещи майки" обаче е на различно мнение. Според нея програмата наистина е направена смислено, но все още от бюрата по труда са пасивни, а майките трудно наемат непознат да гледа детето им. "Идеята е добра, но се работи на парче, страната ни няма единна, обща политика, насърчаваща майките", смята тя. "Детските надбавки може и да са леко увеличени от 18 лв. на 25 лв., а за близнаци на 37.5 лв., но те са за социално суперслаби семейства с доход на един член до 300 лв. - толкова е само наемът и консумативите на една 25-годишна жена, при това, ако живее сама. Как поощряваме тези, които действително плащат данъци на държавата?", пита Таня. Тя обаче признава, че 315-те дни отпуск са най-хубавата държавна мярка за майките.
Освен програмата "В подкрепа на майчинството", социалното министерство предлага още две. По

програмата "Социални инвестиции в децата"

ще вземем заем за 40 млн. евро от Международната банка за възстановяване и развитие. Целта й е да насърчи и подобри готовността на децата от бедни семейства и децата с увреждания до 7 г. да ходят на училище, както и да се разшири обхватът на услугите за малчугани. Очаква се чрез програмата да бъдат подкрепени родители на деца до 3 г., на малки деца от уязвимите общности и на деца с увреждания. По нея ще се дават индивидуални родителски консултации, ще се извършва мобилна работа с общността в по-трудно достъпните общности и др. Предвидени са и програми за деца от 3 до 7 г., които включват намаляване на таксата за детска градина, създаване на фамилни центрове, подобрени здравни услуги и др.

Проектът "Фамилни центрове за деца"

също стимулира заетостта на родители с малки деца. Безработни жени могат да открият фамилна забавачница, в която да се гледат до 4 деца. С предимство ще се ползват проекти на бивши медицински сестри, учителки със специалност предучилищна и начална педагогика и жени с опит в социалните услуги. Държавата субсидира заплатите и осигуровките на детегледачките, а общините осигуряват подкрепа за обзавеждането на центъра и едно основно хранене на ден за децата. В момента държавата подкрепя 5 фамилни центъра - два във Враца и по един във Видин, Сливен и Шумен, в които се отглеждат общо 18 деца.
Наскоро чрез промени в Националния план по заетостта социалното ведомство въведе и други насърчителни мерки за безработните родители. Според тях държавата поощрява работодателите, които наемат безработни самотни родители или осиновители на деца до 3 г. Стимули са предвидени и за шефовете, които вземат на работа майки с деца от 3 до 5 г.




ТАБЛ. Основни обезщетения и помощи за родители и семейства с деца

Година

2005

2006

2007

2008

Обезщетение за бременност и раждане

% от осигурителния доход на майката	90	90	90	90
период на получаване (дни)	135	135	315	315
ръст спрямо 2005 г. (в брой дни)	180	180

Обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст (лв.)	130	160	180	220
ръст спрямо 2005 г.	23.1%	38.5%	69.2%

Еднократна помощ при раждане (лв.)

първо дете	200	200	200	250
ръст спрямо 2005 г.	0%	0%	25%
второ дете	200	200	200	600
ръст спрямо 2005 г.	0%	0%	200%
трето дете	200	100	100	200
ръст спрямо 2005 г.	-50%	-50%	0%
четвърто дете	100	100	100	200
ръст спрямо 2005 г.	0%	0%	100%

Месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование (лв.)

първо дете	18	18	18	25
ръст спрямо 2005 г.	0%	0%	38.9%
второ дете	18	20	20	25
ръст спрямо 2005 г.	11.1%	11.1%	38.9%
трето дете	18	20	18	25
ръст спрямо 2005 г.	11.1%	0%	38.9%
за близнаци	18	20	20	37.50
ръст спрямо 2005 г.	11.1%	11.1%	108.3%

Еднократна помощ за първокласници (лв.)	80	80	80	120
ръст спрямо 2005 г.	0%	0%	50%