В България има една армия, която е по-голяма и мощна, с повече правомощия и дори по-големи заплати от истинската, от МВР и от съдебната система.

Става дума за батальоните от всевъзможни контролни институции, които могат да проверяват, глобяват, наказват и предават материали за разследвания и дела на вътрешното министерство, прокуратурата и съда. Ако се види щатът, бюджетът и правомощията им, в България всичко трябваше да е наред. И на граничните пунктове, и по пътищата, и по строежите, и в предприятията. Да са събрани всички глоби, данъци, мита, такси, да няма картели и монополи, които да си слагат каквито им падне цени на услуги и стоки, да има защита на потребители, добро здравеопазване, образование, правосъдие....

Всяка държава в общи линии се крепи именно на контролните си номенклатури. От тях зависи и спазването на закона и пълненето на бюджета.

В този смисъл България не прави изключение, включително и от развитите демокрации. С няколко малки, но съществени разлики. Че мъничка България има цели 36 контролни структури, но тяхната ефективност клони към нула.

Неслучайно и главният прокурор обяви, че ако тези институции си вършат работата, държавата ни ще е по-добре. "Има различни контролни органи - ветеринарни, санитарни, митнически, данъчни, на Сметната палата, огромен е броят - над 36 са контролиращите ведомства в България. Струва ми се, че ако тази система бъде малко по-ефективна, повече упражнява превантивен контрол, по-малко упреци ще има и към МВР и прокуратурата за неразкрити корупционни престъпления", каза Велчев. Депутатките Мария Капон и Елеонора Николова обявиха наскоро, че контролните институции фактически не работят.

Реално погледнато,



тази система е неефективна, ражда корупция,



създава сериозни проблеми за здравето, за живота на хората и дори на цялото общество. Трябва ли да припомняме историята със 75-те тона прастаро канцерогенно ирландско говеждо месо, хванато по чиста случайност на Кулата. После се оказа, че същата фирма е внесла година по-рано други 46 тона от същото месо. И него сме го изяли. После бе хванато месо по документи от Бразилия, но със силни съмнения, че идва от Индия. На няколко пъти шумно ни бе показано как били хванати няколко тона стари, гранясали и дори отровни ядки - фъстъци, кашу .... И всеки път се случваше едно и също. Всичко се замазваше. С изключение на смешните присъди за ирландското месо.

Всички тези случаи обаче по категоричен начин показаха, че изобщо не можем да бъдем сигурни за здравето си. Контролът върху храните е отчайващ. Като легенда се разказва случай, в който мъж решил да си направи експеримент и отгледал няколко зелки. Постоянно ги третирал с изкуствени торове в огромни количества до степен, че от всички останали живи само 2. Занесъл едната на пазара за проверка дали има нитрати. Казали му, че всичко е наред и в норма и може спокойно да продава.

Стотици и дори хиляди ветеринарни, медицински и епидемиологични контрольори не могат да ни дадат каквато и да е сигурност какво точно ядем и пием. Защо? Малко ли са, малки са им заплатите или пък правомощията? Нищо подобно. Да не говорим, че никой от работещите там не се оплаква. Напротив. Няма изобщо свободни бройки.

Защото е пълен абсурд да бъдем тровени години наред , защото някакви контролни органи от мързел, корупция или невежество не си вършат работа и не проверяват какво се внася. Не можело да проверяват всичко? Имало вратички в законите и в митническите тарифи? А това им е работата - да хващат всичко контрабандно и опасно. А хората на всичко отгоре



и плащат заплатите на тези институции с данъците си



Същото е и при строителния контрол. Мине не мине време и се обяви - имало еди-колко си стотин или хиляди незаконни сгради. Издадени били еди-колко си наказателни постановления. И толкова. Сградите продължават да си стоят, да загрозяват, да са опасни за живота и здравето на хората. Нищо че са издигнати съвсем незаконно.

Пак със строителството можем да свържем и историята с контрола на труда. Почти всеки ден има инцидент, най-често смъртен. Със строителни работници. И като се започнат тогава проверки, се оказва, че нищо не е читаво - няма договори, каски, нищо. А нали уж контролната функция трябва да е основно превантивна, за да не се случват такива трагедии.

Или пък да вземем пътния контрол - и



този на КАТ, и този по автобусите и камионите



Стотиците жертви всяка година са достатъчен атестат и доказателство за какво точно става дума. Защото може и да е много лесно да се крие пътният полицай в полунощ зад някой нарочно пуснат светофар, за да вземе някой и друг лев подкуп. Вместо да стои по булевардите по същото време, където луксозни автомобили се движат с 200 км в час с подпийнали или надрусани шофьори. Или какво да кажем за онзи контрол, който не трябва да разрешава на камиони и автобуси да се движат със 150 км в час.

Не е оправдание и за БДЖ, че купували и слагали пожарогасители, но пътниците ги крадели, както стана след трагедията във влака край Червен бряг.

Или какво да кажем за всички контролни институции, които осъществяват в някаква форма финансов контрол -



финансова инспекция, данъчни, митници, инспекторати,



Сметна палата, следприватизационен контрол...

При съществуването на всички тези органи само за последните години в държавата има несъбрани няколко милиарда от ДДС и други данъци, няколко милиарда от неизпълнени задължения по приватизационни договори, стотици милиони от глоби, хиляди доклади за нарушения на бюджетната дисциплина и на законите, доклади за щети само от контрабанда, финансови нарушения и от лоши обществени поръчки за още няколко милиарда, несъбрани осигуровки, здравни вноски ...

Безумният отговор за липсата на ефект от тях може да бъде открит в един сравнително нов закон от 2006 г. - за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Вместо в него да пише как и какво точно се прави, там може да се прочете следното: "Финансовото управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики и процедури, въведени от ръководството на организациите, с цел



да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати"



Или пък, че "ръководителите на организациите отговарят за изграждането, състоянието и подобряването на контролната среда", а тя включва "личната почтеност и професионална етика на ръководството и персонала на организацията, управленската философия и стил на работа".

Пълни глупости. И после се чудим защо всеки си прави каквото поиска.

Изобщо пък да не говорим за инспекторатите по министерства и агенции, които трябва да контролират чиновниците да не лъжат в имуществени декларации и в тези за конфликт на интереси. Така определено може да се предотвратят или поне намалят корупционни практики, но и това не се случва.

Това, което пряко ни удря по джоба, е и липсващата борба с монополите и защитата на конкуренцията. Уж се освободи пазарът, уж положението с цените за услуги и стоки трябваше да стане по-добро за хората. Непрекъснато се увеличават цени по абсурдна логика.

36 контролни органа живеят на гърба на данъкоплатците, не оправдават заплатите си, но защитават рушветите си.