Никак не ги бива уличните настилки в София, но и парижките не са за хвалба. Из тесните улички в центъра на френската столица тънкият два-три пръста асфалт се е прокъсал на места като палачинка и отдолу се показва стар паваж. Личи си, че е залят набързо. Това е най-лесно забележимото наследство от бунтовния май 1968 г. Поучени от безредиците, властите са покрили паважа с асфалт, за да няма повече с какво бъдещите демонстранти да замерят полицията. Паветата са традиционно оръжие във Франция, където на година има поне по хиляда улични протеста (средно по три на ден).

Под асфалта лежи бунтовната история на Париж. Но какво има под паважа? Отговор дава същата смутна 68-ма - "Под паважа е плажът". През онзи лудешки май на студентски протести пясъчната подложка под изтръгнатите павета е изглеждала като морски плаж. Защото младежите преживяват своя бунт и като ваканционна лудория, залитаща към анархизъм, троцкизъм и маоизъм.

40 години след 1968-ма се знае достатъчно много за тогавашните събития. И въпреки това във Франция



пак пламна остър дебат какво се е случило



На 3 април 2008 г. най-ярката фигура от бившите водачи на студентския бунт Даниел Кон-Бендит (Червения Дани), който сега е съпредседател на групата на "зелените" в Европарламента, представи книгата си "Забравете 68-ма!" Защо, нима се разкайва? Обяснението даде две седмици по-рано, на 15 март, когато бе поканен да говори пред студенти в университета в Монреал, Канада. Той им пусна по микрофона от трибуната да чуят как звучи сигналът на неговия мобилен телефон: "Не съжалявам за нищо", запя Едит Пиаф и изтръгна аплодисменти, сякаш бе оживяла. Всяко позвъняване по телефона напомня на Кон-Бендит, че не бива да съжалява за своята противоречива, объркана и често трудна за разбиране кауза.

"Бях решил да не говоря повече за тази година. Но се появи един мъж, който стана много известен, защото се ожени за Карла Бруни, а преди това беше женен за Сесилия, и той нападна 68-ма. Длъжен съм да отговоря. Неговият голям проблем е, че е ходил с къси панталонки по това време и не е могъл да участва в събитията. Този човек (Никола Саркози) реши да говори за 68-ма и заяви, че "трябва да се ликвидира 68-ма заради нейната неморалност". Но в Елисейския дворец той възприе лозунга на 68-ма "Живей без ограничения, наслаждавай се без предели!". Жестокият сарказъм на Кон-Бендит показа колко е засегнат.

Интересно е, че влиянието на духа на 68-ма върху французите не намалява, а нараства с отдалечаването от събитията. По повод 40-годишнината сп. "Нувел обсерватьор" поръча социологическо проучване, според което 74% от запитаните смятат, че май '68 е имал положително влияние в обществото, а 77% казват, че тогава биха били на страната на студентите. 20 години по-рано подобно проучване по поръчка на в. "Фигаро" даваше само 44% одобрение на май '68.



Какво се случи всъщност през 1968 г.? Какво ли не



Годината бе високосна и с повишена слънчева активност. Тогава имаше Зимни олимпийски игри в Гренобъл (Франция), а по-късно и летни в Мексико. В САЩ течеше кампания за президентските избори. На изток изгряваше Пражката пролет, а в още по-далечния изток се бе разиграла трагедията във виетнамското село Сонгми. От западната част на Атлантическия океан се надигна чернокож протест след убийството на Мартин Лутър Кинг, който се смеси с антивоенния гняв заради Виетнам. Студентски вълнения избухнаха не само във Франция, но също в Германия, Испания, Италия, Белгия, Аржентина, Панама, Перу. Знаме на всички бе Че Гевара, убит в края на 1967 г. В този политически въртоп се смесиха също сексуалната революция, възходът на феминизма, пробивът на халюциногена ЛСД, радикализацията на рок културата. От 1968 г. води началото си движението на "зелените", борбата на хомосексуалистите за граждански права, както и самото понятие "контракултура". Може ли всичко това да има общ знаменател?

Може, и отговорът се открива на границата между две поколения - военното и следвоенното.



Светът тогава е в относителна икономическа стабилност



Западните държави се радват на просперитет, който ги превръща в общества на потреблението. Успехът се дължи на поколението, оцеляло през войната и после заличило следите й. Това е поколението на героите, но и на създателите на бебешкия бум. То крепи дисциплината и през Студената война. След хаоса неговата ценност е редът. Възпитанието на новото поколение е сравнително строго. Навсякъде се наблюдава авторитаризъм, който в тоталитарните общества на Изток е най-силен, но е осезаем и на Запад. Франция и други либерални държави го усещат под формата на патернализъм. Де Гол е баща на нацията.

В такава среда поколението на бебешкия бум стига до своята зрелост с чувството на потиснатост и ограниченост. Материално е задоволено. Няма от какво да се страхува, защото му е гарантирана работа (безработицата във Франция тогава е само 3.5-4%). Не е заплашено от СПИН. Иска му се да живее своя живот, а не живота на родителите си, чиято строгост и архаичност го отблъскват. По онова време французойките нямат право да ходят на работа с панталони, нито могат да си отворят банкови сметки без писмено съгласие на съпруга си (ако са омъжени). Училищата са разделени за момчета и момичета и допускат физически наказания. В Германия наказателният кодекс определя хомосексуализма като престъпление. Кон-Бендит, който през 1968 г. е 23-годишен студент по социология в парижкото предградие Нантер, си спомня с възмущение: "Нямахме право след 22.00 ч. да влизаме в стаите на момичетата, нито те да идват при нас. Хванеха ли някого, губеше общежитието".

От другата страна на океана "американската мечта" е трансформирана в унификация. Появяват се еднотипни квартали, в които всяка къща прилича на другите, всички домашни градинки са окосени и подредени по един и същ начин и всеки следи съседа си да не се отклонява от общия вкус. Военната естетика е уеднаквила обществото, като е сменила униформите с цивилни дрехи. Това ражда съпротивата на хипитата, желанието за провокация, дава живот през 1969 г. на Уудсток и новата култура на протеста.



Май '68 не е нито политическа революция, нито борба за власт



Той е порив за индивидуална свобода, за очовечаване, резюмирано в лозунга "Забранено е да се забранява!" На Изток е борба за "социализъм с човешко лице", а на Запад - за "капитализъм с човешко лице".

Когато студентите от Сорбоната вдигат първата си барикада на 10 май на площад "Сен Жермен де пре", въобще не им идва наум да се спуснат по бул. "Сен Жермен" към Националното събрание. Те просто нямат политически искания. Единствената им претенция е за самоуправление, но тя е достатъчно ужасяваща както за консервативната десница на Де Гол, така и за комунистите и профсъюзите. Чудовищната обща стачка с участието на 10 млн. души на 22 май (три пъти по-голяма, отколкото по времето на Народния фронт през 1936 г.) е резултат не толкова на синдикален и комунистически призив, колкото на верижна реакция след студентските бунтове.



Стихийното развитие на протеста се потвърждава



и от парадоксалния начин, по който завършва. Неговите цели са подменени, защото не са ясни. На 30 май е сключено "Споразумението от Гренел" със синдикатите, което увеличава заплатите със 7% и създава впечатление, че всичко е било за пари. По официална статистика тогава и без стачки всяка година заплатите растат с 6%. Нима бунтът е бил заради 1% повече? Това обаче обезоръжава синдикалистите и работниците се изтеглят от улицата. Втората гениална подмяна на целите е разпускането на 30 май от Де Гол на Националното събрание и свикването на предсрочни избори. Така пък се създава впечатление, че протестът е бил политически. Пред алтернативата Де Гол или комунистите, които са втората политическа сила със своите 22%, генералът получава масиран вот.

Вълненията приключват, но не и последиците от тях. Социологът Ален Турен изрича знаменитата фраза "Движението от май '68 няма утрешен ден, но има бъдеще". Само година по-късно патерналисткият капитализъм приключва с оттеглянето на Де Гол. Две години по-късно Франсоа Митеран създава в Епине Социалистическата партия и подписва през 1972 г. с комунистите Обща програма за управление. Старата левица се отказва от догматизма, поучена от "новите леви", както се наричат бунтарите от май '68, за да спечели през 1981 г. президентските избори. Университетите получават автономия, училището е реформирано, засилва се чувствителността към човешките права, жените и сексуалните малцинства придобиват равенство, влиянието на католическата църква намалява. Обществото се променя от една несъстояла се революция.