Малта, от вашия пратеник. Не звучи лошо, или поне звучи различно от друг път. Не съм пратеник, наистина, но поне съм в Малта. За малко, колкото да съвпадне и с графика на петъчната колонка. Миналата пролет при подобен случай пратих една дописка за лова на прелетни птици на острова. Не вярвам да си спомните, но бе за това как мало и голямо грабва пушки и капани и погва гадинките, които кацат тук за отдих по пътя към северните си гнезда. Тукашните ловни дружинки не познават милост, всяко пернато създание, което се мерне в пейзажа, е обречено на плен или на гибел. Който не е виждал море без чайки, да дойде в Малта. Малтиецът дебне и гърми, а правителството не смее да го удари през ръцете, защото той освен ловец е и избирател, а при този спретнат електорат всеки разлютен избирател може да обърне колата. Европа се сърди и притеснява, защото нейни са птичките, които намират плен и гибел на острова, но малтийските власти увъртат. Такава беше тогава кореспонденцийката за тукашния птичи казус и цяло чудо е, че след като "Сега" я отпечата, малтийските власти прекратиха вече открития сезон и забраниха лова. Бихме могли да се ударим в гърдите заради ефекта на публикацията, но нищо общо няма тя с това - просто европейските институции най-после са надделели.



Тази година ловът изобщо не бе открит,



но се води дело и ако съдът отмени решението, отново ще да хвърчат сачми....

При липсата на ловен сезон интригата с идващите откъм морето птичи ята вече не е актуална. Затова пък откъм морето вече всеки ден идват лодки с имигранти от Африка. Може да се каже, че сезонът на пришълците е открит и набира сила. Бежанците са новият сюжет във всекидневието на острова. 1700-1800 души годишно се стоварват на малтийския бряг и държавицата се задъхва от проблема. Лодки акостират по всяко време от най-ранна пролет до дълбока есен. Пътниците им са африканци, предимно от северния бряг, но и от дълбочината на континента, от Африканския рог и дори от екваториалния пояс.



Гладът и гражданските войни



са жестокият генератор на тази драматична миграция, която, по думите на очевидци, нерядко добива сърцераздирателни форми.

Понякога лодки и малки корабчета потъват заедно с товара си, понякога самолети откриват носени от вълните тела, понякога в добралите се до брега съдове намират изтощени и безпомощни бегълци от Черния континент и граничната операция се превръща в животоспасяваща.

Разказват се зловещи с абсурда си епизоди като този за рождения ден на К. от Дупница, който събрал сънародници на голямо барбекю на морския бряг край Марса шлок. В Малта барбекюто е национален спорт и затова наоколо пушели и множество други скари, дим се носел, цвърчене и аромат, а бири се отваряли с тържествен звук. И в разгара на пиршеството от мрака, обгърнал Средиземното море, доплувала жалка, окаяна, потънала до ръба лодка, в която неизвестно как се побирали трийсетина отчаяни пришълци - като черни призраци, родени от тъмата. Те не излизали, те падали от лодката на брега и реагирали единствено на бутилките с вода, които стъписаните хора около скарите им поднасяли. Очевидците още не могат да забравят тази сцена, примирението на обречени, завладяло африканците,



както и разкъсващата мъка на

собственото си безсилно състрадание



Впрочем, този сюжет се повтаря непрекъснато в малтийския живот. Един местен фотограф тези дни спечели голяма награда на Европейската комисия и снимката се появи във всички тукашни вестници: катер на граничната полиция посреща лодка с имигранти и от него хвърлят към нея шишета с вода. Както може да се предполага, повечето такива лодки не тръгват от африканския бряг и затова нерядко тъмнокожите гости имат по-скоро леко изплашен, отколкото изтощен вид. Обществена тайна е, че неизвестни кораби ги стоварват навътре в морето, но достатъчно близо, за да се доберат до острова. Вероятно и самите кораби не са чак толкова неизвестни, както не е тайна това, че Либия е трамплинът на тази емигрантска вълна от Африка.

Целта на тези хора обаче не е Малта. Когато видят малтийския кръст върху флага на полицейските моторници, те започват да кършат ръце и да викат: не сме за тук! Предпочитат да останат в морето с надеждата да се доберат до Италия. Но това вече е невъзможно, защото те са се озовали на европейската морска граница и малтийците са длъжни да ги приберат. Малта няма нито ресурс, нито бъдеще за тези гости.



Липсват социалните фондове и работните места



на големите европейски страни. Лагерът за емигранти представлява куп военни палатки - и домакините, и гостите сигурно таят някаква надежда, че всичко ще е временно.

Африканците кръстосват острова, някои от тях с метли и лопати. Жътвата тук приключва, шведи и англичани се мотаят по къси панталони, но чернокожите са солидно облечени - това още не е лято според техните стандарти. Много неща не отговарят на надеждите им, а след Африка и природата сигурно ги угнетява. Оскъдна зеленина, камънак, теснотия. Вода на острова не извира, тук-там в миниатюрните дворчета пред къщите се виждат каменни пръстени на кладенци, но това е само за красота. Имигрантите се чувстват излъгани, недоволни са и са склонни към брожения.

Но защо ви разказвам това?

Ами защото малтийците пък нямат нужда от имигранти. Но и те като нас са външна граница. И който се изтърси на европейската бразда, остава там, където го заловят. Та на този витален и твърде безгрижен народ сега му се възлагат проблеми, каквито не е предполагал. След европейското виждане за птиците сега тук са изненадани и от европейското виждане за чужденците. Неприятно изненадани, впрочем. Твърде много възгледи в тази Европа се различават. Но човек това го разбира едва вътре...