Война за всеки сантиметър зелена площ и всеки метър ново строителство. Така могат да се определят проведените обществени обсъждания на най-важния закон за столицата - този за застрояването й и транспортното й обслужване до 2020 г. Година след приемането на закона София изготви изменения в него, целещи да гарантират по-добре обществения интерес.

Доколко експертите са успели да постигнат това по условие, е труден въпрос. Визията за развитието на един град надали може да бъде безконфликтна. Внесените от гражданските сдружения десетки предложения по промените обаче показват, че здравословният минимум съгласие все още не е постигнат. Кои са основните предимства в измененията на плана и с какво сдруженията продължават да не са съгласни?





От промишлено бунище - небостъргач



Огромни територии, окупирани от бурени и срутващи се складове. Тази гледка продължава да е факт на много места в столицата години след варварската приватизация на предприятията. Тези територии са пръснати из целия град, включително и на преапетитни места като промишлената зона в "Хладилника", в съседство до "Лозенец", обширните територии зад Централна гара, теренът на скандално известната общинска фирма "Трамкар" край "Цар Борис" III и още, и още.

Почти всички подобни терени с отмиращи или отдавна спрели производства с промените ще получат възможно най-благоприятните параметри за строителство. От дирекция "Архитектура и градостроителство" предлагат тези зони да са за смесено многофункционално строителство - СМФ, вместо за промишлени дейности. При СМФ зоните ограничение за височината, както и за функциите на сградите, няма. Именно към тези терени са ориентирани интересите за изграждане на първите небостъргачи в София.

Подобна промяна в предназначението вдига автоматично цената на земята и е стимул за собствениците на предприятията да се освободят от ненужните производствени площи. Според гражданските сдружения обаче свободата пред строителите върху огромните терени би била прекалено голяма.

"Съгласни сме, че мястото на производството не е в центъра на града и проблемът с промишлените терени трябва да се реши. Начинът, по който е предвидено да стане това обаче, не защитава достатъчно обществения интерес", изтъква Николай Веселинов от общността на Софийските граждански сдружения - инициатива "Граждани за Зелена София". В голяма част от тези големи терени няма изградени улици, няма площи за обществено ползване, няма зеленина. В същото време промяната в устройствения статут би развързала ръцете на отделните собственици да строят на парче, без цялостна регулация и с уклончив ангажимент към благоустройството, твърдят гражданите.

За да се избегне това, от сдруженията предлагат тези територии да запазят статута си на промишлени зони, като всяка една от тях се преструктурира с отделен подробен устройствен план. "Законът допуска при преструктурирането на промишлени терени да се прилагат същите строителни параметри и функции, важащи за СМФ зоните, така че инвеститорите няма да бъдат ощетени. Но така територията ще се гледа цялостно, а не парцел по парцел", обясняват от сдруженията. Те отхвърлят като недостатъчно състоятелен аргумента на общината, че директната промяна в статута е по-пряк стимул за собствениците.

Гражданите не са доволни и от почти автоматичното включване на друга група терени към СМФ зоните - териториите на отделни министерства като това на отбраната и транспорта, които вече не се ползват по предназначение. Повечето от тези имоти са крупни и министерствата възнамеряват да се възползват максимално чрез продажби. Тук сдруженията издигат радикално искане тези територии да останат за озеленяване и обществено обслужване, но това предложение надали ще бъде прието. Това обаче не изключва възможността за по-дребни компромиси в интерес на столичани.



Частната общинска собственост - тера инкогнита



Извършваните през годините щедри подаръци на общински земи поставиха столицата в абсурдната ситуация да не разполага с терени за детски градини и други обществени дейности. Малкото останали парчета общинска земя най-сетне бяха изкарани на светло с публичния регистър на общинската собственост, но анализ за какво могат да се използват тези терени така и продължава да няма. Устройственият план не се стреми да реши този проблем, изтъкват от сдруженията. Отразени в плана са само публичните държавни и общински имоти. Частната общинска собственост е замаскирана сред земите на инвеститори и частници, без яснота за какво може да бъде използвана, но със съответни строителни параметри. Те настояват експертите да анализират подробно наличните общински територии по районите и да заложат резервни терени за сгради, предназначени за обществено обслужване. Да бъде заделен резервен общински фонд и за компенсиране на собственици с отчуждени имоти в зелени площи, предлагат още сдруженията.



Зелената система - защитена, но не докрай



Година и половина след приемането на закона за устройство на София община и областна управа продължават да не изпълняват две от задълженията си - да издадат актове за публична държавна и общинска собственост на всички паркове и градини за широко обществено ползване, както и да разпоредят проверка на реституцията на земи в публични зелени имоти. Това следваше да е факт още към средата на миналата година, изтъкват от гражданските сдружения.

Те настояват и за по-прецизно отразяване на зеленината в общия устройствен план. Голяма част от терените са мънички и по тази причина отсъстват от общата карта. Проблем според сдруженията е и отсъствието от плана на уличното озеленяване. Тук аргументът на специалистите е, че общият устройствен план дава преобладаващото предназначение на територията и тези малки площи трябва да се отразят в подробните устройствени планове. "Има достатъчно добри технологии, за да отразим тези площи и в общия план", считат обаче гражданите. От плана отсъстват и реките, няма идеи за обвързването им със зелената система, изтъкват те.



Транспортната схема - обратен завой



Строителството на улици в София по традиция е изумително начинание. Столицата редовно допуска строителство на сгради при липсващи комуникации, после се сеща, че трябва да строи улици, а след асфалтирането копае наново за подземна инфраструктура. Заложените нови трасета в общия устройствен план би трябвало да дадат една дългосрочна визия към комуникациите в столицата, но по темата постоянно валят нови и противоречиви предложения. Някои от промените са добри - като отпадането на пътни трасета през паркове, но така или иначе остават много неясноти.

"Искаме да се приложи безкомпромисно окончателен вариант на транспортно-комуникационна система, преди да гледаме устройствените параметри на сградите", обясняват от сдруженията.

Над всичките тези проблеми гражданите изтъкват липсата на точна информация за жителите на София и анализ за разпределението на видовете площи - за жилищно строителство, озеленяване и т.н. "Има някакъв баланс, но той не е защитен с анализ, няма и обяснение защо се разширяват строителните граници на града", изтъкват от сдруженията.

ПРОБЛЕМИ

В центъра на София основната битка е за процента на озеленяване и за спасяването от ново хаотично строителство на вече изградени жилищни комплекси. При част от тези територии комплексният характер на застрояването - с повече междублокови пространства и зеленина - не се признава и вместо това се допуска по-свободно строителство. Такъв проблем например има в карето, известно като комплекс "Заимов" - между ул. "Кракра", "Дондуков", "Силистра", "Димитър Греков" и парк "Заимов", както и при част от терените в жк Яворов", изтъкват от гражданските сдружения.

Сред проблемните зони в центъра продължава да е теренът на Художествената академия. Тук планът допуска по-сериозно строителство, въпреки че теренът би следвало да е за обществено обслужване. "Целта е да се узакони проведеният конкурс за терена на академията", изтъкват от сдруженията. Продължава да стои нерешен и проблемът с площадното пространство на църквата "Св. Неделя" - тук територията около ресторант "Хепи" е дадена като зона за обществено обслужване и озеленяване. Това ще благослови развитието на търговска дейност на площада и в бъдеще.

В "Лозенец" най-големият проблем си остава територията край "Софияленд". Специалистите предлагат през частния имот да минава нова пътна връзка. Срещу това предназначението на територията ще бъде сменено от спорт и атракции на СМФ. Същия статут покрай съседството със "Софияленд" получават и други големи терени.

Гражданските сдружения приемат промените за една от знаковите язви на града - територията около пазара "Илиянци", която също ще получи статут на СМФ зона. Това трябва да се заложи и за битпазара, като част от него стане парк, изтъква архитект Димитър Димитров. Той предлага и покриване на жп ареала между мостовете на "Черковна" и "Владимир Вазов" и изграждането на нова територия за спорт и озеленяване върху надлеза.