Оня ден в кафенето на парламента един ляв депутат ме убеждаваше, че скокът на цените си е нещо съвсем закономерно, че даже трябва още да растат, за да догонят европейските. Няма как - нали сме в ЕС! Опитах се да му възразя, че там е доста по-евтино и аха да почна обичайния разбор за съотношението между цени и доходи, между пари и качество, но за щастие овреме се възпрях. Защо да му развалям убеждението, че спекулата с цените у нас е европейско явление? Пък и щом не му убива на джоба, няма как да ме разбере. Разказвам това като пример за пълната неадекватност на управляващите спрямо живота на обикновените хора.

В края на управлението си най-мразеният български премиер Иван Костов си направи календар на успехите, та да се знаят извършените от правителството му добрини, в случай че някой не ги е усетил. Отсега предчувствам, че и тройната коалиция гласи своето малко, но съдържателно календарче, което ще публикува точно преди изборите догодина. Даже предлагам титулът му да е следният: "Какво свършихме, без да сме го обещавали". Защото комай повечето важни управленски решения на Тройния пачуърк не фигурираха в никоя от предизборните платформи на съставляващите го партии. Като плоския данък например. Или създаването на ДАНС.

Официално хвалебственото календарче се нарича актуализирана управленска програма. Тя има за цел година преди края на мандата да захрани поизчерпаните обществени очаквания за по-добър живот. Шест месеца обаче минаха от огласяването й в Хисаря, а засега още нищо сме видели. Още шест партиите ще стиковат позициите си, докато мерките бъдат приложени и ето че мандатът изтекъл. Накрая ще се окаже, че щедрите обещания за покачване на доходите ще останат за следващите управляващи. А през това време разпродажбата на апетитни болнични терени и захранването с публични средства на частните здравноосигурителни фондове ще са факт. Червената точка ще е за ДПС и НДСВ - най-упорити поддръжници на двете предложения.

Преди БСП, НДСВ и ДПС



да ни актуализират надеждите,



е добре да направим равносметка за изпълнението на старите предизборни програми. От създаването си НДСВ открито прокламира, че работи предимно за бизнеса, така че спокойно може да си припише успеха за общото намаляване на данъчната тежест при това правителство. ДПС пък акцентираше върху изграждането на административен капацитет за усвояване на еврофондовете. Спирането на парите по няколко програми на ЕС през последните месеци е по-скоро доказателство за провал на това предизборно намерение. Но най-голямо изглежда разминаването между реалността и предизборната програма на най-голямата партия в управлението - БСП. Тя беше предложена в кратки, среднодълги, предълги варианти, така че в разните предизборни брошури и книжлета шоковото увеличение на заплатите от 20% ту се появяваше, ту изчезваше. Което даде основание на социалистите да излязат с номера, че това бил "само един от обсъжданите варианти". Така или иначе и досега няма нито едно свидетелство някой да е получил шок от увеличената си заплата, въпреки че ни го обещаваха последно от 1 януари 2007 г. Но да речем, че цифрата в брошурите на БСП е била просто печатна грешка. А пък и в коалиция е трудно да отстояваш партийните си приоритети, нали?

За сметка на това обаче коалицията ни сюрпризира с плосък данък от 10%, за който никой не обели и дума преди изборите. Дори ултралибералното НДСВ не се осмели за такава радикална стъпка. Най-облекчен отново се оказа бизнесът и хората с много високи заплати. Масовият българин обаче пострада от мярката - средните и ниските заплати се смалиха.



Държавата компенсира загубата



на своите служители с някакъв процент, но в частния сектор арбитър се оказа единствено добрата воля на работодателя. Семейното подоходно облагане, което бе гвоздей в програмата на столетницата, отпадна напълно.

Междувременно инфлацията изръфа всички надбавки, че и отвъд. Под чертата българинът пак се оказа на минус, но процентите в календарчето сочат друго - за последните три години на управлението заплатите в държавния сектор и пенсиите са увеличени с минимум 30%. И това ако не е шок! Услужливи социолози веднага ще ви обяснят, че стандартът на българина се е покачил главоломно, щом сменя летните гуми на колата със зимни и ходи на почивка в Гърция. Иди им обяснявай, че на Егейско море се почива по-евтино, отколкото на Черно.

Здравеопазването и образованието винаги са били двата предизборни гвоздея в партийните платформи. Батакът и в двете е такъв, че и най-крехките обещания за "подобряване на положението" хващат дикиш пред избирателя. Но да сте чули и думичка от функционерите на БСП за разпродажба на болници и частни здравни каси? А ето че са на път да го сторят, и то с твърдото убеждение, че това ще оправи сбърканата здравна система. Отсега е ясно, че усилието ще доведе единствено до появата на още неколцина милионери - мениджъри на болници и собственици на здравноосигурителни фондове. А картончетата за специалист на бабите с перде отново ще са кът и роднините ще продължат да плащат на санитарите за по-човешко отношение към болните. В горещото лято на 2005 г. БСП обещаваше на своите избиратели да премахне потребителската такса при личния лекар... Към днешна дата амбицията се е посмалила и от 1 юли т.г. тя ще бъде намалена наполовина, и то единствено за пенсионери. Вместо 2.20 старите хора ще оставят само по левче при доктора. Според последните бодри решения от "Катарино" пълното й отпадане за всички се планира от 2009 г. (последната година от мандата) - точно колкото да тласне електората към урните.

Ако



в социалната сфера все пак бе направено нещо добро,



то е дело на най-неодобряваната министърка Емилия Масларова. Значително бяха увеличени парите за първите девет месеца на майчинството. Вярно, възнаграждението зависи от осигурителния доход на майките, а при сивкавата ни икономика това не прави много, но мярката все пак е похвална. Смело решение бе и спирането на детските надбавки за ромите, които не пращат децата си на училище. Сребърният фонд обаче, в който трябваше да се трупат пари от приватизацията за пенсии, си остана само добро пожелание още от мандата на НДСВ. Календарчето на успехите е така прецизно разграфено, че обещаното преди изборите преизчисляване на пенсиите да стане в навечерието на следващия вот (през октомври т.г. според актуализираната програма). Така със средно по 33 лв. месечно повече в джоба милион и половина баби и дядовци (или поне тези, които оцелеят дотогава), щат - не щат, пак ще посегнат към познатата бюлетина.

Най-реалистична се оказа основната цел на левицата - догонване на социално-икономическото развитие на ЕС. За догонване - гоним го, ама никъде не пише кога ще го стигнем. Харесвам и обещанието за догонващо нарастване на реалните доходи. В това "догонващо" има нещо безконечно и отчайващо. Особено на третата година от мандата. Оставам настрана въпроса може ли процесът на догонване да бъде цел. Но вече имаме закалка от непреходния преход.

Социалистите дойдоха на власт и с обещанието да разкрият нови 240 000 работни места до 2009 г. И навярно ще го направят, но май за тях трудно ще се намерят кандидати. Понеже вследствие на всички по-горни мерки по догонването народът се разбяга на гурбет из Европа, та се налага внос на работна ръка. С виетнамците и малко китайци може и да попълним бройката.

Безплатните детски ясли и градини за всички деца от 8 месеца до 6 години, както и обедите без пари за всички ученици пътьом изпаднаха от приоритетите на БСП заради оскъдните ресурси на държавата. По-важно ни било запазването на валутния борд, сътрудничеството с МВФ и критериите за членство в ЕС. По същата причина бяха отрязани и стачкуващите за по-високи заплати учители, здравни работници и пр. Към днешна дата знаем, че истинската заплаха за финансовата стабилност на държавата идва от цяла кохорта държавни служители от типа "Иван Иванов" и техните високи покровители, от многобройния обслужващ персонал на мафията, внедрен в базовите структури на държавата, които я ощетяват с милиарди. Онези пари, които щяха да стигнат за осъществяването и на най-дръзките социални мечти на левицата. Че и отгоре.