Йордан Христосков е завършил статистика в УНСС, д-р е на икономическите науки. Бил е зам. социален министър и шеф на Националната служба по заетостта, социален министър в служебния кабинет на Ренета Инджова и съветник на президента Желю Желев по социалните въпроси. През 1997-2000 г. ръководи работната група по пенсионната реформа. През 2000 г. е избран от парламента за управител на НОИ. Преди 3 г. бе преизбран за втори 4-годишен мандат.





- Г-н Христосков, как възприемате предложението на кабинета държавата да се включи като осигурител?

- Има 2 вида реформи - при едните се променят параметрите при запазване на съществуващия модел, при другите се променя философията на самия модел. Всички промени от 2001 г. насам, когато бе установен нов осигурителен модел, всъщност са промени в отделни параметри. Така че моделът според новото предложение на правителството не се подменя, а остава същият, просто се доразвива в посока на някои европейски тенденции - да се ограничава ранното пенсиониране, да се търсят възможности за финансова устойчивост на пенсионното осигуряване и др. Включването на държавата като осигурител е само една промяна в разпределението на вноските между 3 страни. Такова разпределение у нас е съществувало от 1924 г. и е алтернатива на субсидирането - по-добре държавата да се включва като осигурител и да признае, че плаща осигурителни вноски, а не да додава всяка година субсидия, с която да допълва бюджета на общественото осигуряване.

- Според синдикатите обаче не е гарантирано ясно, че държавата ще продължи да плаща дял от вноската в дългосрочен план.

- Гарантирано е, разбира се. Така както всеки предприемач и работник знае, че трябва да плати определен размер на осигурителната вноска, така и държавата, когато съставя бюджета си, трябва да планира такива средства - както планира средствата за осигуровки на бюджетните служители. Как ще се откаже държавата?

- Ами ако следващото правителство реши нещо друго?

- Със социалното осигуряване промените не бива да се правят непрекъснато година за година. Това е обществен договор между държава, работодатели и работници, между такива, които сега се осигуряват, и такива, които са се осигурявали. Очакванията ми са, че той няма да се промени догодина. Доказателство за това е, че от 2001 г. насам никой не е променил философията на осигурителния модел независимо от гръмките фрази, които съпровождат всяко предложение.

- Според вас най-оптималният вариант ли е формулата 12:10:8? Така бизнесът ще спечели 2%, а хората - нищо?

- Тук става въпрос за политически компромис, така че да не бъдат увеличени вноските за населението и бизнеса. Възможни са и други комбинации, но политиците са се спрели на тази. Съотношението наистина не е изцяло в полза на работниците - в смисъл, че не им дава облекчение. Но то е съчетано с предложението в следващите години съотношението, в което се плащат осигуровките между работниците и работодателите за останалите осигурителни фондове, да остане 60:40, а не да се върви към 50:50. Така че в тази посока има облекчение и за работниците. Да не забравяме, че едновременно с това се увеличават здравните вноски с 2%.

- Но нали първоначалните разчети при въвеждането на пенсионната реформа бяха постепенно работодател и работник да си поделят осигурителната тежест поравно?

- Аз смятам, че разликата между 60:40 и 50:50 не е толкова голяма промяна. Но ето - наложи се корекция на този параметър заради настъпили други промени в размера на вноските. Когато тези разчети се правеха, осигурителната вноска за фонд "Пенсии" беше 32% и всички бяха съгласни с това. Сега тя е 22%. Става дума за скачени съдове и - пак повтарям - за промяна на отделни параметри, а не за реформа. В дългосрочен план това няма да се отрази негативно на пенсионния модел. Трите стълба пак си остават.

- Колко ще струва на бюджета поемането от страна на държавата на 12% от пенсионната вноска? Няма ли тези пари да дойдат пак от джоба на българите, тъй като според синдикатите приходите в хазната идват основно от ДДС и акцизи?

- Ще струва около 1.4 млрд. лв. допълнително разход, или по-скоро трансформиране на една част от субсидията, която сега получаваме под формата на осигурителни вноски. Вярно е, че вноските за сметка на държавата пак ще са от данъците на населението и бизнеса, но на този етап друг избор няма. България не притежава петрол или други природни богатства за попълване на пенсионния фонд от приходи от концесии. За сметка на това обаче се пристъпва към по-ускорено натрупване в така наречения сребърен фонд и в бъдеще той може да замени част от ангажиментите на държавата като особен осигурител.

- А как ще бъде променена субсидията от бюджета за попълване на дефицита в пенсионния фонд?

- Естествено, че тя ще намалее. Но има различни варианти за това с колко. Тази година субсидията трябваше да бъде над 2 млрд. лв. Но може би догодина ще бъде под 1 млрд. лв. или пък около 1 млрд. лв. - зависи какво ще избере правителството в проектобюджета за 2009 г. Зависи и от начина, по който ще се увеличават пенсиите догодина, т.е. не от приходната част, а от разходната част на социалното осигуряване. За 2009 г. има няколко варианта за увеличение на пенсиите. Един от тях е, след като сега те бъдат увеличени веднъж от 1 юли с 10.35% и втори път от 1 октомври (когато ще бъдат осъвременени изостаналите пенсии, отпуснати до 2001 г.), от 1 януари 2009 г. върху това увеличение да се наложи ново увеличение от даването на по-голяма тежест на една година осигурителен стаж. Ако тежестта на всяка година стаж се увеличи от 1% на 1.1% , това означава увеличение на пенсиите, включително и на тези, които ще се отпускат занапред, с 10%. Така месечната сума за пенсии, която сега ще стане 470 млн. лв., ще се увеличи с 10% , т.е. с още 50 млн. лв., или ще имаме 520 млн. лв. месечен разход. При 1.2% за всяка година стаж трябва да се добавят още 50 млн. лв., т.е. 570 млн. лв.

Има и друго предложение - вместо преизчислението да се извърши индексация на пенсиите от 1 юли догодина, както е записано в Кодекса за социално осигуряване, по т.нар. "швейцарско правило" - ако спазим очакваната средна инфлация за 2008 г., увеличението трябва да бъде с около 14-15%. Т.е. тези 520 млн. трябва да бъдат увеличени с 14-15%, или отиваме към 600 млн. месечни плащания. Върху размера на субсидията за НОИ влияе и размерът на осигурителния доход. Ако той се увеличи, нарастват и разходите на социалното осигуряване. Ако минималният доход за самоосигуряващ е 260 лв., обезщетенията за следващата година ще нараснат и ще се изчисляват на 260 лв. Също така, ако увеличим максималната пенсия от 490 лв. на 700 лв. от 1 януари, разходите са 120 млн. лв. Ако я увеличим от 1 юли, са 60 млн. лв.

- Има ли решение по този въпрос?

- Това ще го реши правителството. В момента от тавана на пенсията са ограничени 38 700 души, но над 2/3 от тях са в границите между 490 и 700 лв. Едновременно с това много от новоотпуснатите пенсии ще бъдат над 700 лв. Очакваме догодина около 17 хил. да останат все още ограничени от него. А иначе той ще отпадне за всички пенсии, отпуснати след 1 януари 2010 г. За старите пенсии той ще остане заради несъвършенства в старата пенсионна формула, която даваше право човек да си избере 3 г., въз основа на които се определя пенсията му. Вчера имах подобен случай - пенсионер е работил 4 г. във финансовата сфера, тогава не е имало ограничения върху максималния осигурителен доход, вземал е над 50 хил. месечно и се е осигурявал върху тази сума. Но са взети само 3 г. - най-добрите. Естествено, че неговата пенсия е над тавана. Но ще се съгласите, че не може, когато вземеш само най-добрите години в един случаен период, когато си се осигурявал на висока сума, да вземаш висока пенсия.

- Колко ще струва преизчислението от 1 октомври на пенсиите, отпуснати преди 2001 г.?

- За трите месеца ще струва около 90 млн. лв. За следващата година ще струва още 360 млн. лв. И като наложите върху тези по-високи пенсии едно увеличение с 10% от януари, или пък 14% от 1 юли, може да видите каква е сметката.

- А колко от пенсиите всъщност ще бъдат преизчислени и с колко?

- Всички 2.5 млн. пенсии ще бъдат преизчислени на база на осигурителния доход от 2007 г., който е 398 лв. Не за всички обаче това ще е благоприятно. Там, където не е благоприятно, ще се запази старият размер на пенсията. Очакваме, че около 1.05 млн. ще получат увеличение. Това са главно пенсиите до 2001 г. Но и в рамките на тези пенсии пак ще има такива, които няма да получат увеличение. Например това се отнася и за много стари пенсии, при които преизчислението от 2000 г. се оказа по-неблагоприятно - те запазиха размера си и ако сега новото преизчисление не доведе до по-благоприятно положение, те също ще останат на онзи размер. Няма да бъдат повишени и пенсиите на хора, които са се осигурявали много кратко време и на изключително минимален доход. Средното увеличение заедно с предстоящата индексация ще е около 33 лв. Имаме готовност, ако промените в КСО бъдат приети до края на юли, да работим през лятото, за да разработим специален софтуер, с който да направим преизчислението.