Как става така, че когато законът предвижда от 3 до 10 г. затвор за катастрофа, при която в пияно състояние е причинена смърт, един получава 2.6 г. условно, а друг - 5 г. ефективно. При едни и същи смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Оказва се, че пред закона някои са по-равни.

Отговорът се крие в съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и в противоречивата съдебна практика по тази глава от НПК. И в явното нежелание на нито една от отговорните институции да поправи кашата, която става все по-гъста.

Сега някои съдии приемат, че са задължени, ако подсъдимият поиска процедурата, да я приложат. Други смятат, че могат да откажат съкратен процес, като дори няма нужда да мотивират решението си.

Възможността за съкратен процес бе въведена с новия Наказателно-процесуален кодекс, който действа от две години. Допуска се по всички дела, независимо дали става дума за убийства, изнасилвания, корупция, длъжностни престъпления. Подсъдимият признава фактите от обвинителния акт, не се разпитват свидетели и вещи лица. Делото може да приключи за броени часове. При осъдителна присъда обаче наказанието е под минимума. При това без да има многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства - каквото е условието по принцип съдът да мине под долната граница на санкцията. И за умишлено убийство, което се наказва от 10 до 20 г. затвор, някои съдии дават по 3 условно.

На пръв поглед съкратеното съдебно следствие трябва да е



силен удар по тромавите съдебни процеси,



които са вечният трън в очите на родната Темида. Правосъдието би трябвало да е по-бързо и с по-голям ефект, защото е по-близо във времето до извършеното престъпление. Така би се въздействало по-добре не само върху извършителя, но и върху обществото. На теория е така.

На практика се оказва, че това са поредните текстове в НПК, които обслужват извършителите на престъпления, а не жертвите им. Всъщност съкратеното съдебно следствие почти напълно припокрива като бързина и резултат споразумението, което си съществуваше и в стария НПК. Споразумението между прокурора и обвиняемия се одобрява от съда, когато не противоречи на закона и морала. Определението е окончателно, а одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Само че за разлика от съкратения процес



споразумението не е възможно за всички престъпления



Убийството, изнасилването, блудството, сводничеството, подкупът и др. са изключени от обхвата му. Освен това при споразумението не е задължително да се определя наказание под минимума. А и за да бъде изобщо допуснато, обвиняемият трябва да е възстановил всички нанесени от него имуществени вреди. На този фон съкратеното съдебно следствие все повече прилича на



елегантно адвокатско спасение



Още повече че при него прокуратурата няма думата, колкото и силни доказателства да е събрала. Вярно е, че за разлика от споразумението присъдата от съкратен процес може да се атакува от страните, а съдът трябва да изложи и мотивите си. Но прокуратурата едва ли би постигнала по-добри резултати пред горната инстанция в рамките, в които я затваря законът. Все пак в работната група, която писа новия НПК, имаше силно адвокатско лоби. Пък и кодексът трябваше да се приеме по спешност заради ЕС.

Съдът трябва да е независим, да се води от вътрешното си убеждение за справедливост, от закона и от доказателствата. Но съдът трябва да е и предвидим. Когато съдиите четат НПК по различен начин, това е съвсем ясен сигнал, че или Върховният касационен съд трябва да се намеси с тълкувателно решение, което да уеднакви практиката, или законодателят да коригира неясните си текстове, които отварят вратички за различно прилагане на закона. Най-малкото да запише, че процедурата се допуска само при изричното съгласие и на прокурора, и на пострадалите. Или че процедурата се прилага само за определени леки престъпления. Начини много.

Искане за тълкуване могат да направят както шефовете на ВКС и ВАС, така и главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.



Във ВКС са напълно наясно с проблема



Главният прокурор и министърът на правосъдието също не могат да твърдят, че не знаят какво се случва. И ако е ясно защо няма реакция от адвокатския съвет например, то няма логично обяснение защо никой от останалите не намира за нужно да сезира общото събрание на наказателната колегия на ВКС. Освен ако статуквото не е също толкова задоволително за съдебната система и министерството на правосъдието, колкото за подсъдимите и техните адвокати.