"Не ни замразявайте!", изплака миналата седмица премиерът Сергей Станишев пред ЕС чрез изданието "Юропиън войс" ("Европейски глас"). Щом го е ударил на молба, положението е сериозно. Както се очакваше, България няма да се промени до крайния срок 16 юни и Брюксел смята да я накаже със замразяване на фондовете. Остава да се уточни кои и колко.

Премиерът показва, че е безсилен да изпълни ултиматума за разобличаване на крадливите фирми, които са инструмент на организираната престъпност и корумпирания елит. Здравият разум предполага намесата на здрава ръка от ЕС. Затова Станишев вече залага не на разума, а на чувствата с надеждата да размекне сърцата на еврочиновниците. Той очаква, че



номерът ще мине, защото го е пробвал



През лятото на 2006 г., когато комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен пишеше третия си доклад за България, който трябваше да определи дали да бъде отложено приемането й за 2008 г. и дали да бъде съчетано с предпазни клаузи, Станишев го удари на драматизъм: "Не ни унижавайте!". Неговата хлипаща дипломация бе толкова необичайна, че Брюксел се стъписа: Дали не избързва с твърдите мерки? Ситуацията стана още по-вълнуваща, когато малко по-късно бившият вътрешен министър Румен Петков увери шефа на Еврокомисията Жозе Барозу, че държавата е готова всеки момент да удари "три големи престъпни групировки" (по думите на бившата министърка по европейските въпроси Меглена Кунева). За целта трябвало да влезе с достойнство в ЕС още на 1 януари 2007 г. "без предпазни клаузи". Щом стана пълноправен член (под продължаващо наблюдение), държавата отчете, че е ударила не три, а 330 престъпни групировки. Брюксел обаче остана недоволен, защото навярно уговорката е била за онези три с трибуквените имена, които са недосегаеми.



Безсилието на правителството



срещу тях е събрано в новия вопъл на Станишев към Брюксел "Не ни замразявайте!". Забравил вече призива си "Не ни унижавайте!", той прибягна до нов ход, за да удължи колкото може оцеляването на коалицията си. Евентуалната финансова санкция след 16 юни ще направи България екзотичен експонат в европейската хладилна витрина, за да служи за назидателен пример, че споразуменията трябва да се спазват, а парите да се харчат честно. Така замразяването ще се съчетае с унижаване.

Преките виновници, които и сега не са тайна, ще бъдат сочени с пръст в цяла Европа - регионалният министър Асен Гагаузов, довел до задънена улица европейските коридори през България, както и министърът на финансите Пламен Орешарски, чиято главна еврофункция напоследък е да замита скандалите в пътния фонд и други злоупотреби. Нищо добро не очаква и новоназначената вицепремиерка Меглена Плугчиева, на която Европа не даде дори сто дни като на Наполеон, преди да я докара до нейното Ватерло. Същата съдба ще сполети и новият министър на вътрешните работи Михаил Миков, чието посрамване ще се случи месец по-късно, на 16 юли, когато ще излезе вторият годишен доклад на ЕК за България след нейното присъединяване. В него ще пише как тя отново не е свършила съществена работа срещу организираната престъпност и "високата" корупция, т.е. двата елемента на мафията, която според Миков не съществува.

Станишев уверява Комисията на ЕС, че



заради десетина престъпни лица



не бивало да се наказва цялата държава. С което повдига логичния въпрос: А защо държавата не накаже поне едно от тези десетина лица? Отговорът може да бъде само един: защото са по-силни от нея. Причината също е една: те са над закона. Властта не може да прилага закона срещу онези, които закон не ги лови. Вместо тях тя ще отнесе гнева на Европа.

Насред лятото държавата рискува да изпадне в правителствена криза. Тройната коалиция може сама да се свали от власт, защото опозицията е по-безпомощна и от нея. Главните потърпевши ще бъдат депутатите, защото ще трябва да отложат ваканцията си, за да скърпят някакъв кабинет. Ако не успеят, мнозина от тях ще излязат в безсрочна ваканция, защото логичният резултат ще бъде разпускане на парламента и предсрочни избори. Публичната власт ще се отправи към поредното си преобразяване в името на по-голямата цел - запазването на скришната власт, която не се влияе от избори.

Що се отнася до избирателите, те ще бъдат приканени да изиграят фигуративната си електорална роля и да понесат пасивите от натикването на България в европейския фризер. Санкцията на Брюксел ще удължи мизерията му, без да спре неговото ограбване. Прав е Станишев, че замразяването на още средства ще доведе до "чувство на разочарование сред българските граждани".