Точно преди пет години 480 бойци чакаха да получат заповед да тръгнат към Ирак. През пролетта на 2003 г. в политическия живот на България беше много горещо. Словесните двубои бяха около това дали е правилно решението на правителството "Сакскобургготски" българската армия да се включи в разбиването на режима на Саддам Хюсеин в Ирак.

Директното предаване на бойните действия по телевизията по това време вече беше направило съпричастни българските зрители към тази офанзива.

Хората, естествено, бяха разделени - едни се радваха и коментираха, че САЩ е трябвало отдавна да нападнат България и да ни освободят от режима на Тодор Живков. Други мразеха американците и твърдяха, че са там само за да сложат ръка върху петролните залежи на иракския народ.

По това време БСП беше в опозиция и мразеше неистово "агресорите" от САЩ.

Червените не даваха и дума да се изрече за наши войски в Ирак. Бяха готови да опростят дълговете на Саддам - не вярваха и на твърденията на САЩ, че Ирак трупа химическо и биологическо оръжие.

НДСВ и ДПС обаче изпратиха първите ни 480 бойци в мисия, която беше оформена под знамето на многонационална коалиция. Няколко месеца нещата вървяха добре. Дойде обаче първата болка. На 27 декември същата година при атентат с камион-бомба загинаха пет български бойци. Почти всеки следващ контингент губеше по един или двама военнослужещи - при различни обстоятелства и причини.



Равносметката показва: 13 загинали и около 40 ранени



Българските бойци тръгнаха от поделението в Мусачево като химическа рота, пристигнаха в Кербала като охранителен батальон, след това поеха към Дивания, а от повече от две години изпълняваха задачи по охраната на бежанския лагер "Ашраф" на 70 км северно от Багдад. И тъй като иранците от кампа си тръгнаха, ние останахме без работа. Преди няколко дни правителството реши да предложи на парламента да гласува да останем в Ирак до края на тази година, но с нова задача - да охраняваме с една рота затвор "Кемп Кропър", който се намира близо до багдадското летище. В него преди години беше държан бившият иракски президент Саддам Хюсеин.

По данни на ООН близо 18 000 души се намират в затвори на многонационалните сили в Ирак - в двата основни затвора "Кемп Бука" в Южен Ирак и "Кемп Кропър".

Добре, че затворът "Абу Гариб", в който през 2004 г. избухна скандал с американски войници, третирали жестоко и унизително иракски затворници, през септември миналата година бе опразнен и върнат на иракските власти.

Това е обаче само хронологията на една изминала петилетка. Както обаче повеляваха лозунгите на БКП, да видим дали сме изпълнили и претворили тази петилетка в реални дела. Тоест какво реално спечели и загуби България от участието си в мисия "Ирак"?

Най-лесно е да се започне със загубите. Смъртта на 13 военнослужещи не е малко. И то при положение, че български военнослужещ не е загивал по време на реални бойни действия от края на Втората световна война - близо 60 години.

Средствата, които държавата ни е хвърлила в тази мисия, възлизат





най-малко на 80 млн. лева



Важно е да припомним, че това са ниски разходи, тъй като нашите подразделения никога не са били на самостоятелно командване и логистика през тези години в Ирак. Разходите по транспорта, спането и храненето са били на разноски на американската държава. Българското правителство осигуряваше командировъчни в размер средно по 80 долара на ден, дрехи, екипировка, боеприпаси и обучение.

През тези пет години в Ирак започна изграждане на нова държава - строяха се болници, училища, детски градини, трафопостове, мостове, инфраструктура и какво ли не. Българска фирма обаче не пожела да участва в проектите на американците за изграждане на новата държава.

През тези години се появи и парадоксът един наш посланик да изкара почти целия си мандат в България. През малкото време, когато отсядаше в хотел в "зелената зона" на Багдад, о.р. полк. Валери Рачев трупаше някаква информация за това, което се случва в Ирак. Запознати твърдят, че той вече е изготвил доклад от 400 стр., в който подробно дава идеи къде и с какво може да участват български фирми. Този доклад обаче явно е много секретен, тъй като правителството не иска да го публикува и родните фирми и производители да видят дали могат да участват в търговете.

А когато онези 480 момчета заминаваха за Ирак, управляващите обясняваха, че рано или късно ще осребрим участието си в тази война.

Засега на хоризонта е възможно да получим само част от парите от дълга на Ирак към България. Дори се появи и вариант изграждането на автомагистралите "Тракия" и "Марица" да бъде финансирано с пари от този дълг към България.

Лично премиерът Сергей Станишев каза, че чака парите да бъдат изплатени до края на месец юни. България и Ирак имат споразумение до средата на 2008 г. Багдад да преведе 360 млн. долара. Останалите 80% от 1.86 млрд. долара задължения бяха опростени.

Така това е единственото нещо, което реално може да разберем като материални изражение на петилетката, която бяхме в Ирак. Да не забравяме и огромната любов към България, която САЩ непрекъснато демонстрират.