Тече оспорвано надцакване за наградата "антикорупционер номер едно на републиката". Титлата си оспорват всички партии, но най-вече тези извън властта. Партийни активисти от всички бои четат под лупа вестниците от последните 20 години в търсене на афери, гешефти и всякакъв род вехти разкрития за корупция.

И ето че Иван Костов, който довчера бе смятан за символ на корупцията в България, изведнъж се присеща за сараите на ДПС отпреди шест години и сочи назидателно към Ахмед Доган. Ченгетата около Бойко Борисов обаче не му остават длъжни и цакат със злоупотреби за близо милиард в "Софийски имоти". В този момент се намесва НДСВ и с риск да си вкара страшен автогол надцаква с куп скандални заменки на военни имоти, от които държавата е загубила милиони. Ще признаете, че битката е повече от оспорвана.

Борбата срещу корупцията у нас



придобива вселенски мащаби



поне на думи, понеже осъдени досега няма. Аферите на Вальо Топлото са на път да се разсъхнат, Р. Овч. се оказа епистоларен мит, делата срещу шефа на "Булгартабак" Христо Лачев също заглъхнаха под дебелите папки на правосъдието.

Затова пък антикорупционната риторика е на път да се превърне в главния предизборен коз на започналата вече предизборна кампания. В тая тактика има електорален заряд. Петимният за възмездие народ е готов да се хвърли в обятията на всеки, който му обещае поне един министър в райе. А възмущението от раблезианския властови апетит на ДПС е достигнало такива стойности, че и най-малката хула срещу етническата партия може да предизвика обожанието на тълпите.

Класическите предизборни прийоми, които залагат на емоциите, все още носят полза въпреки установените стандарти в купуването на гласове. Търговията с вот си остава приоритет на по-богатите партии. Затова дребните формацийки от парламентарната опозиция ще търсят да заменят кесията с предизборен възторг. Въодушевлението, предизвикано от заканите срещу корумпираните политици, носи практически неизчислими електорални дивиденти. Откъдето произтича и тази почти истерична надпревара между институционалните поборници срещу злоупотребата с власт.

Макар и да е мотивирана от съвсем



користни политически цели,



тази нова мода е от обществена полза. Може пък по-скандалните далавери да си пробият път до съда, кой знае. Нищо чудно в битката за сърцата на избирателите да изгори някой треторазряден партиен активист, шеф на политическа фондация или просто дребна риба в обръча от фирми. Все ще е нещо. И макар вярната ми интуиция отсега да нашепва, че пламенните лозунги ще са до изборите, у мен се прокрадва слаба надежда. И тя се крепи на следния убедителен аргумент. Стремежът на българската политическа каста да се задържи още някое време на политическата сцена, без значение дали под формата на управляващи или опозиция, е толкова могъщ, неудържим и страстен, че граничи с изстъплението. А изстъплението нерядко ражда подвизи. Способно е на безразсъден героизъм.

Затова нека поощрим тази здравословна битка на нашите активни борци срещу корупцията. Техният порок може да се превърне в тяхно изкупление. Та нали и операция "Чисти ръце" срещу италианската мафия се заражда от неистовото желание на новия политически елит да смени стария. И макар тази "почтеност" да е и политически мотивирана, пораженията върху мафията са факт.

В резултат на



ожесточената предизборна борба



ще се засили неимоверно натискът върху съдебната система и контролните органи. Пред риска да бъдат радикално реформирани, те ще се видят принудени да заработят по-активно. А резултатът от тази дейност, насочена срещу високите етажи на властта, може да е само положителен.

Ще трябва да преглътнем досадния недостатък, че байрака на антикорупционната кампания развяват някои съмнителни личности. След като за двайсет години в България не се намериха други форми на организирана съпротива срещу мафията, не ни остава нищо друго, освен да се примирим с парламентарната опозиция. Тя има висока институционална трибуна за разгласяване на фактите, както и запазено място в медиите. Все предимства, с които не разполагат неправителствените общности.

Добре е да отпуснем на гласовитите антимафиоти в парламента малък кредит на доверие, но с ясното съзнание, че зад смелите прокламации срещу корупцията и организираната престъпност се крие предизборен умисъл. И с едно наум, че когато имаха властта, делата им бяха в разрез с думите. Както казваше навремето Костов по адрес на тогавашната опозиция: "Вие сте против всяка далавера, в която не участвате!".