Визитка

Зинаида Златанова е родена в София. Завършила е право в СУ. Работила е като началник отдел "Европейска интеграция" в МОСВ и директор на дирекция "Европейска интеграция" в МС. Ръководи Представителството на ЕК в България от началото на 2008 г.



- Г-жо Златанова, подобри ли се диалогът на Еврокомисията с българските институции през последния месец?

- От поддържането на диалог с добро качество имат интерес и двете страни. Смятам, че както в Брюксел, така и в София това е ясно. Европейската комисия е в постоянен контакт с българските институции и това се отнася не само за последния месец. Отбелязвам това, защото е важно да се знае, че много от важните реформи в страната през последните години се случиха в резултат на уеднаквяване на националните правила с тези на ЕС. Мога да ви уверя, че ЕК прави всичко възможно да бъде подпомогната страната в усилията й да бъде един успешен член на ЕС.

- Дори и с цената на строги мерки като предупреждения и изключване от системите за усвояване на средства ли?

- България досега не е изключена от нито една система за усвояване на средства - нито от предприсъединителните, нито от структурните фондове. ЕК е задължена най-вече да запазва финансовия интерес на общността. За да изпълни това свое задължение коректно, тя не прави компромиси. Не ми се иска еднаквото прилагане на правилата спрямо България и другите държави-членки да бъде възприемано като преднамерена строгост от страна на ЕК. Или дори като строгост. Това е просто прилагане на процедури и правила. Истината е, че всички държави са задължени да ги прилагат еднакво. И не ми се ще събитията в България да се разглеждат като уникално явление, към което трябва да бъде подхождано или с повече строгост, или с някакъв вид компромис.

- 16 юни е срокът, след който ЕК трябва да реши дали е доволна от подобрените механизми за контрол и комуникация, за да отблокира парите по предприсъединителните програми. Какви са разумните граници на компромиса, който комисията може да направи?

- Вижте, когато става дума за харчене на пари на европейските данъкоплатци, този въпрос изобщо не би трябвало да се поставя. Правилата са еднакви за всички субекти, които получават достъп до европейско финансиране. Спазването на правилата на Общността е част от задълженията, произтичащи от членството в ЕС, а част от задълженията на Комисията е със спазването на правилата да не се правят компромиси.

- Какви са възможните варианти, които стоят пред страната след 16 юни - даване на нова отстрочка, частично отблокиране на пари или изцяло?

- Знаете ли, наскоро моя колежка, доцент по икономика, каза по този повод нещо, което ще си позволя да цитирам дословно: "Както в живота, така и в европейската интеграция не винаги става дума за пари". Струва ми се, че в цитирането на цифрите ни убягва главното - смисълът. Средствата са израз на солидарността в Европейския съюз. Според мен важното в случая е дали и как България ще гарантира добро управление и контрол при изразходването на средствата от ЕС. Различните проверки и разследвания, които се водят - за средствата от ФАР, за парите за селско стопанство и във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", са на различен етап. Затова сега наистина е трудно да се предвиди до какви решения ще се стигне. Като цяло комисията очаква да види гаранции за елиминирането на установените слабости при надзора и при разследването на нередностите на различни нива.

- Какви очаквания има ЕК за подобряване на работата в пътния фонд. На практика на 16 юни той ще бъде със същия статут и кадрови състав?

- Очакванията на комисията бяха ясно формулирани: очакваме България да предложи система, която да гарантира, че средствата от ЕС се инвестират разумно, в съответствие с добрите финансови принципи. Има нужда да се подобрят процедурите за възлагане на обществени поръчки и за управление на проектите. Разчитаме българското правителство да прецени каква система би била най-ефективна в местните условия, така че да се преодолеят проблемите, възникнали във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", и които биха могли да имат отражение по-нататък при управлението на средствата по кохезионния и структурните фондове. Комисията ще се нуждае от гаранции, че предложените мерки се прилагат успешно и едва тогава финансирането ще бъде освободено. В момента не можем да преценим в какви срокове това ще се случи.

- Достатъчно ли е фондът само да мине под шапката на МС, или са нужни дълбоки структурни и кадрови промени, за да се преодолеят съмненията за съществуващи корупционни схеми във фонда?

- Това как България управлява средства по структурните фондове, а и от своя национален бюджет - знаете, че голяма част от средствата, които фонд "Републиканска пътна инфраструктура" управлява, са пари само на българските данъкоплатци - е въпрос, който трябва да реши българското правителство. ЕК никога не се е намесвала в решения на български институции. Но отново искам да подчертая, че най-важното е да има работеща система. И тя да работи така, че да не допуска слабости и пропуски.

- Достатъчно ли е назначаването на един германски експерт, за да подава той информация към ЕК за работата на пътния фонд?

- Много пъти в процеса на присъединяване към ЕС България се е обръщала към чужди експерти. Това не е уникален случай. Така че, ако това е решение на правителството, комисията ще наблюдава как точно то ще работи.

- Доколко сериозно е изоставането по САПАРД?

- В рамките на САПАРД Европейската комисия прекрати плащанията само по мярка "Подобряване на производството и маркетинга на земеделски и рибни продукти". Тази мярка обхваща около 29% от общото финансиране по САПАРД, което е 444, 7 милиона евро. Според финансовия план, който е в сила, остава комисията да изплати 40,3 милиона евро по тази мярка.

- Комисията вече поряза оптимистичните очаквания на шефа на фонд "Земеделие" Тадаръков, че скоро ще пусне парите. Имате ли информация дали одитът е бил достатъчно положителен, за да се случи това?

- По програма САПАРД проверките все още не са приключили. Когато това стане, комисията ще подготви заключение и ще го представи.

- ЕК трябва вече да е получила т.нар. "Черен списък" с фирми, които са злоупотребили и влизат в системата за ранно предупреждение? Изтече информация, че в него фигурират основно "дребни риби". Може ли комисията да добавя по свое усмотрение фирми, които отсъстват от списъка, изпратен от България - като свързаните с Людмил Стойков например?

- Искам да направя една обща уговорка - знаете, че не коментираме конкретни случаи. Що се отнася до системата за ранно предупреждение, тя е част от системата за финансово управление на средствата от ЕС, залегнала във финансовия регламент на ЕС, който е базов документ. Идеята на тази система е да предпазва финансовия интерес на общността от лица, които със своето професионално поведение по някакъв начин са го застрашили.

- В междинния си доклад ЕК посочи като най-сериозни проблеми корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Има ли според Брюксел напредък в борбата с тези две явления?

- Ако въпросът се отнася до заключенията в предстоящия доклад, няма да мога да ви отговоря, тъй като той не е готов. На експертно ниво все още се проучва направеното по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията на високите нива, които в междинния доклад през февруари действително бяха посочени като области, където трябва изрично да се вложат повече и по-категорични усилия. Искам да отбележа, че оценката ще засяга целия период от средата на 2007 г. досега.

- Докладът през юли едва ли има за цел да успокои българските власти. Но би ли могъл с тона си да взриви мира в управляващата тройна коалиция. Ще се вземат ли предвид и аргументите за запазване на политическата стабилност в България, отправени и от премиера Станишев?

- Не бих искала да обсъждаме нещата по спекулативен начин. Комисията пише докладите си максимално обективно и справедливо и не претегля оценките си съобразно фактори, които нито могат да се предвидят, нито да се измерят. В крайна сметка Механизмът за сътрудничество и контрол, предложен при присъединяването на България и Румъния, беше замислен като инструмент за поддържане темпото на реформите в определени области, а не като средство за въздействие върху политическата стабилност в страната.

- Има ли вариант България да получи по-високи компенсации за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"?

- Европейската комисия води разговори на техническо равнище с български представители за АЕЦ "Козлодуй". Тези контакти се осъществяват, за да се види дали исканията на българската страна са оправдани или не. При всяко положение решение за увеличаване на компенсациите може да влезе в сила, след като бъде одобрено от Европейската комисия, от Европейския парламент и от Съвета на ЕС. Тук отново ми се иска да погледнем по-широката картина. Енергетиката и промените в климата са на върха на дневния ред в Европа в момента. Това е глобален въпрос, по който ЕК показва отговорно лидерство чрез инициативи като предложения през януари пакет от мерки за борба с изменението на климата и насърчаване на възобновяемата енергия.

- Доколко драматично е забавянето с телефон 112?

- Като оставим настрана чисто административната страна на въпроса, в крайна сметка става дума за една възможност за реакция в критични ситуации, на която всички граждани на ЕС - включително българските - би трябвало да могат да разчитат. Преди няколко дни комисарят за информационното общество г-жа Рединг посочи България като единствената държава-член на ЕС, в която телефон 112 не функционира според изискванията. По този повод вече е изпратено второ предупредително писмо и българските власти знаят, че за да не се стигне до съд, е необходимо колкото може по-скоро услугата да стане достъпна на територията на цялата страна.