Забелязали ли сте, че през последните 18 години, когато във властта започнат междуличностни войни, атаките никога не са директни, а се насочват към най-близкото обкръжение на съответната мишена. Към роднините, към личните му приятели или неговите икономически съдружници. Най-често атаките обаче са насочени към съветниците на съответното високопоставено лице. И обикновено тези атаки са успешни. След такива атаки са падали правителства, проваляли са се президенти, от обществената сцена са били заличавани рейтингови политици.

Нещо повече - има съветници, които ще останат в историята, за разлика от хората и институциите, на които е трябвало да помагат.

Изстрелите на президента Георги Първанов срещу премиера Сергей Станишев и неговите съветници, както и очакваните и започнали вече контраатаки по посока хората около държавния глава са само поредната порция доказателства,



че съветническият синдром



може да докара проблем на всеки. Примери в тази посока има много. Най-емблематична бе историята на бившия премиер Филип Димитров, чието правителство през 1992 г. си отиде с помощта на скандал около двама от съветниците му - Константин Мишев и Алекс Алексиев. Дори и при сегашното си деклариране, че напуска политиката завинаги, Димитров не пропусна да отбележи този факт и за пореден път да отрече, че съветниците му са били обвързани с някакви оръжейни афери по онова време. Както и да отбележи, че съветник на тогавашния президент Желю Желев - Здравко Попов, всъщност е бил набъркан в такива.

Скандалите около съветниците изиграха роля тогава и за падането на правителството, и за т.нар. Боянски ливади. Всъщност около онова правителство и онази президентска институция не липсваха и още съветнически скандали и обикновени каши. Спомнете си Георги Боздуганов, спомнете си Пиер Табаков, ген. Стоян Андреев, ядрения физик Михаил Иванов...

Скандали около съветници бяха ако не в основата, то един от централните елементи на атаката и свалянето и на Жан Виденов и неговото правителство. Така двама от тях -Красимир Николов й Владимир Жеглов, бяха набъркани около проблемите на "Плама". Медийната му съветничка Невена Гюрова пък разпали разрива между Виденов и Андрей Луканов. А останалите просто бяха наречени кръга "Орион".

И Костов, и правителството му си патиха от скандали около съветниците. И когато в колата на имиджмейкърът му Михаил Михайлов беше открита карта на нещатен сътрудник на специалните служби, и покрай историите с бившия зам. промишлен министър Марин Маринов, който отиде за кратко съветник. Както и покрай бившия футболист Веселин Балевски, който съветваше Костов по физкултурните въпроси, но



в същото време държеше валутни магазини



Петър Стоянов се опита да се опази от този синдром, като се обгради само с чужденци съветници - Стив Ханке, Джефри Сакс, та дори и със сина на Симеон II - княз Кирил Преславски. Но и той не успя. Дори някои от българските му съветници се изпокараха за негова сметка. Като например външнополитическият му секретар Владимир Филипов и шефът на канцеларията му Илия Лазаров. А като краен резултат накрая и съветниците изядоха главата на Стоянов, като го посъветваха да размаха доклад на НСС срещу Бонев и така той загуби изборите за втори мандат.

И явните, и тайнствените съветници проядоха управлението на Симеон Сакскобургготски. Част от тях бяха някакви неясни и дори странни чужденци, други - не по-малко тайнствени български емигранти, а трети го играеха нещатни премиерски шушу-мушу.

Имаше доста шумотевица и около Ник Маринов, около Ради Найденов, Александър Чирков, Бриго Аспарухов...

Така или иначе обаче и при Сакскобургготски се видя, че човек на такъв пост поставя около себе си, а и на възлови постове възможно най-близки и най-вече верни хора. Като бодигарда Бойко Борисов, който стана изведнъж цял главен секретар на МВР.

Изключение не направиха



нито президентът Първанов, нито премиерът Станишев



Трусовете около съветниците са закономерни, тъй като статутът на тези хора е повече от неясен. Те не са държавни служители, не се подчиняват на правилата за администрацията, обичайно са на трудови или граждански договори, длъжностните им характеристики са обикновено пълно табу. Но имат огромни правомощия - могат да влияят на хората, които съветват, да предлагат решения, които често се приемат, да кадруват. Най-тежкото, което може да им се случи, е да бъдат освободени. Друга отговорност не носят.

Историята в последния президентско-премиерски скандал обаче е повече от показателна. Първанов индиректно сравни Станишев с други премиери, след като публично припомни "лошия спомен" от управлението на "един друг премиер, който загуби много именно защото разчиташе единствено на съветниците си". Президентът продължи и с изявленията, че "намира за сериозна политическа грешка на министър-председателя назначаването на негови съветници в бордове на предприятия", както и че е "лошо, когато съветниците подменят легитимните механизми за формиране на политиката и реализацията на управлението". Той не свърши и дотук - "лошо е, когато се разчита на група хора, чиято единствена цел е да докажат, че си много велик и че има много врагове около теб, които едва ли не те заплашват с политическо убийство". Според Първанов тази практика била известна от средните векове и "целта била да се капсулира съответният лидер" и "така той е по-лесно манипулируем".

Дори и само бегъл поглед върху тези думи на президента е достатъчен да се усети колко остри всъщност са те. И потвърждаващи тезата, че е тактически по-добре



да не нападаш мишената, а нейния близък кръг от



съветници. На пръв поглед думите на Първанов звучат направо в целта. Като се има предвид, че половината от известните съветници на Станишев наистина влязоха в бордове на държавни фирми или системи - един в здравната каса, втори в "Информационно обслужване", трети в "Булгаргаз", четвърти в голф сдружение, пети в "Мини Марица-изток". Всеки би се попитал какво прави премиерски съветник в мини или пък в "Булгаргаз", дали те имат ценз и образование, само за добавка към заплатите си ли са там, някаква особена благодарност ли е и т.н.

Или иначе казано, президентският удар е наистина много, много силен.

Така той, без уж нищо да казва и без да споменава имена, пуска червейчето на съмнението и "слага премиера на съветническата шейна".

В същото време обаче държавният глава хвърля



бумеранг, чието връщане не очаква



И си вкарва нещо като автогол. Поне по няколко причини. Макар той да вади тезата, че няма президентски съветници по бордове на фирми, то участието на държавния глава именно чрез такива хора е повече от впечатляващо. Няма човек в държавата, който да е пратил повече свои хора на ключови места.

Нека видим само на какви ключови постове или позиции са бивши съветници или секретари на президента - външен министър, главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, министър на здравеопазването, поне двама конституционни съдии, шеф на ДАНС, началник на премиерския кабинет, председател на парламентарния Съвет по законодателството, зам. правосъден министър, посланици в Сърбия, Македония, Швейцария, Норвегия, Холандия... Няма човек в държавата, който да пробил във всички властови ниши с толкова много хора. Затова и Първанов ще си има също проблем със съветническата тема. Обясненията, че той по никакъв начин не е могъл да влияе върху назначенията на съответните хора, ще изглеждат единствено забавни.

Проблемът може да се реши много лесно - с въвеждане на пълна прозрачност - кои са съветниците, за какво и кого съветват, срещу какви пари, каква е тяхната отговорност, какви са длъжностните им характеристики и правилата, по която работят. И като са съветници, да са съветници - а не бордоваци.

Иначе те винаги ще се оказват ахилесовата пета на властта.