Отведнъж идеята за сваляне на ДДС доби мнозина и буйни привърженици. Народняшката опозиция опита един добре обмислен парламентарен преврат срещу най-обилния приходоизточник на хазната. Казват, само два гласа не стигнали да свалят ДДС с 2%. Ако зад заверата стои повече от рекламна стратегия, значи законодателите се доближават до идеята да преразгледат и най-свидният за хранилката им данък. Не че липсват



идеи за намаляване на ДДС,



напротив, от първия ден след като се въведе универсалното оборотно облагане, та до днес всяка стачка и протест се съпровождат с искане за облекчен ДДС върху продукта на протестиращата индустрия. Само че всеки протестант си представя това облекчение твърде селективно: неговите продукти да се облагат по-малко, а останалите да пълнят хазната в същия размер. За пореден път чухме старата идея от новия земеделски министър. Той агитира за ниска ДДС-ставка за храните. Преди него лидери на шофьорското неподчинение искаха да свалят ДДС за горивата. Всички подобни свалячи на данъка пет пари не дават за логиката на финансите. В идеите им прозира похотливо



ухажване на набелязания електорат



Наистина няма нищо по-примамливо за работещите в един бранш от обещанието да им подарят тяхна собствена облекчена ставка по ДДС. Това е далеч по-прелъстително, отколкото да обещаеш субсидия. Защото субсидията е еднократно, обикновено ограничено по размер дарение. Дори постоянните субсидии, които се плащат ежегодно, имат ефект за еднократна консумация: веднъж обявени, те се калкулират в цената на продукта, намаляват пропорционално разхода на всички производители и изменят нивото на цените, на които продават субсидирания продукт. С това субсидията изчерпва полезното си действие. Друга работа е облекчената ставка на ДДС. Тя е мощно конкурентно предимство за отрасъла, ефектът й расте с нарастване на обема на производството. Само че от гледна точка на цялата икономика



диференцираният ДДС е вреден,



защото трайно изкривява пазарните цени. И това е комай единственото му въздействие. Е, примамливо звучи сонетът "най-нужните" стоки, например храната, лекарствата и пр., да са някак си по-евтини. Ниските цени подхранват илюзията, че желаните стоки стават по-достъпни. Това не е вярно: еднакво недостъпни остават, само мащабът (но за жалост и структурата) на цените се променят. Защото трудът също си има цена. Когато цените се качват, растат неизбежно и заплатите, което не е непременно "добро", т.е. не е гаранция, че нараства и потреблението. Обратно, когато за сметка на понижаване на данъка стоките поевтиняват, ръстът на заплатите се задържа и в крайна сметка, след известно време, потреблението пак се балансира на нивото, което нацията може да си позволи (и да си произведе). Обаче структурата на цените е вече изкривена. Стоките с облекчено облагане са станали по-достъпни и съответно се потребяват повече. Стимулира се здравото хранене и наливане с бира за сметка на останалите потребности, които се тарифят с пълна данъчна ставка, например жилища, обзавеждане, облекло. Кому е нужна изродена структура на производство и потребление, нима идеалът ни е нация, живуща в скромни мърляви жилища, но субсидирана да се понатъпче по-обилно? Единствено смислена фискална политика, ограничаваща преразпределението и пилеенето на доход през хазната, е



по-нисък ДДС с единна ставка,



защото по-ниският данък ще остави по-голяма част от дохода в джоба на потребителя (Крайният платец на всички оборотни данъци). Лесно е да си представим и другите логични предимства на по-ниското, но еднакво облагане. То подобрява общата конкурентоспособност, намалява ползите за мошеника, а оттам обхвата и вредата на популярните данъчните измами с ДДС, в частност спира износа на доход чрез ДДС-измами (точи се от страни с високо ДДС към такива с ниски ставки или свободни от оборотен данък). Обратно - диференцираната ставка открива огромни възможности за измама. Достатъчно е стока от непривилегирован вид да се представи за привилегирована, например вино да се продава за гроздов сок, за да се получи двоен ефект: винарят не само няма да внася доход в хазната, дори ще черпи от общата каса доход, като тегли данъчен кредит. И още нещо много важно:



рязкото сваляне на ДДС е опасно



за разлика от бързото снижение на преките данъци. Много глупаво е да се свали ДДС от 20% на 15%, защото хазната ще блокира: в първите месеци всички регистрирани ще излязат на възстановяване, приходи няма да има, а ще трябва да се връщат обратно пари от резерва на хазната. Това дори инфлационен шок може да предизвика. Разумно е ДДС да се понижава плавно, най-добре на стъпки по 1% през 6 месеца. Така по-точно ще може да се прецени докъде може да се слезе. Оптималното ниво на косвено облагане е онова, където достигаме максимален облагаем оборот при зададени държавни разходи. На какво ниво ще стигнем оптимума никой днес не може да изчисли, само си гадаем.