|
Българите обичаме да се хвалим, че сме имали една от най-демократичните за времето си конституции - Търновската. Въпреки че тя много рядко е успявала да заработи според духа и буквата си. И все забравяме да се запитаме, дали пък друга, не толкова напредничава конституция, нямаше да е по-подходяща за младата българска държава.
При социализма България имаше и социално изразено трудово законодателство. До голяма степен то се е запазило и досега. Но днес богатият капиталистически свят познава и по-социални законодателства. Какъв е пътят ни? Дали социалността на трудовата ни конституция няма да остане такава само на книга подобно на Търновската, ако е прекалено неадекватна на днешните условия?
С такива пропедевтични питания е редно да подходим към очакванията за поредния - колко ли решителен ще е? - "завой надясно" в трудовия кодекс след последните му изменения от точно преди година. За първи път 4 крупни работодателски организации - БСК, БТПП, БИБА и Съюзът на работодателите, обединиха идеите си в общ проект за изменение на КТ и го представиха на правителството. Ето как изглеждат по-важните им предложения, които за удобство сме разделили по групи. Собственият ни коментар, който съпътства представянето им, цели не толкова да даде оценка на предложените промени, колкото да ги направи по-ясни.
-------------------
Трудовите договори
Работодателите отдавна твърдят и то не без основания, че сегашният Кодекс на труда е писан през погледа на наемника, че той не регулира безпристрастно отношенията между две равноправни договарящи се страни. Синдикатите пък смятат, че работникът е слабата страна в трудовото правоотношение и затова се нуждае от закрила. Те също имат известно право. Философията на действащия трудов кодекс обаче не е договорна и това го прави прекалено хибриден и компромисен. Затова всяко искане за неутралност между договарящите се в трудовото правоотношение страни изглежда като Дикенсово посегателство над работника.
Четирите работодателски организации предлагат да се премахнат ограниченията за последващ трудов договор. Това означава да отпадне единият от гвоздеите на промените в КТ миналата година - силното ограничаване на верижните срочни договори. Хората на капитала предлагат следната семпла формулировка: "При последващ срочен трудов договор в него задължително се посочва обективната причина за неговото сключване." В замяна те предлагат текст, зает от европейската препоръка по срочните договори - че те не могат да съдържат по-неблагоприятни клаузи за работника или служителя от тези в безсрочния договор.
Аргументите за всичко това са, че фирмите трябвало да имат възможност бързо да се освобождаваме от излишна работна ръка в условията на преход към пазарна икономика и валутен борд. Сегашният режим на прекратяване на срочните договори бил много муден и енергоемък - искало се съгласуване, предизвестия, подбор и пр. Масово съдебни спорове отнемали времето на работодателя. Нерядко съдът връщал на работа съкратения. И въпреки финансовите затруднения на фирмата, довели до тези съкращения, работодателят трябвало да плаща не само заплатата му, но и осигуровките към нея и то под страх от наказателна отговорност.
Има резон в това работодателят бързо и без допълнителни затруднения да може да се освобождава от излишна работна ръка. Но защо за целта трябва да се практикуват безкрайни срочни договори? Нека просто разтурянето на безсрочния договор да бъде по-лесно. Наистина, работодателите имат и такова предложение и то е достатъчно за бързото освобождаване от излишни работници. Към сегашните 6 случая, при които работодателят може да прекрати без предизвестие трудовия договор, да се добави още един - "при влошено финансово състояние на работодателя".
От тази философия изглежда логично и друго искане - да се дават не минимум 4, а минимум 2 заплати при прекратяване на договора по инициатива на работодателя и със съгласието на работника.
Много авангардно обаче е друго предложение, което, ако се приеме, може да изключи от практиката цялата уредба на КТ по прекратяването на трудовото правоотношение. Работодателите предлагат в самия трудов договор да се записват условията, при които той може да бъде прекратен. Така щели да се избегнат всички сегашни проблеми около масовите липси на писмени трудови договори и тяхното прекратяване, както и масовата практика да се сключват непрекъснато срочни договори заради трудното прекратяване на безсрочните.
Едва ли е приемлива и отмяната на текст, който е в сърцето на философията на КТ - че предоставянето на работна сила се оформя само като трудов договор. Така се целеше да се избегне масовото наемане по т.нар. граждански договори. Затова в кодекса бе дадено и право на Главната инспекция по труда със свое постановление да обявява наличие на трудови правоотношения там, където де факто установи такива и да изисква от работодателя сключване на трудови договори с работниците си. Тъкмо това правомощие на инспекцията работодателските организации искат да отпадне. Мотивите на авторите обаче са доста неубедителни - правомощието било "излишна административна намеса на инспекцията по труда в отношенията между две суверенни страни".
Колективните трудови договори
Според сегашните норми проект за колективен трудов договор (КТД) се изготвя само от синдикалната организация в предприятието. Работодателите, напълно основателно, искат и те да имат правото да готвят такива проекти.
Те предлагат да отпадне и една доста оспорвана още при приемането й миналата година клауза в КТ. Това е правомощието на социалния министър да налага върху цели отрасли и браншове КТД, когато те са договорени с представителните организации на работодателите и работниците там. Не може отделен собственик или наемник, ако не е съгласен, да е подвластен на такъв договор, въпреки че неговите организации са го сключили, роптаят 4-ите работодателски съюза.
С промените в КТ от 2001-а на фирмите се налага да дават "своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на КТД". Работодателите искат равнопоставено със синдикатите взаимно да си предоставят просто "необходимата информация, която е от значение за постигане на съгласие". Ако действащата формулировка може да се приеме най-малкото за странна, то предложената е доста мъглява и дори безсмислена.
В сегашния КТ има и по-странно нещо - индивидуалното право на работника или служителя лично да получава своевременно информация за икономическото състояние на фирмата. Което е повече от абсурдно. Ако това право действително бъде упражнявано, то включва например периодични подробни извлечения за печалбите и договорите за всеки работник.
Поправките предвиждат да отпадне автоматичното удължаване поне с 1 г. на КТД при нов собственик, арендатор, наемател или концесионер на предприятието. Наистина, така новият работодател няма да поема задълженията на стария. Но, от една страна, наследството КТД е един вид част от активите или пасивите на предприятието и новият собственик или наемател трябва да ги е имал предвид и е следвало да ги "изтъргува" преди сделката за предприятието. От друга страна обаче, тъкмо наследството на КТД може да възпрепятства сключването на подобни сделки, явявайки се извъникономическа пречка.
Работодателите обаче не спират до тук. Те искат не само КТД да не важи при смяна в собствеността и предмета на работа, но и заварените правоотношения също да отпаднат. Новият собственик щял сам да преценява дали и кои трудови правоотношения да важат и при него.
Уволненията
Работодателите настояват да отпадне задължението им при масови уволнения да дават предварителна информация за тях на синдикатите и да обясняват защо правят съкращения.
Проектът за изменение на КТ предлага по-прецизен текст за дисциплинарните наказания при неизпълнение на трудовите задължения. Работодателите искат това да се дефинира като неизпълнение на договорните отношения, а не архаично като сега - като нарушение на трудовата дисциплина. По същия начин дисциплинарното уволнение се заменя просто с прекратяване на трудовия договор заради неговото неизпълнение. Наистина, работодателят не може да има задължението да превъзпитава чрез дисциплинарно наказание работника. Авторите на проекта обаче явно не са много последователни, защото оставят да действа уредбата за връчването на заповед за дисциплинарно наказание и дори добавят текст, според който, ако не бъде открит, за да му бъде връчена заповедта или това не стане с препоръчано писмо, то дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на изпращането на писмото. Така щели да се избегнат укриванията на работниците с цел да се проточи уволнението.
Въпреки че изглежда прекалено радикално, повече от разумно от гледна точка на договорната философия е и предложението да отпадне възстановяването на работа от съда при незаконно уволнение. 4-те съюза смятат, че е достатъчно обезщетението, което се полага за незаконно уволнение и което те са съгласни да се запази - пълна заплата за времето, за което работникът е останал без работа, но не повече от 6 месеца.
Според сегашния КТ работодателят продължава да плаща пълно обезщетение за времето, през което работникът се е върнал - по-точно, е бил върнат от съда - на работа, но не е бил допуснат да я изпълнява. Наистина, на мястото на незаконно уволнения вече има нов работник, появяват се конфликти, пък и едва ли някой би поискал да продължи да работи във враждебна среда. Все пак едва ли за това, че е уволнил някого незаконно, работодателят може да мине само с няколко заплати и толкоз.
Имуществената отговорност
Предлага се да отпадне имуществената отговорност на работодателя за трудови злополуки, за които, според авторите на проектопоправките, работодателят няма вина. Касае се за формулировката в КТ за злополука, причинена от "непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието". Непреодолима сила могат да са всякакви природни бедствия и катаклизми, сполетели работниците на работната площадка. Срещу тях наистина работодателят не може да създаде преграда, за да бъде виновен за последствията. Ако например машината му не е обезопасена и в резултат на това работник се осакати, работодателят носи отговорност - има си технически изисквания за машините, има си норми за безопасни условия на труд, и тези, които не ги осигуряват, са хем санкционирани, хем плащат обезщетения за увреждания. Но какво може да се направи срещу земетресение, ураган, наводнение и пр.? Може би е по-добре да се помисли за някакво задължение за застраховане срещу непреодолими сили, с които да се обезщетяват пострадалите работници.
4-те съюза искат да отпадне и ограничението за вреда, когато тя е причинена по небрежност от работника и за която той отговаря с до една своя заплата, а наемникът-ръководител - до 3. Наемниците трябва да плащат целия размер на щетата, убедени са работодателските централи. Сега работникът бил практически ненаказуем. Тази поправка едва ли трябва да бъде приета. Най-малкото защото предприемачът затова е предприемач - да поема риска да има небрежни работници.
Социалните ангажименти на фирмите
Справедливо е искането да отпаднат текстове, приети в КТ през 1992 г, които очевидно са неадекватни като адресат на задължението. С тях работодателят се задължава да плаща половин заплата за работниците си, които не са се явили на работа при природни бедствия. Още по-странно е, че фирмите са длъжни да дават цяла заплата на работниците си, които са взели участие в спасителни работи при природни или обществени бедствия. Разбира се, че това не може да бъде задължение на един предприемач. Ако някой трябва да плаща, това е държавата. Или пък трудът да си остане за сметка на гражданския дълг на работника.
Плачат за отмяна и безумните задължения за извънредни плащания за работници с продължителен стаж. Сега обезщетение от 2 брутни заплати се полага на работник, който прекратява трудовото си правоотношение при работодател, за който е работил поне 5 години. 2 заплати се полагат и на наемник, който излиза в пенсия. Ако пък той се е трудил в последните 10 г. при един и същи работодател, при пенсиониране той му дължи 6 заплати! С какво е длъжна дадена фирма на някой за това, че той се пенсионира? Ако работникът е бил толкова ценен, нищо не пречи работодателят да го награди, ако ще и с 20 заплати. Ако ще, обаче. Иначе държавата може, и е редно, да дава екстра заплати на военните и държавните служители при пенсиониране. Но това са бонуси, които се знаят още при постъпване на работа и се явяват една от примамките за този вид кариера.
При частника пък нищо не пречи в трудовия договор да се запише клауза за обезщетение при пенсиониране. Ако някой наистина е много добър специалист, защо да не си поиска в договора не само 6 заплати накуп, ами и къща, и кола, и университетски такси за децата. Както бе поискал един шеф на голямо предприятие, само дето то бе държавно.
Авторите на проектопоправките искат да отпаднат и редица норми, свързани със социалните грижи, които полага работодателят за работниците си - например столове за хранене, организирана почивка, настаняване на деца в детски градини и пр. Нормално е всички те да отпаднат. И без това повечето от тях са с пожелателен характер.
Предлагат се и по-ниски гарантирани ставки на заплащането за допълнителен и извънреден труд, както и за работа по време на официални празници. Аргументът е, че това е твърде скъпо за нашите условия. При нощния труд обаче авторите на проекта са прехвърлили мярката. Те искат да отпаднат минималните увеличения за нощен труд, които се определят с акт на правителството, като все пак се запази положението, че работата нощем се плаща с увеличение. Това на практика е цинизъм. Защото при положение, че няма да има гарантиран праг, увеличението може да е и с 1 ст.
Крайно дясно изглежда и предложението към 6-те случая в КТ, при които по изключение се допуска извънреден труд, да се добави и 7-о - "по разпореждане на работодателя при технологична или пазарна необходимост". Това се мотивира с необходимостта от бърза реакция за удовлетворяване на клиента. На практика обаче тази формулировка включва всичко възможно и де факто се суспендира самата забрана за извънреден труд, за който се допускат само посочени изключения.
Отпуските
Полагащите се минимум 5 дни допълнително към годишния платен отпуск заради работа при вредни за здравето условия да бъдат отменени, искат 4-те работодателски съюза. Мотивът им е повече от хитър - по европейските изисквания било недопустимо да се работи при такива условия. Явно Хегел е бил прав - всичко разумно е действително.
Да се намалят от 5 на 3 допълнителните дни отпуск за ненормирано работно време, да отпадат допълнителните 2 дни платен годишен отпуск за майки с 2 деца и 4 дни за майки с 3 и повече деца, искат още работодателите. Първото е въпрос на количествени спорове, второто е проблем на държавата - ако иска да подпомага майките, сама да плаща за това.
Синдикалните привилегии
Да отпадне задължението на работодателите да предоставят за безвъзмездно ползване свои движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия на синдикатите за изпълнение на функциите им. Това изглежда справедливо - синдикалната организация е на нейните членове и те сами трябва да се грижат за условията си на синдикалната работа. Работодателите изнамират и още по-хитър аргумент. Работниците, казват авторите на поправките, имат изрично право според КТ да се сдружават в синдикати, независимо от нежеланието на работодателя. Защо тогава фирмата да е длъжна да ги издържа? И не хвърля ли това съмнения за независимостта на синдикалната работа?
Друга привилегия на синдикалистите, която е тежест на работодателите, е полагащият се платен отпуск от минимум 25 часа годишно, т.е. от 3 работни дни, за онези работници и служители, които заемат нещатни длъжности в синдикални ръководства на централно, отраслово и териториално равнище. На щатните профсъюзни дейци пък Кодексът им пази мястото при работодателя, при който са били преди да отидат на платена работа в някоя профсъюзна централа. Всичко това наистина е крайно време да бъде отменено, както настояват 4-те съюза.
У работодателите явно трайно се е запечатал споменът от юли миналата година, когато синдикалисти начело с лидера на КНСБ Желязко Христов нахлуха в завод "Мраз", за да защитят трудовите и осигурителни права на работниците. Затова искат (сред тях е и главният потърпевш собственик на хладилния завод и лидер на Съюза на работодателите Васил Василев) отмяна на "сигналната функция", каквато е терминологията според Кодекса, на синдикатите. Сега законът дава на профсъюзите правото да влизат във всяко предприятие, да искат обяснения и всевъзможна информация и документи от работодателите. От една страна, наистина работата на синдикатите е да защитават работниците си, включително като следят дали им се спазват правата по КТ. От друга обаче, профсъюзните дейци имат едва ли не правата на данъчни инспектори - да ходят по всяко време във фирмите, да притесняват и губят времето на работодателите, ако са недобросъвестни.
|