То стана като в оная приказка, дето един вървял напред и лъжел селото, а ден по-късно аверът му го следвал и замазвал фантазиите. Само дето в нашата приказка Георги Първанов е този, който хем върви напред и разправя небивалици, хем после стъпва в стъпките си и изправя кривата линия на съжденията си. Преди пет дни президентът се превъплъти в ролята на Тарас Булба и със сълзици в очите рече на Станишев и кабинета, които сътвори ей с тия две ръце: "Аз те родих, аз ще те убия." Вчера пък Първанов реши да се материализира в ефира на bTV, за да пожелае дълъг живот на правителството и вечна слава на министър-председателя.

Подобна смяна на дискурса е характерна в българския политически живот, това е ясно. Първанов е емблематична фигура в това отношение, няма спор. Спомняте си - близост с Милошевич, анти НАТО, после демокрация, похвално слово за ЕС, за европейски социалисти. Но сега това няма значение. Има значение само, че след Александър Томов Георги Първанов очевидно е човекът, който най-невинно може да ви погледне, да премига два пъти и да ви каже: "Аз! Колко пъти съм лягал на амбразурата...!"

Първанов очевидно не прецени авансово какви реакции ще последват след онова интервю в "Труд". То беше прекалено прозрачно, прекалено силно, което означава и - твърде непремерено. То беше очеваден



израз на отдавна тлеещ конфликт



по оста президент - премиер. Да акцентираш върху грешките на премиера, да го сравниш с Иван Костов, да удариш по съветниците му, да се осъмниш в политиката му - всичко това може да го направи всеки опозиционер, всеки критичен анализатор, всеки човек, който следи безпристрастно обществения и политически живот в страната. Но когато това направи президентът социалист, очевидно е, че има и скрита картинка, която леко прозира под високопарните думи на загриженост за хала на народонаселението.

Докато замазваше вестникарското си интервю, Първанов вчера някак си, без да иска, пак наряза на ситно Станишев и кабинета му. Той, Първанов, не искал да става лидер на "партия, която се бори да прескочи единия процент"!? БСП може да има един процент доверие ли, така ли? Той, Първанов, много се притеснявал от острите критики, които ще дойдат с евродоклада на 23 юли, и затова моли ЕС (колко благородно) да бъде милостив с това объркано правителство. Той, видите ли, имал много градивни критики към правителството... Той нямал информация от кабинета за нищо, та затова се налагало да свиква КСНС.

И след това



директно изнудва Станишев,



като го кани публично на някаква помирителна среща в края на седмицата.

Всеки, който дори съвсем бегло е наблюдавал социалистите, знае, че това са хора, които бурно, но винаги под сурдинка са обсъждали проблемите си. Там има демокрация - да, но тя си остава в рамките на закрития пленум, в рамките на Изпълнителното бюро и комисиите към ВПС. Докато всеки десен или центрист сърдитко тичаше към медиите, за да сподели личностния си проблем с колегите, социалистите стискаха зъби и се удряха по кокалчетата в рамките на "Позитано". Така са свикнали да живеят. Стил, какво да ги правиш.

Първанов направи нещо необичайно - той показа и акцентира върху проблемите, които има с ръководството на БСП. "Хората искат темите да бъдат дебатирани публично", йезуитски рече президентът. За едни това може да изглежда като животрептяща нужда от прозрачност. За редовите социалисти това е 8-ият смъртен грях. Те мразят да бъдат поставяни пред избор между двама свои лидери. Кой е прав сега - другарят Станишев или другарят Първанов, този въпрос е убийствен за всяка партия, включително и за БСП. Оттук нататък има само един път - другарят Първанов да бъде обявен за ренегат. Както копието му Александър Томов едно време, спомняте си. Или да бъде организиран преврат на Станишев. Средно положение няма. Двамата може в неделя да се целунат пред камерите, но това ще стане в рамките на военните действия.



Защо Първанов стигна дотук - това е въпросът!



Едно време, когато Костов гледаше от МС към прозорците на Петър Стоянов и мърмореше, че го е направил политик, също не се знаеше първопричината за войната им.

Сегашният конфликт президент - премиер едва ли е свързан с краткосрочната съдба на кабинета. Първанов се закле, че не иска скорошното сваляне на правителството, и май беше почти искрен. Едва ли и двамата са наплашени от предстоящия евродоклад. Такива неща независимо от тежките последици, които биха могли да ни донесат, засега не плашат родните политици.

От всичките приказки през последните дни - интервюта на президент, коментари на политици, портрети на политолози, социологически изследвания и заплахи за целостта на едно барбекю, излиза, че спорът е свързан единствено с



бъдещото разпределение на властта



Първанов иска да вкара БСП в следизборна коалиция с ГЕРБ, а "Позитано" се дърпа и иска да запази традиционния си, верен партньор ДПС - друго обяснение няма. Първанов умно е избрал старта на натиска срещу съпартийците си - до следващите избори остава една година и никой не може да го упрекне сега, че цепи партията предизборно.

Вчера обаче чух как Първанов за пореден път демонстрира прекрасните си отношения с Бойко Борисов и нещо по-несоциалистическо - не разбива на пух и прах прокрадналата се идея на съзидателя Гранитски, която гласи, че БСП може и трябва да влезе в съюз с прогресивни патриотични сили като ВМРО, "Лидер" и ... СДС. Една стара идея на Гранитски - за широка коалиция БСП-СДС, която да спре устрема на партиите ментета.

Не зная. Най-жал ми стана за Венци Димитров, президентския съветник. Така го смъмри Първанов... Имам чувството, че на Венци не му върви - напусна едно време СДС, НДСВ се изгаври с него, сега го гонят и червените. Кофти съдба.