Прекрасно звучи "Мечтание" от Шуман, немския композитор романтик.
Чудесно е мечтанието на Джани Родари да е продавач на надежда ("а на тоз, който няма пари/ и отвънка само поглежда/ бих му дал, без да плаща пари/ всичката своя надежда").
А българският икономически министър Петър Димитров се размечта, че българската инфлация идвала от нашите увеличени приходи. През 2007 г. той мечтаеше на глас как българинът става доблестен данъкоплатец, преодолявайки Андрешкото в себе си.
Що му гризат цървулите на Андрешко? Той от човещина помогнал на комшията си, сиромах като него. Християнска постъпка. В разказите "Под манастирската лоза" Елин Пелин незлобиво разграничил християнщината от попщината.
Освен да е продавач на надежда, Джани Родари мечтаел за страната на стъклените хора, които са прозрачни и нямат скрити помисли. Ала са чупливи.
Валери Петров преведе великолепно Джани Родари. Вчера прочетох в интернет следното:
"Джани Родари е голям изрод, а преводът (sic) на Валери Петров - също толкова добър." Преди това прочетох, че боравещите с досиета очернили Георги Данаилов и Вера Мутафчиева. Казах си: "Някога мръсниците бяха убийци. Сега е по-добре. Те са просто мечтатели. Мечтаят да очернят стъклените хора."
Заинтересува ме и красивата мечта да дресираш плъхове. Те са много интелигентни животни; имат изключително обоняние. Дресираш ги да откриват противопехотни и касетъчни мини (cluster bomblets). Тръгваш по света с плъховете, пускаш ги в минните полета да откриват касетъчните бомбички, чиято забрана 37 държави (между тях са Китай, Индия, Русия и САЩ) все не ратифицират. От 1975 до 2008 г. убитите или осакатени от APM (Anti-Personnel-Mines) надхвърлиха милион.
Ето пък мечтата ми за България:
Знаем от икономическата география, че в ЕС сме по термални извори на второ място (след Исландия), по исторически обекти и артефакти на трето (след Гърция и Италия), по пасища и земя, на която всичко става вкусно - на първо място, а все не върви и не върви, и не върви. Няма ли България някакъв недостатък, който да стане сравнително предимство?
Нали има кусури, които се превръщат в предимства. Англичаните били неграмотни, за да им обяснят християнството, разигравали им сценки. Ето защо англичаните много ги бива в театъра и в драматургията. Англичаните закъснели с писмения си език. И това станало предимство. За разлика от немците, които заковали езика си към граматиката, английският продължил да еволюира и се отървал от повечето падежи в полза на предлозите. Измежду славянските езици единствено българският претърпял подобно развитие. Ще се обиди ли някой български националист, ако чуе, че под влиянието на турския език през петвековното османско робство станало освобождението ни от падежите?
Мечтая си някоя българска изостаналост да стане предимство. Мечтаех да стане сравнително предимство това, че бяхме високообразовани и нископлатени (overeducated and underpaid). Всуе. Българската "демокрация" направи неграмотните българи повече, отколкото бяха.
Сега съм се взрял в данни за Германия. Те ме карат да мечтая за България. Немски икономисти казваха, че Германия е на път да изостане, понеже била ставала икономическо ретро. Тя мудно следвала англосаксонския модел на развиване на сектора финансови услуги и продължавала да бълва железария (сиреч двигатели, инструментални машини, автоматизирани поточни линии и др.). Но...
Изненада, изненада! Железарията се оказа заслон от трансконтиненталните финансови бури. И сега в германската "ретро" икономика има глад за инженери, докато британската авангардност... Специалитетът финансови услуги стана по-неапетитен. САЩ, Испания и Ирландия, които напомпваха балона на недвижимата собственост, също срещнаха проблеми.
Иди, че вярвай на парадигми кое е авангардно, кое ретро. Пазарните турбуленции не се интересуват от парадигми. След болезнено пренастройване на пазара на труда дори скъпото евро не пречи на немския износ. То смекчи поскъпванията на вносните суровини, петрола, металите.
Мечтая си поне някой от многото български кусури да стане сравнително предимство. И не губя надежда. Когато прочетох, че имало глад за нискоквалифицирани, казах си: Дано! Това е новината на тримесечието. У нас са много и все повече ще стават неграмотниците. Ние в България сме много напред в произвеждането на неграмотници. Германия "ретро", ние триж по-ретро.
"Нискоквалифицираните кадри ще продължат да се търсят много", каза ст.н.с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН на семинар в рамките на Социалната седмица. Прогнозата се основава на изследване на НСИ от 2007 г. 37.1% от мениджърите инвестирали в разширение на продукцията си, а само 26% в нови технологии. Затова - стимулиране на заетостта на хората от маргиналните групи. Дано, викам си. И продължавам да мечтая. Ти за какво мечтаеш, читателю/ читателко?
Аз ли за какво мечтая?
Аз мечтая да намалим малко мечтите за сметка на работата.