Никога досега петролът не е струвал толкова скъпо. Резкият скок на цените в края на миналата седмица - до 139 долара за барел, накара аналитиците сериозно да говорят, че нивото от 150 долара е съвсем реално. Но и без последното покачване всички рекорди отдавна вече са подобрени - през 1973 г. например най-високата цена бе 57 долара за барел, а през 1981 г. - 93 долара.

Още в началото на годината, когато започна ударното покачване на петрола, се родиха множество теории за причините за това - от формирането на балон заради спекулации до опасения, че светът достига пика в нефтодобива и скоро той ще започне да пада. Американският финансист Джордж Сорос заяви пред Конгреса на САЩ, че на пазара на петрол и други суровини се формира балон, тъй като институционалните инвеститори от развитите страни са започнали да разглеждат суровинните индекси като надежден клас активи. Според него аналогично решение по-рано довело до формирането на балон на американския ипотечен пазар, а впоследствие - и до кризата там. "Инвестициите в суровинни индекси напомнят на лудостта при изкупуването на застраховки, които доведоха до краха на пазара през 1987 г.", каза Сорос.

Други анализатори обаче смятат, че цените са се повишили заради обективни показатели - бърз ръст на търсенето от страна на развиващите се страни и недостатъчно предлагане, в частност и заради периодичното нарушаване на доставките. Причините за ценовите колебания се търсят и в нестабилността в Нигерия, и в конфликта в Ирак, и в недостатъчните инвестиции във Венецуела. Но тези обяснения не са съвсем убедителни, защото подобни фактори действаха и преди година. Нещо повече - търсенето нарастваше много по-бързо през 2004-2005 г., но тогава цените не се увеличаваха толкова ударно.

Самите производители на петрол смятат, че финансовите спекуланти са виновни за повишаването на цените. Генералният секретар на ОПЕК Абдула ел-Бадри заяви: "Не обвинявайте нас за ръста на цените на петрола, той няма нищо общо с действията на ОПЕК". А един от топ мениджърите на ExxonMobil на заседанието на специалната сенатска комисия, опитвайки се да отбие критиката за огромните печалби на компанията си, каза, че



"спекулациите и евтиният долар са надули цените на петрола".



По мнението на Конгреса на САЩ през последните 5 години инвестициите в нефтени индекси са нараснали от 13 до 260 млрд. долара. Числото на енергийните фондове се е увеличило от 180 през 2004 г. до 630 днес. При това голяма част от инвеститорите, влагащи пари в тия индекси, залагат на ръст на цените, което още повече разгорещява пазара и привлича нови инвеститори. Но значението на фондовете не трябва да се надценява - те инвестират във фючърси, а не във физически доставки на нефт. Затова всеки месец са принудени да заменят договорите, които наближават да се изпълняват, с нови, които ще се реализират след няколко месеца. Което прави фондовете не само крупни купувачи на нефтения пазар, но и големи продавачи. Каквито и да са капиталите на този пазар, не е задължително той да води до ръст на цените, тъй като физически нефт не се купува. "Общата стойност на индексните фондове е около 225 млрд. долара. Тази цифра впечатлява, но се губи на фона на капитализацията на водещите нефтени компании и още повече на фона на общата стойност на транзакциите на петролния пазар - около 50 трилиона долара всяка година", смята икономистът от Barclays Capital Пол Хорснел.

След като Вашингтон започна официално разследване за спекулациите на петролния пазар, фондовете започнаха да намаляват. Само за последната седмица на май числото на откритите позиции по фючърсните договори на Нюйорската стокова борса се съкрати почти двойно - от 50.6 до 25.9 хиляди.

Затова все по-често за виновник за поскъпването на нефта се сочи



ОПЕК, която ограничава добива и експорта



"За последните няколко години новите производствени мощности в света нарастваха бавно. Затова и пропастта между търсенето и предлагането е толкова голяма. Днес само две страни - Саудитска Арабия и ОАЕ, имат достатъчно мощности, за да увеличат бързо добива, ако това се наложи", казва Каролайн Бейн, старши икономист в Economist Intelligence Unit (EIU). Днес резервната мощност на страните, износителки на петрол, е едва 2 млн. барела в денонощие, или 2.3% от световния добив, а през 1998 г. този показател е бил 5.5 млн. барела - 7.3% от световния добив. "Това е причината пазарът да се разклаща и от най-малкото нарушение на доставките - цените скачат, когато бунтовници атакуват нефтопровод в Нигерия, когато Турция ограничи прехода на танкери с руски и каспийски нефт през Босфора, когато ураганите повредят нефтени платформи в Мексиканския залив", обяснява икономистът от Global Insight Греъм Уил. Тази нестабилност на пазара се задълбочава и от структурните промени в използването на нефтопродукти - ръста на потребление в Китай, Индия и други развиващи се страни.

Основният проблем на пазара е в това, че нефтопреработката в световен мащаб все по-малко съответства на потребностите на крайните потребители. Нефтопреработвателните проекти са скъпи и изискват време за реализация. Те често предизвикват съпротивата на еколозите и населението. Така например в САЩ нефтопреработващи мощности не са строили от края на 70-те години. А и според оценката на изследователската компания CERA заради общото поскъпване на всички видове суровини и друг вид издръжка от 2000 г. насам проектната стойност на строителството на тези предприятия е нараснала със 76%. А и кой ще вложи пари при все по-разпространяващата се теория, че



скоро добивът на нефт ще започне да намалява



И в това има логика - от една страна, желанието на развиващите се страни да достигнат нивото на развитите означава, че в бъдеще търсенето само ще расте, от друга - надеждите, че в началото на XXI век ще бъдат намерени нови десетки гигантски находища извън страните от ОПЕК, не се сбъднаха. Затова и Саудитска Арабия, най-крупният производител и експортьор на нефт, обяви, че временно спира плановете си за разширяване на мощностите, което още повече разклати пазара. Всъщност парадоксът в момента е, че дори Саудитска Арабия да увеличи добива (както стана в края на май), това не се отразява кой знае колко върху цените. "Увеличаването на добива съкращава свободните мощности, а това създава опасения по повод бъдещите доставки. Като резултат цените скачат, а не падат", пояснява Каролайн Бейн от EIU.

Саудитска Арабия и ред други страни от ОПЕК отказват да пуснат международен одит на своите ресурси. "През 80-те и 90-те години страните от ОПЕК в пъти увеличиха обема на обявените запаси от нефт, но не пуснаха международни наблюдатели на находищата. Затова е много спорно дали това е реалният ръст, тъй като той е неоправдан от гледна точка на геологията", предупреди Матю Симънс от Simmons & Co. И наистина - от 1989 до 1990 г. доказаните запаси от нефт на Саудитска Арабия са нараснали от 170 до 258 млрд. барела. Аналогично растяха запасите и на другите страни от ОПЕК: Кувейт - от 64 на 90 млрд. барела през 1985 г., Иран - от 49 до 93 млрд. барела през 1988 г. и до 132 млрд. барела през 2004 г., Венецуела - от 25 до 56 млрд. барела през 1988 г. и до 78 млрд. през 2004 г.

Отсъствието на достоверни данни принуждава банките да



прибягват до мерки, наблюдавани в шпионските филми.



Така аналитиците от Sandford Bernstein следиха активността на платформите в Саудитска Арабия със спътникови снимки. След 9 месеца наблюдение на местонаходището Гавар, което дава половината от добива на страната, те достигнаха до извода, че Saudi Aramco е принудена да инвестира много повече, за да поддържа добива на предишното ниво.

През последните години числото на новите находища рязко се съкрати, независимо че се подобриха методите на изследване. Добивът от съществуващите находища пък постоянно пада. Така например пикът на Кастарел в Мексико бе през 2004 г. (2.1 млн. барела в денонощие) и оттогава пада. Пикът на Бурган в Кувейт (второто в света след Гавар) бе достигнат през 2005 г. В резултат почти две трети от новите мощности просто покриват снижението на добива в старите находища. Така че евтин петрол със сигурност вече няма да има, а това ще доведе до ред последици за световната икономика.

Високите цени на петрола могат да дадат допълнителен стимул на промишлеността в развитите страни - за сметка на нарастващите разходи за транспорт. Транспортът на промишлените стоки от Китай и други източни страни значително поскъпна, което намалява тяхната конкурентоспособност. "Като цяло обаче търсенето на нефт ще продължи да расте. Повишението на ефективността на използването на петрола благодарение на преминаването на енергоефективни автомобили, особено в САЩ, ще бъде компенсирано от нарастването на търсенето на автомобили в азиатските страни ", предполага Нариман Беравеш от Global Insight.