В България традицията е да се предлагат реформи в два варианта: когато си в опозиция и не ти отърва ситуацията; и когато си на власт и усещаш, че статуквото, довело те на власт, ще те катурне на следващите избори. А, да! Вече имаме и вариант, в който оправдаваш присъствието си на определен пост - президентския например, като разказваш демократични скечове.

Това, което държавният глава Георги Първанов предлага като изборна реформа, е сериозна стъпка назад по отношение на правата на обществото. Да, донякъде тя изглежда оправдана от смърдящата изборна практика у нас и още повече неоправдана от целите на всяко едно общество: справедливост и демокрация. Може би цел-илюзия, но достатъчна, за да се вярва в нея.



На илюзиите, които Първанов ни предлага



като реформи, обаче не може да се вярва

Нека изходна точка да бъдат принципите. Ако тази система, която съществува днес, е лоша, как така се случи, че иначе неизбираемият Георги Първанов победи сигурния за втори мандат Петър Стоянов? Избори чисто мажоритарни - личност срещу личност, червени срещу сини плюс малко ДПС. Не е лоша системата, щом позволява алтернатива на грешните модели.

Не е лоша една система, която наказва забравилите се мастодонти чрез появяването на нови играчи. Как е лоша една система, която периодично праща в нафталина национално представени партии? Не е лоша системата, просто някои идеи и техните лидери се провалят и животът върши своето.

Но не приемайте казаното до тук като защита на сегашното положение у нас. Да, изборната практика в България се изврати изключително много през последните години и има нужда от промяна. Обществото иска промяна, но за съжаление тя зависи от същите политици, срещу които то протестира. Затова някои лансират идеи, които ще решат личните им проблеми. А други призовават за запазване на съществуващата система, защото практиката е показала, че всяко нововъведение само още повече обърква нещата. Както се казва - в този филм добри ченгета няма, и двете страни са маскари.

Ясно е защо Георги Първанов акцентира върху реформата, особено в контекста на пародията на местните избори в Сандански. По време на местните избори се появиха де що се сетите партии, сформирани от местни бизнесмени, които започнаха да пазаруват гласове и да завладяват градове и села като средновековни боляри. Ето защо една от реформите на Първанов е насочена към бързото смазване на тези циреи. ОК, биха казали мнозина - няма лошо. Нали сме против корупцията и купуването на гласове. Нали сме против местните велможи. Ето защо предложението на Първанов изглежда по държавнически справедливо: "партиите, които се допускат до избори, да са регистрирани в поне 2/3 от общините в страната, а ако не успеят да спечелят 1%, да се заличават и да не могат да участват в следващия вот."

Предложението



изглежда справедливо, но не е



То е несъстоятелно

Нека бъдем много честни: купуването на гласове е практика на големите партии. Тук невинни няма - БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ДПС, ех. Купуването става както на високо ниво, така и на местно. Вкарваш в затвора лидер на ромите, който се е обявил в подкрепа на социалистите, изваждаш го от зандана с предложение да ти помогне за парламентарните избори. Предлагаш постове и кметски места и провинциални организации с радост се включват в твоята партия. Искаш за подреждането в листите между 20 и 80 хиляди лева и никому неизвестни или непопулярни иначе типове влизат в парламента от името на Голямата партия. Това ли е борба срещу корупцията?

Как се финансират мастодонтите като БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ? От членски внос или от държавната субсидия? Таратанци. Истината е, че потоците от пари, вместо да текат към парламентарно представените партии, взеха да се размиват в пясъка на новородени играчи. На последните местни избори поради разхлабената хватка на тройната коалиция към местните бизнесмени се оказа, че на някои хора им е по-евтино да си направят собствена партия и да влязат в местния парламент, отколкото да плащат на партийните чиновници да им купуват гласовете и след това дори едно мерси да не чуят. А това, повярвайте ми, е голяма загуба за властта. Цялата истина е, че към момента



монополът върху купуването на гласове



е разклатен. Реформата, предложена от Първанов, погледната от този ъгъл, означава големите партии да си върнат монопола върху купуването на гласове. Иначе нищо няма да се промени нито в Сандански, нито където и да е. Реформата ще накара местните бизнесмени да абдикират и, образно казано, ще се получи така: вместо да работиш в собствен магазин, ще станеш магазинер в хипермаркет. Това е.

Това е едната страна - грозната. Има и друга, защото не всички са маскари в тази държава. Има и много нормални и здравомислещи хора по малките градове, които искат някакво развитие по родните си места. Ограниченията за участие в изборите са геноцид към представителството на хората. Всяка една идея и обществено движение имат право да бъдат представени пред обществото. Ако целите на това представителство означава управление, особено на местно ниво, това означава, че всяка една организация има право да излезе на избори.

Каква е тази простотия - на местни избори да излизат партии, които са постигнали поне един процент на парламентарните? Кога парламентът се е интересувал от съдбата на един малък град като Чипровци например? Че дори и на по-големи градове. Хората имат право на сдружение и тези, които могат да управляват един град като Чипровци например, нямат нужда да са представени в Силистра, Девня, Созопол, че дори и в Тутракан. Те имат нужда да подредят приоритетите на собствения си град, да ги сложат на масата на дискусии в местното общество, да спечелят умовете на гражданите и да получат възможността да изпълнят своята програма, а след това съгражданите им могат да ги преизберат или заклеймят. Ако местните хора предпочитат тиранин в града си - тяхна воля. Ако този тиранин нарушава законите - вече е воля на държавата да го размаже.

Някой съмнява ли се, че един голям проблем на малкия град може да бъде само неразчитаема бележка в тефтера на мажоритарно разхождащите се Бойко Борисов, Георги Първанов, Волен Сидеров и др., но рядко приоритет в техния дневен ред. Съдбата на местните хора е просто в техните ръце. Това е и тенденцията в цяла Европа -



децентрализация на управлението,



делегиране на повече отговорности върху малките общности. Европа на регионите!

Ето защо тази точка от предложенията на президента е тотално отстъпление от демокрацията. Разбрахме се, че изначалната идея на президента е да се справи с корупцията по места. Но истината е, че вместо да притиска държавата да се справи с корупцията по места, да бъдат вкарани стотина души за купуване на гласове, се ограничава правото на представителство.

Добрите решения са простите решения. Всеки има право на глас, всеки трябва да има право и шанс да бъде избиран, всяка идея има право да бъде облечена в партия или сдружение. Всеки, който прави нарушения, трябва да бъде наказван, а всеки, който променя вота - прокуждан от политическия живот.