Има процеси, които зреят с години, преди да настъпи явна промяна. Други неща си вървят по старому много по-дълго. Понеже живея в чужбина и си идвам на равни интервали в родината, някои елементи от пейзажа й ми правят впечатление, макар че вероятно изглеждат съвсем рутинни от България.

Например установих, че в София става все по-трудно да се намери таксиметров шофьор, който реагира адекватно на пътни желания, зададени във формата "Закарайте ме до Пионерския дворец/Беседе-то (Дома на българо-съветската дружба)...", или с употребата на някой друг топоним от времето на развития социализъм. От друга страна, шансовете кварталната ви бакалия да развали 50-левова банкнота преди обед са минимални. Последното, впрочем, е явление, заклеймено още от в. "Работническо дело" в небезизвестната статия "Омръзна ни!" от март 1989 г.

Също ми се струва, че доказването на мъжествеността в България все още е много популярно занятие. Как другояче да разглеждам фолк-телевизионните реклами, които съдържат апетитни плодово-сексуални намеци или предложения от типа "Момчета, а защо не тройка?" (Чудя се как бих реагирал, ако ме прекъснат с такава реплика, докато се опитвам да спечеля милиони от тотото.) Или закачливите билбордове на многофункционалния "Трибестан", който помага едновременно срещу импотентност, високо кръвно и климактериум: "За по-продължителен полет" (да си пилот явно е детската мечта на всеки мъж, а пък жените искат да са стюардеси-доминаторки с власт над цял самолет гладни пътници). Ами дописките как айтозлията Иван от "Мюзик айдъл" правил оргия с пет жени (питам се, дали е избрал "Трибестан" или "Виагра"?) Ето, днес попадам на спомените на Вили Казасян, който бил мерил полова шпага с Христо Кидиков на "Златния Орфей". Двамата постигнали нещо като паритет (има си хас).

Слушам също разговори с намеци за предполагаемата полова ориентация на висши държавни служители, нещо, което беше жива тема в печата през 1992 г. Всичко това ме навежда на мисълта, че когато в Брюксел приключат разискванията по кривината на краставиците и се заемат с легитимирането на еднополовите бракове (това неизменно ще се случи), нещата у нас ще станат забавни.



Следя с интерес развитията по тази тема в САЩ,



където поне краставиците не се изправят чрез парламентарна процедура, защото Калифорния винаги е в мелето по всякакви авангардни въпроси. След като Масачузетс преди четири години разреши официално брак между партньори от същия пол - брак, не "домашно партньорство" както на много други места, Калифорния де факто направи същото през май т.г., когато Върховният съд на щата обяви забраната за противоконституционна.

В. "Ню Йорк Таймс" наскоро се престраши да пусне един от малкото резонни материали по въпроса, в който проследява брачните митарства на няколко гей-семейства от Масачузетс. Както стои въпросът с повечето недостъпни неща, щом се вдигне забраната, чудото издържа три дни. От 11 хиляди гей-сватби в Масачузетс близо 6 хиляди брака са сключени през първите 6 месеца. Миналата година е имало около хиляда и това е прогнозната годишна бройка според вестника. Обществените вълнения там също утихнаха. Тъй като този щат има около 6.5 милиона население, за България биха могли да се очакват сходни параметри.

Както писа "Ню Йорк Таймс", след поредица интервюта с новобрачните някои са много щастливи, че са се омъжили-оженили, някои са нещастни, някои не намират особена разлика с живота си отпреди. Направи ми впечатление един цитат, в който се казваше, че "бракът е нещо твърде обикновено... беше ми по-добре да съм извън приетите обществени норми". Ха, само чакай да дойдат децата...

Естествено, стигна се и до първите разводи - след като всеки втори хетеросексуален брак рано или късно се разпада, едва ли има причини картината да е различна тук. Интересно, че според официалната статистика в Масачузетс има 23 хиляди еднобрачни домакинства, т.е. по-малко от половината гей-партньори са решили да формализират връзката си.

Няма нужда да си чел "Ана Каренина" или "Мадам Бовари", за да знаеш, че



бракът е сложно нещо,



което едни могат, а други - не. Когато обаче нещата започнат да се институционализират и абсурдът на бюрокрацията се смеси с местните традиции, нещата стават сложни, та чак смешни. В иначе безупречната икономически Южна Корея прелюбодеянието на омъжена жена все още се наказва със затвор. Тия дни научих, че в пост-съветски и квази-мюсюлмански Казахстан в никакъв случай не бива да подаваш пръв ръка на дама, особено пред съпруга й. Странности от този род по света има много.

Разбира се, в Америка въпросът за гей-браковете и за хомосексуалността като цяло има силна религиозна подкваска, което се съмнявам да бъде фактор в България. Също така сватбите в САЩ са събитие, което се планира по-добре от инвазията в Ирак, и струва горе-долу толкова в пропорция към семейния бюджет. Сватбената церемониалност е индустриализирана и на нас може да ни се струва смешна, но тя е неотменен факт от живота зад океана. Затова ми е интересно как тези традиции ще се адаптират към променящите се нрави и закони.

Но да се върнем у нас. Както неочаквано (защото предразсъдъците винаги ме изненадват) тия дни ми заяви един познат: "Нямам нищо против гейовете, само да не се държат като педали". Ясно: циганите да се изкъпят, а негрите да се срешат. Иначе, лошо.

Мога да предложа чисто технологично решение, което



би задоволило и най-пуританските разбирания



В Маастрихт миналия уикенд се проведе международна конференция по въпросите на изкуствения интелект. Според участници в нея през 2050 г. ще можем да се влюбваме в роботи, защото към тази дата те ще бъдат достатъчно изкусителни и умни.

Технологията и днес позволява да се направи сексробот, който да има привлекателен вид и да издава богат репертоар от одобрителни звуци при, хм, нужда. Проблемът според учените идвал, когато изкуственият интелект трябва да води смислен разговор с човешки партньор, защото сегашните електронни мозъци мислели на нивото на едногодишно дете. Аз лично не виждам защо това да е толкова притеснително, след като по-напреднал разговор едва ли може да се води и с фолк красавиците от популярните реклами.

Изобщо бих казал, оставете краставиците и се хванете за дините.

__________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu