Законът е мащеха за обикновения гражданин и майка за държавата и общините, макар че по конституция и по предизборни обещания трябва да е точно обратното.

Ако двама души сключат сделка за покупко-продажба на имот и след време се установи, че договорът е нищожен, двете страни са длъжни да си върнат това, което са си дали. Просто и ясно. Ако обаче държавата или общината издаде нищожен акт, въз основа на който се прибират такси или глоби и това се установи от съд, всички, платили въз основа на този акт, пак трябва да се обърнат към съда, за да си върнат платеното.



Сложно и най-вече несправедливо



Онзиденшната история със синята зона за паркиране в София, разкрита и разказана от "Сега", само потвърждава това. На 9 юни т.г. Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожни разпоредби в общинската наредба, отнасящи се до зоната за паркиране. Столичният общински съвет на 12 юни вкара извънредно промени в наредбата, на 16 юни и кметът подписал наново. Така съветниците обявиха, че проблем може да има само в трите дни, в които де юре "синята зона" не е съществувала. Първо "синя зона" не е съществувала цели три години де юре.

И няма логика хората, от които са вземани пари, сега да ходят по съдилищата, за да си искат незаконно събраното от общината. Тя е длъжна сама да ги обезщети. Или казано по-просто - да им върне парите заедно с лихвите. Ако трябва да открие специален пункт, в който всеки срещу съответния издаден му тогава документ да си вземе платеното. Това, разбира се, е пълна утопия, като се имат предвид нравите в обслужването на общинска фирма "Паркинги и гаражи", която е събирала 3 години незаконно парите на гражданите от 10 000 паркоместа, вдигала е коли, глобявала е. Вчера депутатът Минчо Христов разказа пред bTV случая на инвалид, чиято кола е била вдигната, защото стикерът за инвалидност не е бил залепен в лявата част на стъклото, а в дясната. Инвалидът осъжда фирмата да му върне 30-те лева глоба, но и до ден днешен "Паркинги и гаражи" не се е разплатила с човека, нито най-малкото - не му се е извинила.

Всъщност



случаят със "синята зона" в столицата е само един от примерите



за обявени за нищожни актове на държавата и общината. При това за събирани от тях пари от обикновените хора такси, глоби, че и данъци дори. И никога съгрешилите институции не връщат парите. Разчитат, че хората няма да ходят по съдилищата, да плащат съдебни такси, да трошат време и нерви, за да си върнат 10, 20 или 50 лв.

Цялата история много понамирисва не само на несправедливост, а и на държавно-общинска диктатура. При която всеки чиновник, правителство, министерство, общински съвет, кмет си пише каквито си иска наредби, с всякакви такси и глоби. И дори когато тези актове бъдат обявени за нищожни, никой не връща парите. Е, това го няма никъде в нормалния свят.

Защото със закони и вратички в тях не можеш да тушираш основни правни принципи, на които се крепи всяка демократична държава.

В административното право изискванията, на които трябва да отговаря един административен акт, са компетентност на автора, спазване на установената форма и съобразяване със съдържанието на закона и с неговата цел. Неспазването на условията за законосъобразност на административните актове води до дефекти, които ги правят недействителни. Недействителността пък се проявява в две форми - нищожност и унищожаемост.

И тук идваме до същността. Нищожни са тези актове на администрацията, които грубо нарушават компетентността на органа, който ги издава (издал го е съветът, а не кметът), не се съобразяват с предписаната форма (дадени са например устно вместо писмено или с нотариална заверка на подписа) и др. Тези пороци



правят актовете едно правно "нищо", все едно че те не съществуват



и не са съществували в правния свят. Нещо повече. Ако примерно унищожаемост може да се атакува в определен срок, прогласяване на нищожност може да се иска безсрочно и винаги. Нищожните актове не произвеждат и каквито и да е правни последици. Да, но те вече са причинили някакъв резултат - хората са платили въз основа на тях глоби или такси. И за да няма такива последици, е логично въпросните пари да се върнат на гражданите от този, който ги е събрал и е издал нищожния акт. А не да ходят в съда, той да прогласява нищожността на даден административен акт и после пак да ходят в съдилища и да се позовават на първото решение, за да си вземат парите или обезщетението.

Да не говорим, че по закон всеки, който е издал нищожен акт, е длъжен в издавания нов правилен акт да уреди последиците от нищожността на стария.

Никой обаче не го прави. Напълно безнаказано. Затова е крайно време да се направи "Синя зона" и за държавни или общински чиновници и органи, които си позволяват хем да издават нищожни актове, хем да не си плащат за това. И да им се слагат "скоби" и да ги вдигат паяци, докато не се издължат към хората.

И законите да са направени така, че да не се прикриват глоби като такси. Изразяващи се в отнемане на автомобила с паяк и връщането му само след плащането на въпросната "такса", която си е зле прикрита глоба. Но понеже отделно има и глоба от КАТ, а пък законът забранява за едно и също нарушение две наказания и хоп, кръщават я такса, че и за услуга. Услуга "паяк" и "скоба". Пълен абсурд, който е част от по-големия - законите да охраняват правата не на гражданите, а на някакви фирми, снабдени с извънредни права от общинари или депутати.