Средновековният балканец не разполага с никакви средства за защита от природните бедствия. Единствено възможно е да се чака със страх и да се изтърпяват последствията от злощастните събития - последствия, които всеки преодолява със собствени сили и за собствена сметка.

Усещането за безнадеждност на Балканите е всъщност повсеместно от втората половина на ХIV в. Всяко по-особено природно явление се възприема със страх като предвестник на страшни беди и нещастия, като проява на "божия гняв". На средногръцки дори думата за земетресение в превод означава именно "божи гняв". Неслучайно император Лъв VI, който има сериозни проблеми с православната църква заради четирите си брака, едва успява да се спаси от земетресение под един свод между две колони. Божите служители, които заедно с жените са главни разпространители на слухове през цялото Средновековие, тайно и бързо разясняват случая като проява на "божи гняв" и "предупреждение" заради императорското провинение.

Най-често се описват дълги периоди на сеизмична активност. Михаил Аталиат разказва, че през 1064-1065 г. империята е непрекъснато разтърсвана от земетресения. Именно в такива случаи куполът на цариградската църква "Св. София" пада трикратно - през 565 г., в края на Х в. и в средата на ХIV в. Сегашният купол е изграден при император Йоан V Палеолог - непосилен градеж за това време. Част от скъпоценните камъни в императорската корона са фалшиви, понеже истинските са заложени в Пера, но сили и средства за възстановителните работи се намират.

Често според историческите извори земетресенията съвпадат със слънчеви затъмнения. Летописецът Георги Монах споменава именно такава комбинация от земетресение и слънчево затъмнение в Кампания на 6 август 324 г., когато са разрушени 13 града. Друг такъв случай може да се намери у Теофан Изповедник, който ни уверява, че през 346 г. градовете Драч и Рим са сполетени едновременно от земетресение и слънчево затъмнение. Характерно е, че земетресенията у летописците доста често се случват "в 3 часа", т. е. в 9-10 часа сутринта, което изглежда да е повече литературен похват, отколкото исторически факт.



Като божие наказание Теофан Изповедник описва и големия пожар



в Антиохия през 528 г., при който градът гори на огнища цели шест месеца. Жертвите са толкова много, че не е възможно дори да бъдат изчаквани да умрат и понякога ги погребват полуживи. Пожарът тръгва от един християнски параклис, вероятно от запалени свещи. Бедствието е в съчетание и със серия силни земетресения.

Всякакви бедствия и епидемии се смятат от летописците за лоши предзнаменования. Например през 1034 г. императрица Зоя заповядва убийството на съпруга си Роман III Аргир, който е удушен в банята. Много скоро Зоя, по това време над 50-годишна, се жени за 20-годишния Михаил, когото прави император под името Михаил IV. Тази "нечестива" сватба е смятана от съвременниците за причина за последвалата страшна градушка, която е толкова силна, че "унищожила не само дървета и овошки, но дори частни домове и храмове".

Също и според Никифор Григора (1295-1360) земетресенията, слънчевите и лунните затъмнения, преминаването на комети са предвестници на големи беди. Така лошото управление на Йоан Орфанотроф, чичо на император Михаил V, летописецът Йоан Скилица свързва с преминаването на комети, силни дъждове и ветрове, земетресения. Тези знамения не се оказват безпочвени - всемогъщият евнух е свален от неблагодарния си племенник и изпратен в изгнание на безлюден скалист остров в Бяло море, вероятно на Лемнос.

През 824 г. арабите превземат о. Крит. Пак според Скилица това е "божие наказание" за императора иконоборец Михаил II (820-829). Събитието е предизвестено от "убийства, пожари, земетресения, граждански войни". Метеоритен дъжд пък предизвестява за Роман III Аргир загубата на Сирия в края на 20-те години на ХI в.

Твърде често се отбелязват и странни природни явления. Скилица пише, че в Антиохия е наблюдаван огнен стълб. Споменава се също дъжд от камъни, който предвещава смъртта на император Константин VII Багрянородни.

Една от войните на император Маврикий със славяните в края на VI в. Теофилакт Симоката и Теофан Изповедник свързват със слънчево затъмнение, предшествано от унищожителни ветрове и силни дъждове.

Никифор Григора ни уверява, че ако луната е закрита от южната си страна "на 10 пръста", то трябва да се чакат страшни беди от южната страна на империята. Лунното затъмнение в нощта на 1 септември 1328 г. е възприето като указание за тайни беди, надвиснали над императорския дворец. Смъртта на император Андроник II, пак според Григора, е предизвестена от слънчево и от лунно затъмнение, както и от земетресение.



Сред най-страшните бедствия е чумата.



Прокопий Кесарийски описва голямата пандемия, която завладява между средата на VI в. и 748 г. Балканите и Предна Азия. Разказва се например, че живите вече не са в състояние да погребват мъртвите. Разболява се и самият император Юстиниан, но оздравява сравнително бързо - смъртността при бубонната чума е доста под 100%.

Не може да не се отбележи, че много преди медицинските открития от средата на ХIХ в. във Византия имат идея за причинителите и за начините на разпространение на заразата. Агатий Миринейски (VI в.) казва, че причината за заразяване е "дишането на еднакъв въздух с болен". Това не пречи чумата също да се смята за "божие наказание". Разказва се, че когато един франкски военачалник завладява град Кенета около днешна Венеция, чието население е обхванато от чумна епидемия при превземането, той самият заболява. Военачалникът изведнъж пада на земята, от устата му излиза пяна, обхваща го лудост, при която къса със зъби халките на плетената си ризница и парчета от собствената си плът, докато умира в страшни мъки, завършва Агатий.

Времето на чумната епидемия в Цариград съвпада и с повредата по главния водопровод, снабдяващ града. Лошата хигиена несъмнено е една от причините за това бедствие, продължило около век. Малко след края на пандемията през 748 г. водопроводът все пак е поправен.



* * *

Тук трябва да се припомни, че средновековната балканска летописна литература е предназначена за масовия читател. Тя е развлекателна и сензационна, неин наследник и аналог са днешните жълти издания. Първият много известен летописец е Йоан Малала през втората половина на VI в. През следващите векове творят в този стил още и Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Георги Монах, Йоан Скилица през ХI в. През ХII в. представители на "лекия" литературно-исторически жанр са Йоан Зонара и Константин Манаси.

Българската летописна традиция пък е представена с "Историкии" от 898 г. - най-старото българско летописно съчинение, "Безименната българска летопис" от ХI в., "Тълкувание Данилово" - старобългарско летописно съчинение от втората половина на ХI в. Авторът на "Безименната българска летопис" например обича формулата "без да има грях, ни жена". Такова сведение получаваме например за сексуалния живот на княз Борис-Михаил, който царувал при тези условия "16 години", и за цар Петър, който пък царувал "12 години" пак така.

За разлика от летописците "сериозните" историци като Прокопий Кесарийски (VI в.), Агатий Миринейски (VI в.), Михаил Псел, Ана Комнина, (ХI-ХII в.), Йоан Кинам (ХII в.), Никита Хониат (ХII-ХIII в.), Георги Пахимер (ХIII в.), Йоан Кантакузин (ХIV в.) имат друг подход. Те се занимават със съвременните им събития, дават превес на политическата и военната история, пишат за причините на събитията, правят анализ на последствията. "Истории" на Агатий Миринейски от средата на VI в. е масивно произведение, което обхваща събития само от 7 години.

Летописците пишат истории на света от Адам до техни дни, обръщат внимание предимно на всевъзможни странни и любопитни събития, наблягат на личния живот, сексуалните престъпления. Тази литература се пише от осигурени хора, иноци или патриарси например, с много свободно време. Целта е да се прокара определена теза - например за отвратителността на иконоборските императори. Можем да им се доверим за самите събития, но не и за оценките.

И тогава "добрите новини са били лошите". Човешките жертви са силно преувеличени у летописците. За една битка в средата на VI в. се твърди, че удавените перси са 100 000 души. Характерно е също, че лошите новини никога не вървят самостоятелно. Съобщенията за земетресения са комбинирани с пожари и градушки. И са придружени от странни явления - като дъжд от кървав пясък например.