Гениалният сценичен комик Джордж Карлин ("гениален" не е само мое определение за този популярен задокеански талант, макар че някои хора го смятаха за арогантен мизантроп), който почина в неделя срещу понеделник, ни завеща седем думи, забранени за изричане в американския ефир.

Shit. Piss. Fuck. Cunt. Cocksucker. Motherfucker. Tits.

Няма да ги превеждам, защото те са достатъчно известни на повечето българските читатели (ако не са, пишете ми). Понятието "четирибуквена дума" (four-letter word) в американския английски е синоним на ругатня и тези обикновено се заместват с подобаващ евфемизъм или звездички в текста. Заради употребата на гореспоменатите думи на сцената Карлин прекарва 24 часа в полицейски арест в Милуоки, Уисконсин, през 1972 г. Последвалата съдебна разправия след излъчването на неговия вече класически монолог по радиото завърши с решение на Върховния съд от 1978 г. То циментира правото на държавата да се намесва в медиите чрез Федералната комисия по комуникациите, която ограничи излъчването в ефир на въпросните седем думи, а впоследствие и на доста други.

Неподражаемо енергичният на сцената Карлин си беше направил труда да състави речник от 200 потенциално взривоопасни изказвания. Той жънеше огромен успех в продължение на четири десетилетия с монолозите си, осмиващи американското лицемерие, като подхващаше теми от религията през политиката, секса, консуматорското общество до езиковите извращения. Последното беше неговата сила. Когато го слушах, се сещах за един стар съветски филм, в който новоназначен млад ротен командир спечели безпределната преданост на своите войници, защото успя да псува в продължение на 10 минути, без да се повтаря. Само че във филма режисьорът беше отрязал звука, което накара много зрители да съжаляват, че са пропуснали да попият подобно езиково богатство.

Не всички, разбира се, са съгласни пиперливият речник да се смята за



нормална съставка на човешките взаимоотношения,



особено в САЩ. Националната обществена телевизия (ПиБиЕс) беше осмяна от едни и поздравена от други заради решението си да изпрати цензурирана версия на филма "A Company of Soldiers" (който вероятно на български ще се казва "Сред войниците", но съдържа и непреводима игра на думи). Както се досещате, американските редници и сержанти също използват цветисти изрази във фронтовото си ежедневие и точно това беше отрязано, намалявайки документалната стойност на филма.

Административно погледнато ПиБиЕс има защо да се притеснява .

Федералната комисия по комуникациите раздава солени глоби на местните станции и националните телевизионни и радиомрежи, когато бъде сезирана заради "неподходящ" език или друго съдържание. За да започне тази процедура, е достатъчно само едно оплакване. Затова също наскоро 60 местни станции отказаха да излъчат съвсем художествения филм "Спасяването на редник Райън", който съдържа моменти на документална яснота по въпроса за това какво казват войниците, заклещени между океана и немските картечни гнезда.

На славяноговорещите в САЩ им остава гузното удоволствие да разбират кристално ясно словесната реакция на сръбската тенис звезда Новак Джокович след всяка грешка на корта. Помня как веднъж коментаторът Джон Макенроу - също пословичен със своя буен нрав навремето - замлъкна за половин минута при една тирада на сръбския играч, защото явно се сети за какво става дума, но не искаше да го обясни в превод.

Карлин направи кариера и добри пари от предизвикателните си сценични монолози. Руснаците обърнаха фашистите край Москва и ги псуваха по целия път до Берлин. Джокович е в първата тройка на световния тенис. Във всички тези случаи, разбира се, успехът е бил постигнат чрез доста повече усилия освен овладяването на висшия езиков пилотаж. Но звучните клетви определено стимулират мъжкото его и помагат в дейности, които изискват коктейл от тестостерон и адреналин, като войната и спорта.

САЩ са западната държава, в която



евфемизмите са особено на почит,



и често обсъждаме с приятели колко смешно е това понякога. Американските жени от определено социално положение нагоре казват възпитано "фъдж" и "дарн" вместо "фък" и "дамн" ("по дяволите"), когато разбият купичка с крем карамел на пода в кухнята. Същото правят и мъжете (изключвам рапърите и строителните работници), при които псувните с балкански интензитет са нещо практически непознато (друг е въпросът, че поради граматическите си особености английският не е толкова разнообразен в областта на битовата вулгарност като славянските езици).

Смешно, смешно, ама имам син четвъртокласник, заради когото ни викаха в училище, защото беше престъпил границите на лингвистическата коректност. С един приятел питали съучениците си един по един дали имат "пенсил" (молив). Имали предвид в подтекста - как да се сетиш, без да си на акъла на 9-годишните? - "пенис". Затова, когато момчетата им отговаряли с не или момичетата с да, избухвали в див смях. Не че поощрявам дебелашки шегички, дори и в началното училище, но като ни казаха, че това било недопустима словесна агресия със сексуален елемент, леко се зачудих защо училищната администрация е чак толкова чувствителна към четвъртокласното чувство за хумор. Когато бях на същите години, викаха нашите в училището в гр. Дубна край Москва, защото бях нарекъл един съученик "руска свиня" в отговор на неговата реплика, че съм "неблагодарен българин", който не може да оцени какво са направили русите за нас. Аз поне влязох в конфликт на националистическа основа, което исторически погледнато е доста по-опасно от всякакви сексуални закани.



Не ме притесняват никакви обидни думи и даже неприличните жестове



по телевизията или дори по мой адрес. Но определено ме отвращават пристъпите на безсмислена физическа агресия като оня ден на магистрала "Тракия", когато от скъпо "Ауди" към нашата кола полетя бутилка, за щастие пластмасова. Четиримата младежи, които ни задминаваха, в добавка ни показаха по един среден пръст и сигурно са казали нещо, но нямаше как да го чуем. Причината беше, че вероятно не освободихме лентата достатъчно бързо, за да могат да профучат напред.

На добър час, момчета. Само не забравяйте, че всички ще стигнем рано или късно при Джордж Карлин, колкото и да псуваме по пътя.

__________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu