От половин година насам все се намира някой, който упорито иска да ни вкара в дискусия за избирателната система. Действащата е лоша, защото вкарва в парламента някакви шмекери; мажоритарната е прекрасна за едни и отвратителна за други; предложенията на президента Първанов според едни коментари са супер, а според други - пълна боза.

Този дебат е доста излишен, тъй като е преди всичко средство за отлагане на решаването на проблема. И е сигурно, защото основните му инициатори са партийци, които не желаят промяна.

Действащата избирателна система задължително трябва да бъде променена преди редовните избори след година. В страната има поне петима доказани специалисти, които трябва да бъдат оторизирани от парламента да изготвят качествен нов пакет от избирателни закони. Нека те дебатират, а не парламентарните лаици.

Българската избирателна система



не е по презумпция скапана



Напротив, тя е функционираща, но в нормални демократични общества. По инерция я наричаме пропорционална, но всъщност е смесена, тъй като позволява на независими кандидати да влязат в парламента. Досега нито един такъв не е попаднал в НС, но това само доказва, че извън света на партиите и техните кандидати трудно може да се появи нещо друго. С други думи - гражданското общество е достатъчно слабо и не може да излъчи свои представители, които да влязат в парламента.

И все пак системата е за смяна, тъй като в този си вид - избор от "затворена листа", тя мултиплицира напълно политическото статукво, което очевидно е далеч от добро. Седмици преди изборите всеки читав наблюдател би ви казал с голяма точност имената на поне 160 от 240-те депутати, които ще бъдат избрани. Това избори ли са или игра на демокрация? Изборите все пак решават нещо, но най-маловажното - кой ще седи на задните банки в пленарна зала. Изборите решават кой да пее трети глас в политическия хор и нищо повече.

Системата трябва да се смени, и то в посока, която да даде на избирателя реалното усещане, че от него нещо зависи. Но вкарването на по-силен мажоритарен елемент не решава въпроса кардинално поради поне пет причини и първата от тях е видна от километри - мажоритарните кандидати, които ще се явят в пряк сблъсък за депутатско място, ще бъдат пак представители на същите тези стари и компрометирани политически сили. Същите тези партии ще правят изборите - те ще организират кампании, те ще купуват гласове. Ако в провинцията има общини, в които се излюпват подозрителни бизнес политически сдружения, в национален мащаб такива трудно ще се появят. Неправителственият сектор очевидно няма сили да роди нещо нито в провинциален, нито в национален мащаб. Няма субект, който да се изправи срещу



мощта на окопалите се политически партии



Не само в България, навсякъде е така. Да сте чували за независим депутат във Великобритания?

Тогава какъв е смисълът от мажоритарния елемент? Дали ще избера Станишев, Бойко или Костов като водачи на листи или като мажоритарни кандидати - все едно. Те са си все същите. Нека не забравяме, че системата по време на комунизма беше мажоритарна и тогава всички си спомняте какви светли личности избирахме. И въобще - какъв избор имахме.

Единственият неоспорим плюс на мажоритарната система се състои във факта, че тя по правило дава властта в ръцете на една партия. Няма ги огромните нестабилни коалиции, отговорността за управлението е ясна.

Но колкото по-силен е мажоритарният елемент в едни избори, толкова повече гласове на избиратели се губят. При чиста мажоритарна система могат да се загубят и 49 на сто от гласовете. Да припомня - това не е целта на занятието, на нас ни трябва система, която да уверява избирателя, че от него зависи нещо. Ако сега гласуваме за малка партия, ей така - протестно, гласът ни се губи, защото тя обикновено не минава бариерата от 4 на сто. При мажоритарни избори гласът ни ще се губи с още по-голяма сила.

Предлаганите мичурински кръстоски между двете големи системи също не вдъхват доверие. Някак си механична изглежда идеята на Георги Първанов да има 31 мажоритарни депутати, а останалите да идват пак от листите. Защо 31, защо не 62? В този ред на мисли може да се произведат и други безумни идеи - примерно да избираме 1 мажоритарен депутат и той да става по право шеф на парламента. Или - да избираме 230 мажоритарно и 10 пропорционално, като последните директно ги вкарваме в затвора, щото няма начин да не са

връзкари, крадци и прочие.

Смесената система



ще бъде нещо като "натъманяване с тел"



Ще вържем счупеното, ще закрепим системата, но тя пак ще си бъде калпава.

Най-добре е да отворим листите. Да задраскваме неприятните, да даваме път на симпатичните политици. Който твърди обратното, е просто обикновен кибик; мърморко, който гледа мача и люпи семки. Политиката е като хляба - без нея не може. И без партиите не може. Дайте поне да им влияем при подбора на кандидатите им, друго кой знае какво едва ли може да направим.

Веднъж вече пробвахме с преференцията - при изборите за евродепутати. Почти се получи. Депутати като Антония Първанова и Соломон Паси проведоха читава паралелна кампания и няколко хиляди души ги изкараха на челни места в листата на НДСВ. Нека да опитаме така.

-----------------



* По аналогия с известния предизборен слоган на Бил Клинтън от 1992 и 1996 г. "It's The Еconomy, Stupid" ("Икономиката, глупако")